Съботен ден

Свят ден, отделян всяка седмица за почивка и поклонение. След като Бог създава всичко, Той си почива на седмия ден и заповядва един ден от всяка седмица да бъде ден за почивка, за да могат хората да си спомнят за Него (Изх. 20:8–11).

Преди Възкресението на Христос, членовете на Църквата, заедно с всички юдеи, освещават последния ден на седмицата (събота) като Съботен ден. След Възкресението, членовете на Църквата, независимо дали са юдеи или езичници, освещават първия ден на седмицата (неделя, Господния ден) във възпоменание на Възкресението на Господ. Днес Църквата продължава да освещава един ден всяка седмица като свят Съботен ден, в който членовете да се покланят на Бог и да си почиват от светски дела.

Съботният ден напомня на хората за тяхната нужда от духовна храна и за задължението им да се подчиняват на Бог. Когато един народ започне да става небрежен в освещаването на съботния ден, това се отразява на останалите аспекти на живота му и неговата религиозност запада (Неем. 13:15–18; Йер. 17:21–27).