1 И сега стана така, че Алма се върна от земята Гедеон, след като беше учил народа на Гедеон на много неща, които не могат да бъдат записани, и след като беше установил реда в църквата, според както бе сторил преди това в земята Зарахемла, да, той се завърна в собствената си къща в Зарахемла, за да си отдъхне от труда, който беше положил.

2 И тъй привърши деветата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

3 И стана така, че в началото на десетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи, Алма си тръгна оттам и предприе пътуването си към земята Мелик, на запад от река Сидон, на запад, към пределите на пустошта.

4 И той започна да поучава людете в земята Мелик според светия ред Божий, чрез който беше призован; и той започна да поучава народа из цялата земя Мелик.

5 И стана така, че народът дойде към него от всички предели на земята, която беше от страната на пустошта. И те бяха кръстени из цялата земя.

6 И тъй, когато свърши делото си в Мелик, той си тръгна оттам и пропътува тридневно пътуване на север от земята Мелик; и той пристигна в един град, наречен Амония.

7 Сега, беше обичай на народа на Нефи да нарича земите си, градовете си и селата си, да, дори и малките си села, по името на оногова, който първи ги беше притежавал; и тъй беше и със земята Амония.

8 И стана така, че когато Алма пристигна в град Амония, той започна да им проповядва словото Божие.

9 Сега, Сатана беше придобил голяма власт над сърцата на людете от град Амония, ето защо, те не искаха да се вслушат в словата на Алма.

10 При все това, Алма се трудеше много в Духа, борейки се с Бога в усърдна молитва Той да излее Своя Дух над людете в града; и също да му даде да ги кръсти в знак на покаяние.

11 При все това, те вкоравиха сърцата си, казвайки му: Ето, ние знаем, че ти си Алма; и ние знаем, че ти си висшият свещеник на църквата, която си установил в много части на страната, съгласно преданието ви; но ние не сме от твоята църква и не вярваме в такива безумни предания.

12 И сега, ние знаем, че понеже не сме от твоята църква, ние знаем, че ти нямаш сила над нас; и ти предаде съдийския престол на Нефия, затова не си върховният съдия над нас.

13 Сега, когато людете казаха това и отрекоха всички слова на Алма, и го хулеха, и го заплюваха, и сториха да бъде прогонен от града им, той си тръгна оттам и предприе пътуването си за града, наречен Аарон.

14 И стана така, че докато пътуваше натам, изнемогвайки от скръб, преминавайки през много горест и мъка на душата си поради нечестието на людете, които бяха в града Амония, случи се, че докато Алма изнемогваше от скръб, яви му се ангел Господен, казвайки:

15 Благословен си ти, Алма; ето защо, вдигни главата си и се радвай, защото имаш голяма причина да се радваш; защото ти си бил верен в изпълнението на заповедите Божии още от времето, когато получи първото си послание от Него. Ето, аз съм този, който ти го предаде.

16 И ето, аз съм изпратен да ти заповядам да се върнеш в град Амония и да проповядваш отново на людете от града; да, проповядвай им. Да, кажи им, че ако не се покаят, Господ Бог ще ги унищожи.

17 Защото ето, сега те се стараят, ако може, да унищожат свободата на твоя народ (защото тъй казва Господ), което е противно на повеленията и разпоредбите, и заповедите, които Той е дал на Своя народ.

18 Сега стана така, че след като Алма бе получил това известие от ангела Господен, той се върна бързо в земята Амония. И влезе в града по друг път, да, по пътя, който е на юг от град Амония.

19 И като влизаше в града, той беше изгладнял и каза на един човек: Ще дадеш ли на един смирен служител на Бога нещо за ядене?

20 И човекът му каза: Аз съм нефит и знам, че ти си свят Божий пророк, защото ти си човекът, за когото един ангел ми каза във видение: Ти ще го приемеш. Ето защо, ела с мене в къщата ми и аз ще ти дам от моята храна, и знам, че ти ще бъдеш благословия за мене и къщата ми.

21 И стана така, че човекът го прие в къщата си; и човекът се наричаше Амулик; и той донесе хляб и месо, и ги сложи пред Алма.

22 И стана така, че Алма яде от хляба и се засити; и той благослови Амулик и дома му, и отдаде благодарности на Бога.

23 И след като беше ял и се беше заситил, той рече на Амулик: Аз съм Алма и съм висшият свещеник на църквата Божия из цялата страна.

24 И ето, бях призован да проповядвам словото Божие на целия този народ според духа на откровението и пророчеството; и аз бях в тази земя, но те не пожелаха да ме приемат, а ме прогониха и бях готов да обърна гръб на тази земя навеки.

25 Но ето, беше ми заповядано да се върна отново и да пророкувам на тези люде, да, и да свидетелствам срещу тях относно беззаконията им.

26 И сега, Амулик, понеже ти ме прие и ме нахрани, ти си благословен; защото бях изгладнял, понеже бях постил много дни.

27 И Алма остана с Амулик много дни, преди да започне да проповядва на людете.

28 И стана така, че беззаконията на людете се увеличиха още повече.

29 И словото дойде до Алма, казвайки: Иди и кажи също на Моя служител Амулик да иде и пророкува на този народ, казвайки: Покайте се, защото така казва Господ, ако не се покаете, ще посетя този народ в гнева Си; да, и не ще отвърна свирепия Си гняв.

30 И Алма, а също и Амулик, излязоха сред народа, за да провъзгласят Божиите слова; и те бяха изпълнени със Светия Дух.

31 И им бе дадена сила, дотолкова, че не беше възможно да ги затварят в ями; нито пък беше възможно някой човек да ги убие; при все това те не използваха своята сила, докато не бяха вързани и хвърлени в тъмница. Сега, това бе сторено, та Господ да може да покаже силата Си чрез тях.

32 И стана така, че те излязоха и започнаха да проповядват, и да пророкуват на народа, според духа и силата, които Господ им беше дал.