Олтар Вж. също Жертва Издигната повърхност, използвана за жертвоприношения, приноси и поклонение. Ной издигна жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния, Бит. 8:20. Аврам издигна жертвеник на Господа, Бит. 12:7–8. Авраам върза сина си Исаак на жертвеника, Бит. 22:9 (Бит. 22:1–13). Яков там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил, Бит. 35:6–7. Илия издига жертвеник и предизвиква жреците на Ваал, 3 Цар. 18:17–40. Като принасяш дара си на олтара, първо се помири с брат си, Мат. 5:23–24. Видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово, Откр. 6:9 (У. и З. 135:7). Лехий съгради олтар от камъни и въздаде благодарност на Господа, 1 Неф. 2:7. Авраам е спасен от смърт върху олтар на Елкена, Авр. 1:8–20.