Нефи, син на Нефи, синът на Еламан
Един от дванадесетте нефитски ученици, избрани от възкресения Исус Христос в Книгата на Мормон (3 Неф. 1:2–3; 19:4). Този пророк призовава усърдно Господ в полза на своя народ. Нефи чува гласа на Господ (3 Неф. 1:11–14). Нефи също така е посетен от ангели, прогонва бесове, вдига брат си от мъртвите и дава свидетелство, на което е невъзможно да не се повярва (3 Неф. 7:15–19; 19:4). Нефи води летописите (3 Неф. 1:2–3).
Книгата 3 Нефи
Книга от Книгата на Мормон, написана от Нефи, син на Нефи. В глави 1–10 се описва изпълнението на пророчествата за пришествието на Господ. Дава се знамението за раждането на Христос; хората се покайват, но след това се връщат към нечестията си. Най-накрая бури, земетресения, урагани и големи разрушения служат за знамения за смъртта на Христос. В глави 11–28 се описва идването на Христос в Америка. Това е основното послание на 3 Нефи. Много от казаното от Христос прилича на записаните в Библията Негови проповеди (напр. Мат. 5–7 и 3 Неф. 12–14). В глави 29–30 са дадени думите на Мормон към народите от последните дни.
Книгата 4 Нефи
Книгата има само 49 стиха, събрани в една глава, но въпреки това тя покрива близо триста години нефитска история (34–321 г. сл. Хр.). Няколко поколения летописци, включително и Нефи, дават своя принос за този летопис. В стихове 1–19 се разказва, че след посещението на възкръсналия Христос всички нефити и ламанити са обърнати в Евангелието. Царят мир, любов и хармония. Тримата нефитски ученици, на които Христос разрешава да останат на земята до Второто Му пришествие (3 Неф. 28:4–9), служат на хората. Нефи оставя летописа на своя син Амос. Стихове от 19 до 47 са летопис за служението на Амос (84 години) и за служението на неговия син Амос (112 години). През 201 г. сл. Хр. гордостта започва да създава проблеми сред хората, те се разделят на класи и изграждат лъжливи църкви, за да се обогатяват (4 Неф. 1:24–34).
В последните стихове от 4 Нефи се вижда, че хората отново се връщат към нечестие (4 Неф. 1:35–49). През 305 г. сл. Хр. Амос, синът на Амос, умира и брат му Амарон скрива всичките свещени летописи, за да ги запази. По-късно Амарон поверява летописите на Мормон, който записва много събития от своето съвремие, след което ги съкращава (Морм. 1:2–4).