Свидетел Вж. също Свидетелство Някой, който твърди въз основа на лично знание или дава доказателство, че нещо е истина; очевидец. Не свидетелствай лъжливо, Изх. 20:16. Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи, Мат. 24:14 (Дж. С. – М. 1:31). Ще бъдете свидетели за Мене, Д. А. 1:8. Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, Рим. 8:16 (1 Йоан 5:7). Като желаете да бъдете свидетели Божии по всяко време, Мос. 18:8–9. Ние вземаме от причастието, за да свидетелстваме на Отца, че ще спазваме заповедите и ще си спомняме винаги за Исус, 3 Неф. 18:10–11 (Морон. 4–5; У. и З. 20:77–79). Няма да получите никакво свидетелство, докато вярата ви не бъде изпитана, Ет. 12:6. Закон за свидетелите: всяка дума ще бъде установена от устата на двама или трима свидетели, У. и З. 6:28 (Вт. 17:6; Мат. 18:16; 2 Кор. 13:1; Ет. 5:4; У. и З. 128:3). Аз съм ви поставил да бъдете апостоли и специални свидетели за Моето име, У. и З. 27:12 (У. и З. 107:23). Седемдесетте са призовани да бъдат специални свидетели пред езичниците и по целия свят, У. и З. 107:25. Нека има регистратор и нека той бъде очевидец на кръщенията ви, У. и З. 127:6 (У. и З. 128:2–4).