Ефрем
В Стария завет, вторият син на Йосиф и Асенета (Бит. 41:50–52; 46:20). Противно на обичая, Ефрем получава благословията на първородния вместо Манасия, който е по-големият син (Бит. 48:17–20). Ефрем става основоположник на племето на Ефрем.
Племето на Ефрем
В Израил първородството е дадено на Ефрем (1 Лет. 5:1–2; Йер. 31:9). В последните дни тяхна привилегия и отговорност е да бъдат носители на свещеничеството, да дадат на света посланието за възстановеното Евангелие и да издигнат знаме, за да съберат разпръснатия Израил (Ис. 11:12–13; 2 Неф. 21:12–13). Чедата на Ефрем ще увенчаят със слава завърналите се от северните страни в последните дни (У. и З. 133:26–34).
Жезълът на Ефрем или Йосиф
Летопис на клон от племето на Ефрем, отведен от Йерусалим в Америка около 600 г. пр. Хр. Летописът на тази група е наречен жезълът на Ефрем или Йосиф, т.е. Книгата на Мормон. Той, заедно с жезъла на Юда (Библията), образуват обединено свидетелство за Господ Исус Христос, Неговото Възкресение и свещеното Му дело сред тези два клона от дома Израилев.