1 Сега стана така, че когато Мороний получи това послание, той се разгневи още повече, защото знаеше, че Аморон прекрасно осъзнава лъжата си; да, на него му беше известно, че Аморон знае, че делото, което го кара да води война срещу народа на Нефи, не е справедливо.

2 И той каза: Ето, аз няма да разменям пленници с Аморон, освен ако той не се откаже от намеренията си, тъй както заявих в посланието си; защото аз няма да му дам повече сила от тази, която има сега.

3 Ето, аз познавам мястото, където ламанитите пазят людете ми, които те взеха в плен; и понеже Аморон не пожела да се съгласи с посланието ми, аз ще му въздам според словата си; да, ще сея смърт сред тях, докато не започнат да просят за мир.

4 И сега стана така, че когато Мороний изрече тези слова, той накара да се проведе търсене сред воините му, та по възможност да се намери човек сред тях, който да е потомък на Ламан.

5 И случи се, че те намериха един, чието име беше Ламан; и той беше един от слугите на царя, убит от Амаликия.

6 Сега, Мороний накара Ламан и малък брой от воините му да отидат при стражите, които пазеха нефитите.

7 Сега, нефитите бяха пазени в град Гед; ето защо, Мороний избра Ламан и накара с него да отидат малък брой от воините.

8 Когато се свечери, Ламан отиде при стражите, които бдяха над нефитите, и ето, те го видяха да идва и го предупредиха; а той им каза: Не бойте се, ето, аз съм ламанит. Ето, ние избягахме от нефитите и те спят; и ето, ние взехме от виното им и го донесохме с нас.

9 Сега, когато ламанитите чуха тези слова, те го приеха с радост; и те му казаха: Дай ни от виното си, за да пием от него; много сме щастливи, че сте взели вино със себе си, защото сме уморени.

10 Но Ламан им каза: Нека запазим нашето вино, докато отидем да се сражаваме срещу нефитите. Но тези слова още повече засилиха желанието им да пият от виното.

11 Ние сме изморени, казаха те, ето защо, нека вземем от твоето вино, а след малко ще получим и нашите дажби вино, което ще ни подсили за битката с нефитите.

12 И Ламан им каза: Сторете според както желаете.

13 И стана така, че те пиха доста от виното; и то им се услади; и те взеха от него още повече; и то беше силно, направено да опива.

14 И стана така, че те пиха и се развеселиха, и след малко всички се опиха.

15 И сега, когато Ламан и воините му видяха, че те всички бяха пияни и че спят дълбоко, те се върнаха при Мороний и му разказаха всичко, което се беше случило.

16 И сега, това беше според замисъла на Мороний. И Мороний беше подготвил воините си с оръжия за война; и докато ламанитите бяха в дълбок сън и пияни, той отиде в град Гед и прехвърли оръжия за война на пленниците, докато всички се въоръжиха;

17 да, дори на жените им и на всички от децата им, които можеха да носят оръжие. Тъй Мороний въоръжи всички тези пленници и всичко това стана в пълна тишина.

18 Но дори ако те бяха събудили ламанитите, ето, те бяха пияни и нефитите щяха да могат да ги избият.

19 Но ето, не това беше желанието на Мороний; той не се наслаждаваше на убийства, нито на кръвопролития, но се радваше на спасението на людете си от гибел; да, и по тази причина не искаше да стори несправедливост и не нападна ламанитите, и не ги изби в пиянството им.

20 Но той постигна желанието си, защото въоръжи всички нефитски пленници, които се намираха зад градските стени, и им даде сила да завземат тези части на града, които се намираха зад стените.

21 И тогава той накара воините, които бяха с него, да се оттеглят малко от тях и да обкръжат войските на ламанитите.

22 Сега ето, всичко това бе сторено през нощта, тъй че на сутринта, когато ламанитите се събудиха, видяха, че са обкръжени от нефитите отвън и че пленниците им са въоръжени вътре в града.

23 И тъй, те видяха, че нефитите имат надмощие над тях; и при тези обстоятелства не намериха, че трябва да се бият с нефитите; ето защо, техните върховни военачалници изискаха оръжията им за война, донесоха ги и ги хвърлиха в нозете на нефитите, молейки за милост.

24 Сега ето, това беше желанието на Мороний. Той ги взе в плен, превзе града и нареди всички пленници, които бяха нефити, да бъдат освободени; и те се присъединиха към войската на Мороний, и бяха мощно подкрепление за неговата войска.

25 И стана така, че той накара ламанитите, пленени от него, да започнат да се трудят по подсилването на укрепленията около град Гед.

26 И стана така, че след като укрепи град Гед според желанието си, той нареди пленниците да бъдат отведени в град Изобилие; и той охраняваше този град с извънредно голяма сила.

27 И стана така, че въпреки всичките интриги на ламанитите, те запазиха всички пленници, които бяха взели, и задържаха цялата земя и преимуществата, които си бяха възвърнали.

28 И стана така, че нефитите започнаха отново да побеждават, и да си възвръщат правата и привилегиите си.

29 Много пъти ламанитите се опитваха да ги обкръжат през нощта, но при тези си опити дадоха много пленници.

30 И много пъти те се опитваха да дадат от своето вино на нефитите, та да могат да ги унищожат с отрова или пиянство.

31 Но ето, нефитите бързо си спомняха за Господа своя Бог в тези времена на страдание за тях. И те не можаха да бъдат хванати в техните примки, да, те не искаха да опитат от виното им, без да е дадено първо на някои от ламанитските затворници.

32 И тъй те внимаваха много да не им бъде дадена отрова сред тях; защото ако виното отрови ламанита, то ще отрови също и нефита; и тъй те изпитваха всичките им напитки.

33 И сега стана така, че Мороний трябваше да направи приготовления да нападне град Мориантон; защото ето, чрез своя труд ламанитите бяха укрепили град Мориантон и той стана една извънредно силна крепост.

34 И те непрестанно довеждаха нови сили в този град, както и нови доставки със запаси.

35 И тъй привърши двадесет и деветата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.