Амин

Означава „нека да бъде така“ или „така е“. Амин се казва, за да се изрази сърдечно или тържествено приемане и съгласие (Вт. 27:14–26), или истинност (3 Цар. 1:36). В днешно време в края на молитви, свидетелства или речи, онези, които са чули молитвата или посланието, казват Амин, за да изразят съгласие и приемане.

По времето на Стария завет човек трябвало да казва Амин, когато дава клетва (1 Лет. 16:7, 35–36; Неем. 5:12–13; 8:2–6). Христос е наречен „Амин, верният и истински Свидетел“ (Откр. 3:14). Амин служи още като знак на завет в училището за пророци (У. и З. 88:133–135).