1 О, да бях ангел и да можех да задоволя желанието на сърцето си, щото да мога да изляза и да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята и да възвестя покаяние на всички народи!

2 Да, бих провъзгласил на всяка душа с глас като гръмотевица покаянието и плана на изкуплението, та да се покаят и дойдат при нашия Бог, за да няма повече скръб по цялото лице на земята.

3 Но ето, аз съм човек и греша в желанието си; и трябва да се задоволявам с нещата, които Господ ми е отредил.

4 Аз не трябва да терзая с желанието си непоколебимото постановление на един справедлив Бог, защото знам, че Той въздава на човеците съгласно желанията им, било към смърт или към живот; да, знам, че Той възлага на човеците, да, постановява им постановления, които са неизменни според техните желания, било към спасение или към унищожение.

5 Да, и аз знам, че доброто и злото са дошли пред всички човеци; този, който не различава доброто от злото, е невинен; но този, който познава доброто и злото, на него е дадено според желанията му дали желае добро или зло, живот или смърт, радост или угризение на съвестта.

6 Сега, като знам всичко това, защо трябва да искам повече от това да изпълнявам делото, за което съм бил призован?

7 Защо трябваше да искам да бъда ангел, та да можех да говоря на всичките краища на земята?

8 Понеже ето, Господ дава на всички народи учители от собствения им народ и език да учт на словото Му, да, с мъдрост, на всичко, което Той смята уместно, че те трябва да имат; ето защо, виждаме, че Господ съветва с мъдрост, според онова, което е правдиво и истинно.

9 Знам това, което Господ ми е заповядал, и се хваля с това. Не се хваля със себе си, но се хваля с това, което Господ ми е заповядал; да, това е хвалбата ми, по възможност да бъда оръдие в ръцете Божии, за да доведа някои души до покаяние; и това е моята радост.

10 И ето, когато виждам мнозина от братята ми истински каещи се и идващи при Господа техния Бог, тогава душата ми се изпълва с радост; тогава аз си спомням това, което Господ направи за мене, да, тъкмо това, че чу молитвата ми; да, тогава си спомням Неговата милостива ръка, която Той протегна към мене.

11 Да, и аз си спомням също пленничеството на бащите ми; защото знам със сигурност, че Господ ги избави от робството и тъй Той основа църквата Си; да, Господ Бог, Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков ги избави от робство.

12 Да, винаги съм си спомнял за пленничеството на бащите ми; и този същият Бог, Който ги избави от ръцете на египтяните, ги избави от робството.

13 Да, и този същият Бог основа църквата Си сред тях; да, този същият Бог ме е призовал със свято призование да проповядвам словото сред този народ и ми е дал голям успех, поради който радостта ми е пълна.

14 Но аз не се радвам само на своя успех, но радостта ми е още по-пълна поради успеха на братята ми в земята Нефи.

15 Ето, те се трудиха извънредно и принесоха много плод; и колко голяма ще бъде наградата им!

16 Сега, когато мисля за успеха на тези мои братя, душата ми се възнася, като че ли ще се отдели от тялото ми, толкова велика е радостта ми.

17 И сега, дано Господ да даде на тези мои братя да седнат в царството Божие; да, също и на всички онези, които са плодовете на труда им, за да не излизат повече, а да могат да Го славят навеки. И дано Бог да даде това да стане според словата ми, тъкмо както рекох. Амин.