Скиния

Дом на Господ, център на поклонението на израилтяните по време на Изхода от Египет. Скинията е била в действителност преносим храм, която е могла да бъде разглобявана и сглобявана отново. Чедата на Израил използват скинията до построяването на храма на Соломон (У. и З. 124:38).

Бог открива плана на скинията на Моисей (Изх. 26–27) и чедата Израилеви я построяват според този план (Изх. 35–40). Когато скинията е завършена, облак покрива шатрата и славата Господна изпълва скинията (Изх. 40:33–34). Облакът е признак на Божието присъствие. През нощта той изглежда като огън. Когато облакът застава над шатрата, чедата на Израил лагеруват. Когато се движи, те се придвижват с него (Изх. 40:36–38; Чис. 9:17–18). Чедата Израилеви носят скинията със себе си по време на странстванията си в пустинята и по време на завладяването на Ханаанската земя. След това завладяване скинията е поставена в Сило, мястото, избрано от Господ (И. Н. 18:1). След като чедата Израилеви построяват храма на Соломон, за нея няма исторически данни.

Господ и Исайя използват скинията като символ на градовете Сион и Йерусалим по време на Второто пришествие на Господ (Ис. 33:20; Моис. 7:62).