1 И стана така, че цар Ламоний накара слугите си да излязат и да свидетелстват за всичко, което бяха видели относно случката.

2 И когато всички те засвидетелстваха това, което бяха видели, и когато той научи за верността на Амон в опазването на стадата му, също и за голямата му сила, с която се е сражавал с онези, които са се опитали да го убият, царят бе извънредно учуден и каза: Сигурно той е нещо повече от човек. Ето, не е ли той Великият Дух, който изпраща такива велики наказания на тези люде заради техните убийства?

3 И те отговориха на царя и казаха: Дали той е Великият Дух или е човек, ние не знаем; но дотолкова знаем, че той не можа да бъде убит от враговете на царя; нито пък могат да разпръсват царските стада, когато той е с нас, поради неговата ловкост и голяма сила; ето защо, ние знаем, че той е приятел на царя. И сега, о, царю, ние не вярваме, че човек може да има толкова голяма сила, защото знаем, че той не може да бъде убит.

4 И сега, когато царят чу тези слова, той им каза: Сега знам, че това е Великият Дух; и той е слязъл сега, за да запази живота ви, така че да не ви убия, както убих братята ви. Това е Великият Дух, за когото бащите ни са говорили.

5 Сега, това беше преданието, което Ламоний беше получил от баща си – че има Велик Дух; независимо че вярваха във Великия Дух, те смятаха, че всичко, което вършат, е правилно; въпреки това, Ламоний започна да се страхува извънредно, със страх, да не би да е извършил нещо неправилно с убийството на слугите си;

6 защото той беше убил мнозина от тях, понеже братята им бяха разпръснали стадата им при водоема; и понеже бяха разпръснали стадата им, те бяха убити.

7 Сега, беше обичай на тези ламанити да застават при водите на Севус и да разпръсват стадата на людете, за да могат да откарат много от разпръснатите животни в земята си, като това беше обичайният начин за грабене сред тях.

8 И стана така, че цар Ламоний попита слугите си, казвайки: Къде е този човек, който има такава голяма сила?

9 И те му отговориха: Ето, той храни конете ти. Сега, царят беше заповядал на слугите си още преди да отидат да напоят стадата му, че те трябва да приготвят конете му и колесниците му и да го изпроводят в земята Нефи; защото в земята Нефи имаше устроено голямо угощение от бащата на Ламоний, който беше цар на цялата страна.

10 Сега, когато цар Ламоний чу, че Амон приготвя конете му и колесниците му, той се учуди още повече на верността на Амон, казвайки: Със сигурност не е имало никой сред всичките ми слуги, който да е бил толкова верен, колкото този човек; защото той дори запомня всички мои заповеди, за да ги изпълнява.

11 Сега знам със сигурност, че това е Великият Дух и бих искал той да дойде при мен, но не смея да го повикам.

12 И стана така, че когато Амон приготви конете и колесниците за царя и слугите му, той влезе при царя и видя, че лицето на царя беше променено; ето защо, той бе готов да се оттегли от неговото присъствие.

13 Но един от царските слуги му каза: Равана (което изтълкувано означава могъщ или велик цар, тъй като те считаха, че царете им са могъщи); и тъй той му каза: Равана, царят желае да останеш.

14 Тогава Амон се обърна към царя и му каза: Какво искаш да направя за тебе, о, царю? И царят не му отговори в продължение на час по тяхното време, защото не знаеше какво трябва да му каже.

15 И стана така, че Амон му каза отново: Какво желаеш от мене? Но царят не му отговори.

16 И стана така, че Амон, бидейки изпълнен с Духа Божий, усети мислите на царя. И му каза: Това ли, което научи, че аз защитих слугите и стадата ти, и убих седем от братята им с прашка и с меч, и отрязах ръцете на другите, за да защитя стадата и слугите ти, ето, това ли причинява изумлението ти?

17 Питам те, защо изумлението ти е толкова голямо? Ето, аз съм човек и твой слуга; ето защо, аз ще сторя всичко, което пожелаеш и което е право.

18 Сега, когато царят чу тези слова, той се учуди отново, защото видя, че Амон може да разпознава мислите му; но въпреки това, цар Ламоний отвори устата си и му каза: Кой си ти? Ти ли си онзи Велик Дух, който знае всичко?

19 И Амон отговори и му каза: Не съм.

20 И царят каза: Как познаваш мислите на сърцето ми? Можеш да говориш смело и да ми обясниш тези неща; и да ми кажеш също с каква сила уби и отряза ръцете на братята ми, които разпръсваха стадата ми?

21 И сега, ако ти пожелаеш да ми кажеш това, ще ти дам всичко, което пожелаеш; и ако стане нужно, ще те защитавам с войските си; но знам, че ти си по-могъщ от всички тях; въпреки това, всичко, каквото поискаш от мене, ще ти го дам.

22 Сега Амон, който беше мъдър, но доброжелателен, каза на Ламоний: Ще се вслушаш ли в словата ми, ако ти кажа чрез каква сила правя тези неща? И това е, което искам от тебе.

23 И царят му отговори, като каза: Да, ще повярвам на всички твои слова. И така той бе хитро хванат.

24 И Амон започна да му говори със смелост и му каза: Вярваш ли, че има Бог?

25 И той отговори и му каза: Не знам какво значи това.

26 И тогава Амон каза: Вярваш ли, че има Велик Дух?

27 И той отговори: Да!

28 И Амон каза: Това е Бог. И Амон му каза отново: Вярваш ли, че този Велик Дух, който е Бог, сътвори всички неща, които са на небесата и на земята?

29 И той каза: Да, вярвам, че той сътвори всички неща, които са на земята, но не знам за небесата.

30 И Амон му каза: Небесата са място, където пребивава Бог с всичките Си свети ангели.

31 И цар Ламоний каза: Над земята ли е това?

32 И Амон каза: Да, и Той гледа отгоре всичките чеда човешки; и Той познава всички мисли и всички намерения на сърцето; защото чрез Неговата ръка са били сътворени всички те от началото.

33 И цар Ламоний каза: Вярвам на всичко това, което ти каза. Ти от Бога ли си изпратен?

34 И Амон му каза: Аз съм човек; и човекът в началото бе сътворен по образа Божий, и чрез Неговия Свети Дух аз съм призован да поучавам този народ на тези неща, за да може те да бъдат доведени до знание за онова, което е правдиво и истинно.

35 И част от този Дух живее в мене, Който ми дава знание, и също сила според вярата и желанията ми, които са в Бога.

36 Сега, след като Амон каза тези слова, той започна от сътворението на света, също и от сътворението на Адама, и му каза всичко относно падението на човека, и му преповтори и изложи летописите и светите писания на людете, които са били изречени от пророците, чак до времето, когато баща им, Лехий, напусна Йерусалим.

37 И той им разказа също (защото той говореше на царя и на слугите му) за всичките пътувания на бащите им в пустошта и за техните страдания от глад и жажда, и техните трудности, и тъй нататък.

38 И той им разказа също за бунтовете на Ламан и Лемуил, и синовете на Исмаил, да, той им описа всички техни бунтове; и им разясни всички летописи и писания от времето, когато Лехий напусна Йерусалим до настоящото време.

39 Но това не е всичко; защото той им разясни плана за изкуплението, приготвен от основаването на света; и той също им стори знайно относно пришествието на Христа; и всички дела Господни им откри той.

40 И стана така, че след като каза всичко това и го разясни на царя, царят повярва на всичките му слова.

41 И той започна да призовава Господа, казвайки: О, Господи, смили се, имай същата изобилна милост над мене и моя народ, според както имаш над народа на Нефи.

42 И сега, след като каза това, той падна на земята, като че ли бе мъртъв.

43 И стана така, че слугите му го взеха и го занесоха при жена му, и го положиха на легло; и той лежа като мъртъв в продължение на два дена и две нощи; и жена му, и синовете му, и дъщерите му го оплакваха по начина на ламанитите, ридаейки силно по неговата загуба.