Манна

Фина, люспеста храна с вкус на медена пита (Изх. 16:14–31), пържена в масло (Чис. 11:7–8). Господ я изпраща, за да храни чедата Израилеви по време на четиридесетгодишния им преход в пустошта (Изх. 16:4–5, 14–30, 35; И. Н. 5:12; 1 Неф. 17:28).

Чедата на Израил я наричат манна (на еврейски ман-ху), което означава „Какво е това?“, тъй като не знаят какво представлява (Изх. 16:15). Тя е наричана още „ангелски хляб“ и „небесно жито“ (Пс. 78:24–25; Йоан 6:31). Тя е символ за Христос, Който е Хлябът на живота (Йоан 6:31–35).