Думата в първоначалния текст на гръцки език означава „топя“ или „потапям“. Кръщението чрез потапяне във вода, извършено от овластен свещеник, е встъпителният обред на Евангелието, който е необходим, за да може човек да стане член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Предхожда се от вяра в Исус Христос и от покаяние. За да бъде пълен обредът, той трябва да бъде последван от приемане на дара на Светия Дух (2 Неф. 31:13–14). Преди човек да може да влезе в селестиалното царство, е необходимо да бъде кръстен с вода и с Духа. Първият кръстен е бил Адам (Моис. 6:64–65). Исус също е бил кръстен, за да изпълни всяка праведност и да покаже пътя на цялото човечество (Мат. 3:13–17; 2 Неф. 31:5–12).
Тъй като не всички имат възможността да приемат Евангелието на земята през земния си живот, Господ е упълномощил кръщения за мъртвите, извършвани чрез заместник. По този начин тези, които приемат Евангелието в света на духовете, могат да станат достойни да влязат в Божието царство.