1 Сега, стана така, че след смъртта на Корихор, Алма, като получи вести, че зорамитите извращават пътищата Господни и Зорам, водачът им, увлича сърцата на людете да се кланят на неми идоли, сърцето му се поболя поради беззаконието на народа.

2 Защото това бе причина за голяма скръб за Алма да научи, че има беззаконие сред народа му; ето защо, сърцето му бе извънредно наскърбено поради отделянето на зорамитите от нефитите.

3 Сега, зорамитите се бяха събрали заедно в една земя, която те наричаха Антионум, която беше на изток от земята Зарахемла, почти граничеща с морския бряг, което беше на юг от земята Йерсон, граничеща също с пустошта на юг, която пустош бе пълна с ламанити.

4 Сега, нефитите се опасяваха много, че зорамитите могат да влязат във връзка с ламанитите и че това би било причина за голяма загуба за нефитите.

5 И сега, тъй като проповядването на словото имаше голяма склонност да води людете да правят това, което е право, да, то е имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча или нещо друго, което им се беше случвало, ето защо, Алма си помисли, че е нужно те да опитат добродетелта на словото Божие.

6 Затова той взе със себе си Амон и Аарон, и Омнер; а Химний остави в църквата в Зарахемла, първите трима той взе със себе си, както и Амулик и Зиезрам, които бяха в Мелик; и той също взе двама от синовете си.

7 Сега, най-големият си син на име Еламан той не взе със себе си; но имената на онези, които взе със себе си, бяха Сивелон и Кориантон; и това са имената на онези, които отидоха с него сред зорамитите да им проровядват словото.

8 Сега, зорамитите бяха отцепници от нефитите; тъй че словото Божие им беше вече проповядвано.

9 Но те бяха изпаднали в големи прегрешения, понеже не искаха да съблюдават спазването на заповедите Божии, нито Неговите повеления според закона на Моисей.

10 Нито пък искаха да съблюдават действията на църквата, да постоянстват ежедневно в молитва и умоляване на Бога, та да не могат да изпаднат в изкушение.

11 Да, накрая те извратиха пътищата Господни в много неща; ето защо, по тази причина, Алма и братята му отидоха в страната да им проповядват словото.

12 Сега, когато пристигнаха в страната, за тяхно голямо учудване намериха, че зорамитите бяха построили синагоги и се събираха заедно през един ден от седмицата, който ден те наричаха Господния ден; и правеха богослужението по начин, който Алма и братята му никога не бяха виждали.

13 Защото те бяха построили място в средата на синагогата, място за стоене, което се издигаше високо над главата; и на върха му можеше да застане само един човек.

14 Ето защо, всеки, който желаеше да се покланя, трябваше да излезе и да застане на върха му, да простре ръцете си към небето, и да извика с висок глас, казвайки:

15 Свети, Свети Боже, ние вярваме, че Ти си Бог и вярваме, че Ти си Свят, и че си бил Дух, и че Ти си Дух, и че Ти ще бъдеш Дух навеки.

16 Свети Боже, ние вярваме, че Ти си ни отделил от братята ни; и ние не вярваме в преданията на нашите братя, предадени им чрез детинщината на бащите им; но ние вярваме, че Ти си ни избрал да бъдем Твои свети чеда; и също, че Ти си ни сторил знайно, че няма да има Христос.

17 Но Ти си същият вчера, днес и навеки; и Ти си ни избрал, за да бъдем спасени, докато всички около нас са избрани да бъдат хвърлени в пъкъла чрез яростта Ти; ние Ти благодарим, о, Боже, за тази святост, и ти благодарим също, че си ни избрал, за да не бъдем подведени от безумните предания на братята ни, които ги обвързват да вярват в Христа, което отдалечава сърцата им да се лутат надалече от Тебе, Боже наш.

18 И пак Ти благодарим, о, Боже, че сме избран и свят народ. Амин.

19 Сега стана така, че когато Алма, братята му и синовете му чуха тези молитви, те се учудиха неизмеримо.

20 Защото ето, всеки човек отиваше и отправяше тези едни и същи молитви.

21 Сега, мястото беше наречено от тях Рамеумптом, което изтълкувано означава свещен пиедестал.

22 Сега, от този пиедестал всеки от тях отправяше съвсем същата молитва към Бога, като благодареше на техния Бог, че били избрани от Него, че Той не ги бил подвел по преданията на братята им и че сърцата им не били подведени да повярват в идните неща, за които не знаели нищо.

23 Сега, след като всичките люде отправяха благодарности по този начин, те се завръщаха по домовете си, като никога не говореха повече за своя Бог, докато отново не се съберяха при свещения пиедестал, за да отправят благодарности по своя начин.

24 Сега, когато Алма видя това, сърцето му се наскърби; защото той видя, че те бяха един нечестив и извратен народ; да, видя, че сърцата им са отдадени на злато и на сребро, и на всякакъв вид изящни скъпоценности.

25 Да, и той видя също, че сърцата им в тяхната гордост са се издигнали във велико самохвалство.

26 И той издигна гласа си към небесата и извика, казвайки: О, докога, о, Господи, ще търпиш служителите Ти да живеят тук долу в плътта и да съзират това ужасно нечестие сред чедата човешки?

27 Ето, о, Боже, те Те призовават, обаче сърцата им са погълнати от тяхната гордост. Ето, о, Боже, те Те призовават с устните си, докато те самите са се издигнали чак до крайност в празните светски неща.

28 Погледни, о, Боже, скъпото им облекло, пръстените им, гривните им, украшенията им от злато и всички скъпоценности, с които са накичени; и ето, сърцата им са отдадени на тях и въпреки това те призовават, и казват: Ние Ти благодарим, о, Боже, понеже сме Твоят избран народ, да, докато други ще погинат.

29 Да, те казват, че Ти си им сторил знайно, че няма да има Христос.

30 О, Господи Боже, докога ще търпиш да има такова нечестие и невярност сред този народ: О, Господи, дай ми сила, за да понеса немощите си. Защото аз съм немощен и такова нечестие сред тези люде разболява душата ми.

31 О, Господи, сърцето ми е извънредно наскърбено; утеши душата ми в Христа. О, Господи, дай ми да имам сила, за да мога да понеса с търпение тези страдания, които ще ме сполетят поради беззаконието на тези люде.

32 О, Господи, утеши душата ми и ми дари успех, както и на моите помощници с мене, да, на Амон, Аарон, Омнер, Амулик и Зиезрам, както и на двамата ми синове – да, утеши всички тези, о, Господи. Да, утеши душите им в Христа.

33 Дай им да имат сила, за да могат да понесат огорченията си, които ще ги сполетят поради беззаконията на тези люде.

34 О, Господи, помогни ни да успеем да ги върнем отново към Тебе в Христа.

35 Ето, о, Господи, душите им са скъпоценни и много от тях са наши братя; ето защо, дай ни, о, Господи, сила и мъдрост, за да върнем отново при Тебе тези наши братя.

36 Сега стана така, че след като Алма изрече тези слова, положи ръце над всеки от тези, които бяха с него. И ето, когато той положи ръце над тях, те бяха изпълнени със Светия Дух.

37 И след това те се разделиха един от друг, без да мислят за себе си какво ще ядат или какво ще пият, или за това с какво ще се обличат.

38 И Господ се грижеше за тях да не гладуват, нито да жадуват; да, и Той също им даде сила, за да не претърпят никакъв вид страдания, които да не бъдат погълнати от радостта в Христа. И това беше според молитвата на Алма; и това стана, защото той се молеше с вяра.