Лъжа Вж. също Злословене; Измама, мамя, заблуда; Честен, честност Всяко казване на нещо невярно или неистинно с цел заблуда. Да не крадете, нито да мамите, нито да лъжете, Лев. 19:11. Мразя лъжата и се гнуся от нея, Пс. 119:163. Лъжливите устни са мерзост за Господа, Пр. 12:22. Те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно, Ис. 63:8. Дяволът е лъжец и баща на лъжата, Йоан 8:44 (2 Неф. 2:18; Ет. 8:25; Моис. 4:4). Не си излъгал човеци, но Бога, Д. А. 5:4 (Ал. 12:3). Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец, 1 Йоан 4:20. На всички лъжци участта е втората смърт, Откр. 21:8 (У. и З. 63:17). Горко на лъжеца, защото той ще бъде хвърлен в пъкъла, 2 Неф. 9:34. Мнозина ще проповядват лъжливо учение, казвайки: лъжете по малко, няма вреда от това, 2 Неф. 28:8–9 (У. и З. 10:25). Представяте ли си, че ще можете да излъжете Господа, Ал. 5:17. Ти си Бог на истината и не можеш да лъжеш, Ет. 3:12 (Чис. 23:19; 1 Цар. 15:29; Тит 1:2; Евр. 6:18; Ен. 1:6). Този, който лъже и не се покае, трябва да бъде отхвърлен, У. и З. 42:21. Лъжците наследяват телестиална слава, У. и З. 76:81, 103–106. Вярваме в това да сме честни, С. В. 1:13.