Сърце Вж. също Роден отново, роден от Бога; Съкрушено сърце Символ на ума и волята на човека; в преносен смисъл, източник на всички емоции и чувства. Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, Вт. 6:5 (Вт. 6:3–7; Мат. 22:37; Лука 10:27; У. и З. 59:5). Господ Си потърси човек според сърцето Си, 1 Цар. 13:14. Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце, 1 Цар. 16:7. Онзи, който е с чисти ръце и непорочно сърце, ще приеме благословение от Господа и ще се изкачи на хълма Господен, Пс. 24:3–5 (2 Неф. 25:16). Каквито са мислите в душата му – такъв е и той, Пр. 23:7. Илия ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им, Мал. 4:5–6 (Лука 1:17; У. и З. 2:2; 110:14–15; 138:47; Дж. С. – И. 1:38–39). Блажени чистите по сърце, Мат. 5:8 (3 Неф. 12:8). Човек говори според доброто или злото в сърцето си, Лука 6:45. Следвайте Сина с цялото намерение в сърцето, 2 Неф. 31:13. Родени ли сте духовно от Бога, изпитали ли сте тази голяма промяна в сърцата си, Ал. 5:14. Ще Ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух, 3 Неф. 9:20 (3 Неф. 12:19; Ет. 4:15; Морон. 6:2). Ще ти кажа в ума ти и в сърцето ти чрез Светия Дух, У. и З. 8:2.