Доверие Вж. също Вяра; Вярване, вярвам; Упование Проява на увереност, упование и вяра в нещо или някого, особено в Бог и Исус Христос. По-добре да се надява някой на Господа, а не да се уповава на човека, Пс. 118:8. Господ ще бъде твое упование, Пр. 3:26. Когато Христос се яви, да имаме дръзновение, 1 Йоан 2:28. Нечестивите нефити загубват доверието на децата си, Як. 2:35. Тогава ще нараства увереността ви в присъствието Божие, У. и З. 121:45.