Послания на Павел

Павел пише посланията до солуняните от Коринт по време на второто си мисионерско пътуване. Работата му в Солун е описана в Д. А. 17. Той желае да се върне в Солун, но е невъзможно за него (1 Сол. 2:18). Затова изпраща Тимотей да ободри покръстените и да му предаде как се справят. Първото послание е резултат на неговата благодарност от завръщането на Тимотей. Второто послание е написано малко по-късно.

Павел пише посланията до коринтяните по време на третото си мисионерско пътуване, за да отговори на въпросите и да поправи неуредиците сред светиите в Коринт.

Посланието до галатяните по всяка вероятност е написано до няколко църковни единици в цяла Галатия. Някои членове на Църквата са пренебрегвали Евангелието в полза на юдейския закон. В това писмо Павел обяснява целта на закона на Моисей и колко ценна е религията с духовна насоченост.

Павел пише посланието до римляните от Коринт, като така желае да подготви римските светии за посещението, което се надява да им направи. Това писмо също така потвърждава редица учения, оспорвани от някои юдеи, приели християнството.

Павел пише тези послания по време на първото си затваряне в Рим.

Павел пише посланието до филипяните най-вече за да изрази своята благодарност и обич към филипянските светии и да ги ободри след разочарованието от дългото му затворничество.

Павел пише посланието до колосяните в резултат на сведения, че колосянските светии са изпаднали в сериозно заблуждение. Те вярвали, че съвършенството се постига по-скоро чрез внимателно спазване само на външните обреди, отколкото чрез развитие на подобен на Христовия характер.

Посланието до ефесяните е от голямо значение, защото съдържа учения на Павел за Църквата на Христос.

Посланието до Филимон е лично писмо, отнасящо се до Онисим – роб, който ограбил господаря си Филимон и избягал в Рим. Павел изпраща Онисим обратно при господаря му с това писмо, в което моли на Онисим да му бъде простено.

Павел пише посланието до евреите, членовете юдеи на Църквата, за да ги убеди, че законът на Моисей е изпълнен в Христос и че е заменен от евангелския закон на Христос.

Павел пише тези писма, след като е освободен от първото си затваряне в Рим.

Павел пътува за Ефес, където е оставил Тимотей, за да спре разпространението на някои неправилни учения, като по-късно възнамерява да се върне там. Пише първото си послание до Тимотей вероятно от Македония, за да го посъветва и насърчи в изпълнението на задачата му.

Павел пише посланието до Тит, когато все още не е затворен. Може да е посетил о. Крит, където е служил Тит. В писмото се обсъжда предимно праведния живот и дисциплината в Църквата.

Павел пише второто си послание до Тимотей, когато вече е затворен за втори път, малко преди мъченичеството си. Това послание съдържа последните думи на Павел, за които знаем, и показва чудесната смелост и упование, с които посреща смъртта.