Ухо Вж. също Вслушвам се В Писанията, ухото често се използва като символ за способността на човека да слуша и разбира Божиите истини. Уши имат, но не чуват, Пс. 115:6. Господ събужда ухото ми, за да послушам, Ис. 50:4–5 (2 Неф. 7:4–5). Който има уши да слуша, нека слуша, Мат. 11:15. С ушите си трудно чуват, Мат. 13:15 (Моис. 6:27). Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат, 1 Кор. 2:9 (У. и З. 76:10). Дяволът им шепне в ушите, 2 Неф. 28:22. Отворете ушите си, та да можете да чуете, Мос. 2:9 (3 Неф. 11:5). Бях призоваван много пъти, но не исках да чуя, Ал. 10:6. Надай ухо на словата ми, Ал. 36:1 (Ал. 38:1; У. и З. 58:1). Няма ухо, което не ще чуе, У. и З. 1:2. Нека се смири и призове Господа, за да могат да се отворят ушите му, У. и З. 136:32.