1 Сега, Алма, като видя, че словата на Амулик накараха Зиезрам да замълчи, защото видя, че Амулик го хвана в лъжата му и измамата му, целящи да го погубят, и виждайки, че той започна да трепери поради съзнанието за вината си, Алма отвори уста и започна да му говори, и да потвърждава словата на Амулик, да обяснява нещата и разкрива светите писания извън това, което Амулик беше направил.

2 Сега, словата, които Алма изрече на Зиезрам, бяха чути от людете наоколо, защото множеството беше голямо; и той говори по този начин:

3 Сега, Зиезраме, ти виждаш, че си хванат в лъжите и измамите си, защото ти излъга не само човеците, но ти излъга и Бога; защото ето, Той знае всички твои мисли, и ти виждаш, че мислите ти са ни сторени знайни чрез Неговия Дух.

4 И виждаш, че знаем, че планът ти беше много лукав, според лукавството на дявола, да излъжеш и измамиш тези люде, за да можеш да ги насъскаш срещу нас, за да ни хулят и да ни прогонват.

5 Сега, това беше план на противника ти и той е упражнил силата си в тебе. Сега, аз бих желал да запомниш, че това, което казвам на тебе, го казвам на всички.

6 И ето, аз казвам на всички вас, че това бе примка на противника, поставена от него, за да улови тези люде, за да може да ви доведе в негово подчинение, за да може да ви върже с веригите си, за да може да ви прикове за вечно унищожение, според силата на неговото пленничество.

7 Сега, когато Алма беше изрекъл тези слова, Зиезрам започна да трепери още повече, защото се убеждаваше все повече и повече в силата Божия; и той също беше убеден, че Алма и Амулик знаеха за него, защото той се убеди, че те познават мислите и намеренията на сърцето му; защото им беше дадена сила да могат да познават тези неща според духа на пророчеството.

8 И Зиезрам започна усърдно да ги разпитва, та да научи повече за царството Божие. И той каза на Алма: Какво означава това, което Амулик е казал относно възкресението на мъртвите, че всички ще се вдигнат от мъртвите, и праведните и неправедните, и че ще бъдат доведени да застанат пред Бога, за да бъдат съдени според делата си?

9 И сега, Алма започна да му разяснява тези неща, казвайки: На мнозина е дадено да познават тайнствата Божии; при все това те са поставени под строга заповед да не ги споделят, освен тази част от Неговото слово, с която Той дарява чедата човешки, според вниманието и усърдието, които те Му отдават.

10 И затова този, който вкорави сърцето си, същият получава по-малката част от словото; а онзи, който не вкорави сърцето си, на него е дадена по-голямата част от словото дотам, че му е дадено да узнае тайнствата Божии, докато ги узнае напълно.

11 И на онези, които ще вкоравят сърцата си, на тях е дадена по-малката част от словото дотам, че те не знаят нищо за тайнствата Му; и тогава те са пленени от дявола и отведени от него според волята му надолу към погибел. Сега това е, което се разбира под веригите на пъкъла.

12 И Амулик е говорил ясно относно смъртта и вдигането от тази смъртност към състояние на безсмъртност и довеждането пред съда Божий, за да бъдем съдени според делата ни.

13 Тогава, ако нашите сърца са били вкоравявани, да, ако ние сме вкоравявали сърцата си против словото дотолкова, че то въобще да не е намерило място в нас, тогава нашето състояние ще бъде ужасно, защото ще бъдем осъдени.

14 Защото нашите слова ще ни осъдят, да, всички наши дела ще ни осъдят; ние не ще бъдем намерени неопетнени; и мислите ни също ще ни осъдят; и в това ужасно състояние ние не ще посмеем да погледнем към нашия Бог; и ние бихме били много щастливи, ако можехме да заповядаме на канарите и планините да паднат върху ни, за да ни скрият от Неговото присъствие.

15 Но това не може да бъде; ние трябва да излезем и да застанем пред Него в славата Му, и в силата Му, и в могъществото Му, величието и господството Му, и да признаем за наш вечен срам, че всички Негови възмездия са справедливи; че Той е справедлив във всичките Си дела и че Той е милостив към чедата човешки, и че Той има цялата сила да спаси всеки човек, който вярва в Неговото име и принася плод, съответстващ на покаянието.

16 И сега, ето, аз ви казвам, че тогава идва смърт, тъкмо втора смърт, която е духовна смърт; тогава е времето, когато всеки, който умира в греховете си според телесната смърт, ще умре също и с духовна смърт; да, той ще умре според нещата, отнасящи се до праведността.

17 Тогава е времето, когато мъченията им ще бъдат като езеро от огън и жупел, чийто пламък се възнася во веки веков; и тогава е времето, когато ще бъдат приковани към вечно унищожение, според силата и пленничеството на Сатана, който ги е подчинил на волята си.

18 Тогава, аз ви казвам, че за тях ще бъде все едно, че не е било направено никакво изкупление; защото те не могат да бъдат изкупени според Божието правосъдие; и не могат да умрат, тъй като няма повече тление.

19 Сега стана така, че когато Алма свърши да говори, людете започнаха да се учудват още повече.

20 Но имаше един човек на име Антиона, който им беше върховен управител, и той излезе напред, и му каза: Какво е това, което каза, че човек ще се вдигне от мъртвите и ще бъде променен от смъртното си в безсмъртно състояние, та душата да не може да умре никога?

21 Какво означава светото писание, което казва, че Бог поставил херувими и пламтящ меч на изток от Едемската градина, да не би първите ни родители да влязат и вземат от плода на дървото на живота и да живеят навеки? И с това ние виждаме, че за тях нямаше никаква възможност да живеят навеки.

22 Сега, Алма му каза: Това е нещото, което щях да обясня. Сега, ние виждаме, че Адам падна, като взе от забранения плод, според словото Божие; и тъй виждаме, че чрез неговото падение цялото човечество стана изгубен и паднал народ.

23 И сега, ето, аз ти казвам, че ако тогава е било възможно Адам да вземе от плода на дървото на живота по онова време, нямаше да има смърт, и словото щеше да бъде напразно, като щеше да изкара Бога лъжец, защото Той каза: Ако ядеш от него, със сигурност ще умреш.

24 И ние виждаме, че смъртта идва за цялото човечество, да, смъртта, за която Амулик говори, която е телесната смърт; при все това на човека бе дадено време, през което той да може да се покае; ето защо, този живот стана състояние на изпитание; време да се подготвим да срещнем Бога; да се подготвим за онова безкрайно състояние, за което ние говорихме, което е след възкресението на мъртвите.

25 Сега, ако не беше заради плана на изкуплението, който беше приготвен от основаването на света, нямаше да има възкресение на мъртвите; но имаше приготвен план за спасение, който ще осъществи възкресението на мъртвите, за което беше говорено.

26 И сега, ето, ако беше възможно нашите първи родители да могат да отидат и да вземат от дървото на живота, те щяха да бъдат окаяни навеки, без да имат подготвително състояние; и тъй планът за изкуплението щеше да бъде осуетен и словото Божие щеше да бъде празно и да не влезе в сила.

27 Но ето, не беше тъй; а на людете бе определено, че трябва да умрат; и след смъртта те трябва да дойдат на съд, тъкмо на същия този съд, за който ние говорихме, който е краят.

28 И след като Бог определи всичко това да сполети човека, ето, Той видя, че бе необходимо човеците да знаят относно нещата, които Той им беше определил.

29 Ето защо, Той изпрати ангели да разговарят с тях, които накараха човеците да съзрат от Неговата слава.

30 И от това време насетне те започнаха да призовават името Му; затова Бог говори с човеците и им стори знаен плана за изкуплението, приготвен от основаването на света; и това Той им стори знайно според вярата им, и покаянието им, и светите им дела.

31 Затова той даде заповеди на човеците, след като те първо прегрешиха първите заповеди според нещата, които са тленни, станаха като богове, различаващи доброто от злото, като се поставиха в състояние да действат, или бяха поставени в състояние да действат според волята си и желанията си, вършейки зло или вършейки добро.

32 Ето защо, Бог им даде заповеди, след като им откри плана за изкуплението, за да не вършат зло, наказанието за което е втора смърт, която е вечната смърт според нещата, отнасящи се до праведността; защото върху такива човеци планът за изкупление няма сила, защото делата на правосъдието не могат да бъдат унищожени, съгласно върховната Божия добрина.

33 Но Бог призова всички човеци в името на Сина Си (и това беше планът на изкуплението, който беше заложен), казвайки: Ако вие се покаете и не вкоравите сърцата си, ще имам милост към вас чрез Моя Единороден Син.

34 Затова, който се покае и не вкорави сърцето си, ще има право на милост чрез Моя Единороден Син, за опрощаване на греховете му; и тези ще влязат в Моя покой.

35 А който вкорави сърцето си и върши беззаконие, ето, заклевам се в гнева Си, че той няма да влезе в Моя покой.

36 И сега, братя мои, ето, аз ви казвам, че ако вкоравите сърцата си, няма да влезете в покоя Господен; ето защо, вашето беззаконие Го предизвиква да изпрати гнева Си върху вас, както при първото предизвикване, да, според словото Му при последното предизвикване, както и при първото, за вечното унищожение на душите ви; ето защо, според словото Си, на последната смърт, както и на първата.

37 И сега, братя мои, познавайки тези неща и знаейки, че те са истинни, нека се покаем и да не вкоравяваме сърцата си, за да не предизвикаме Господа нашия Бог да стовари върху ни Своя гняв в тези Негови втори заповеди, които ни е дал; но нека да влезем в покоя Божий, който е приготвен съгласно словото Му.