Синагога

Сграда за събрания, използвана за религиозни цели. По времето на Новия завет обзавеждането на синагогата обикновено било скромно и се състояло от сандък, съдържащ свитъците със закона и други свещени Писания, амвон и пейки за поклонниците.

Всяка синагога била управлявана от местен съвет от старейшини. Те решавали кой да бъде приет и кой отлъчен (Йоан 9:22; 12:42). Най-важното длъжностно лице бил началникът на синагогата (Марк 5:22; Лука 13:14). Обикновено той бил книжник, грижел се за сградата и ръководел религиозните служби. Някой от присъстващите изпълнявал ролята на служител (Лука 4:20).

В Палестина и по други места, във всеки град, където живеели юдеи, имало синагога. Това е помогнало много за разпространяването на Евангелието на Исус Христос, тъй като на ранните мисионери на Църквата обикновено им се позволявало да говорят в синагогите (Д. А. 13:5, 14; 14:1; 17:1, 10; 18:4). Същата практика съществувала и сред мисионерите в Книгата на Мормон (Ал. 16:13; 21:4–5; 32:1), както и сред ранните мисионери от тази диспенсация (У. и З. 66:7; 68:1).