Старейшина

Званието старейшина се използва по различни начини в Библията. В Стария завет то често се отнася за възрастните мъже в племето, които обикновено били натоварени с управлението (Бит. 50:7; И. Н. 20:4; Рут 4:2; Мат. 15:2). Тяхната възраст и опит правели съвета им ценен. Постът, който заемали, не бил задължително свещеническо призование.

По времето на Стария завет също имало старейшини, поставени в Мелхиседековото свещеничество (Изх. 24:9–11). В Новия завет „старейшина“ (презвитер) се споменава като свещенически сан в Църквата (П. Я. 5:14–15). Сред нефитите също е имало старейшини, поставени в свещеничеството (Ал. 4:7, 16; Морон. 3:1). В тази диспенсация първите поставени старейшини са Джозеф Смит и Оливър Каудъри (У. и З. 20:2–3).

Днес старейшина е звание, давано на всички носители на Мелхиседековото свещеничество. Например обръщението към мъжете мисионери е старейшина. Апостолът също е старейшина и е правилно да употребяваме тази титла, когато говорим за членовете на Кворума на дванадесетте или Кворумите на седемдесетте (У. и З. 20:38; 1 Пет. 5:1). Задълженията на поставените старейшини в Църквата са дадени в откровение от последните дни (У. и З. 20:38–45; 42:44; 46:2; 107:12).