1 Ето, сега стана така, че скоро след като изпрати посланието си до върховния управител, Мороний получи послание от Пахоран, върховния управител. И това са словата, които той получи:

2 Аз, Пахоран, върховният управител на тази страна, изпращам тези слова до Мороний, върховния военачалник на войската. Ето, аз ти казвам, Мороний, че не се радвам на големите ти страдания, не, те натъжават душата ми.

3 Но ето, има такива, които се радват на страданията ви, да, дотолкова, че се вдигнаха на бунт срещу мене и срещу людете ми, които са свободолюбци; и тези, които се вдигнаха, са извънредно многобройни.

4 И тъкмо тези, които потърсиха да ми отнемат съдийския престол, са причината за това голямо беззаконие; защото те използваха голямо ласкателство и подведоха сърцата на много люде, което ще бъде причина за горчиви страдания между нас; те не изпратиха нашите запаси и заплашиха нашите свободолюбци, та да не дойдат те при вас.

5 И ето, те ме изгониха и аз избягах в земята Гедеон с толкова люде, колкото ми беше възможно да събера.

6 И ето, аз пратих възвание из цялата тази част на страната; и ето, те ежедневно прииждат към нас, въоръжени за защита на земята си и на свободата си, а и за да си отмъстят за нашите обиди.

7 И те надойдоха при нас дотолкова, че онези, които се вдигнаха на бунт срещу нас, са предизвикани, да, дотолкова, че те се боят от нас и не смеят да излязат да се сражават срещу нас.

8 Те завладяха земята, сиреч град Зарахемла; те си назначиха цар и той писа до царя на ламанитите, с което се обедини в съюз с него; и в този съюз той се съгласи да задържи град Зарахемла, като смята, че това задържане ще позволи на ламанитите да завладеят останалата част от страната, а той ще бъде поставен за цар на този народ, когато те бъдат подчинени от ламанитите.

9 И сега, в посланието си ти ме порицаваш, но това няма значение; аз не се гневя, но се радвам на величието на сърцето ти. Аз, Пахоран, не търся власт, освен само да задържа съдийския си престол, за да може да запазя правата и свободата на моя народ. Моята душа стои непоколебимо в тази свобода, в която Бог ни е направил свободни.

10 И сега, ето, ние ще се съпротивляваме на нечестието дори чак до кръвопролитие. Но ние няма да проливаме кръвта на ламанитите, ако те останат в собствената си земя.

11 Ние няма да проливаме кръвта на братята си, ако те не се вдигат на бунт и не вдигат меч срещу нас.

12 Ние ще се подчиним на ярема на робството, ако правосъдието Божие го изисква или ако Той ни заповяда да го направим.

13 Но ето, Той не ни заповядва да се покорим на враговете си, но да се уповаваме на Него и Той ще ни избави.

14 Ето защо, възлюбени мой брате Мороний, нека да се съпротивляваме на злото, а всяко зло, срещу което не можем да се съпротивляваме със словата си, да, като бунтове и отцепничества, нека да им се съпротивляваме с мечовете си, за да може да запазим свободата си, за да може да се радваме на голямата привилегия на нашата църква и на делото на нашия Изкупител и нашия Бог.

15 Ето защо, ела бързо при мене с някои от твоите воини и остави останалата част под надзора на Лехий и Теанкум; дай им власт да водят войната в тази част на страната според Духа Божий, Който е също духа на свободата, Който е в тях.

16 Ето, аз им изпратих малко запаси, за да не погинат, докато ти можеш да дойдеш при мене.

17 Събери наедно колкото може по-голяма сила при похода си към нас и ние бързо ще отидем срещу онези отцепници в силата на нашия Бог и според вярата, която е в нас.

18 И ще завладеем град Зарахемла, за да може да се сдобием с повече храна и да изпратим на Лехий и Теанкум; да, ние ще отидем срещу тях в силата Господна и ще сложим край на това голямо беззаконие.

19 И сега, Мороний, аз се радвам, че получих твоето послание, защото бях малко загрижен относно това какво да правим и дали е справедливо за нас да тръгнем срещу братята си.

20 Но ти каза, че освен ако те не се покаят, Господ ти е заповядал да тръгнеш срещу тях.

21 Гледай да подкрепиш Лехий и Теанкум в Господа; кажи им да не се страхуват, защото Бог ще ги избави, да, тъй както и всички онези, които стоят непоколебимо в тази свобода, с която Бог ги е направил свободни. И сега, аз приключвам посланието си до моя възлюбен брат Мороний.