1 И стана така, че аз, Нефи, се върнах от разговора си с Господ при шатъра на моя баща.

2 И стана така, че той ми проговори, казвайки: Ето, аз сънувах сън, в който Господ ми нареди, че ти и братята ти ще трябва да се върнете в Йерусалим.

3 Защото ето, Лаван има летописа на юдеите и също родословието на прадедите ни, и те са издълбани върху плочи от пиринч.

4 Затова Господ ми нареди, че ти и братята ти ще трябва да отидете в къщата на Лаван, да потърсите летописите и да ги донесете тука в пустошта.

5 И сега, ето, братята ти роптаят, казвайки, че това, което съм изискал от тях, е трудно; но ето, аз не съм го изискал от тях, а това е заповед от Господа.

6 Затова отивай, сине мой, и ти ще бъдеш облагодетелстван от Господа, защото ти не роптаеш.

7 И стана така, че аз, Нефи, казах на баща си: Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви път за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал.

8 И стана така, че когато баща ми чу тези слова, той се зарадва извънредно много, понеже знаеше, че съм бил благословен от Господа.

9 И аз, Нефи, и братята ми предприехме нашето пътуване в пустошта с шатрите си, за да възлезем в земята на Йерусалим.

10 И стана така, че когато бяхме стигнали до земята на Йерусалим, аз и братята ми се посъветвахме един друг.

11 И хвърлихме жребий кой от нас ще трябва да иде в къщата на Лаван. И стана така, че жребият се падна на Ламан; и Ламан отиде в къщата на Лаван, и говори с него, докато седя в къщата му.

12 И той пожела от Лаван летописите, които бяха издълбани върху плочите от пиринч, които съдържаха родословието на баща ми.

13 И ето, стана така, че Лаван се разгневи и го изгони от присъствието си, и не поиска да му даде летописите. И така, той му каза: Ето, ти си крадец и аз ще те убия.

14 Но Ламан избяга от присъствието му и ни разказа нещата, които Лаван беше сторил. И ние започнахме да се наскърбяваме извънредно, и братята ми бяха почти готови да се завърнат при баща ми в пустошта.

15 Но ето, аз им казах: Тъй както жив е Господ и както живеем и ние, няма да слезем при баща ни в пустошта, докато не свършим това, което Господ ни е заповядал.

16 Затова нека останем верни в спазването на заповедите Господни; ето защо, нека да слезем до земята на бащиното ни наследство, защото ето, той остави злато и сребро, и всякакъв вид богатства. И всичко това той е сторил поради заповедите Господни.

17 Защото той знаеше, че Йерусалим трябва да бъде унищожен поради нечестието на людете.

18 Защото ето, те са отхвърлили словата на пророците. Затова ако баща ми бе останал да живее в тази земя, след като му е било заповядано да избяга от нея, ето, той би погинал също. Ето защо, той трябваше да избяга от земята.

19 И ето, мъдрост Божия е за нас да вземем тези летописи, за да можем да запазим за децата си езика на нашите бащи.

20 А също и за да можем да запазим за тях словата, които са били изречени чрез устата на всички свети пророци и които са им били предадени чрез Духа и силата Божия от началото на света чак до наше време.

21 И стана така, че с такъв език аз убедих братята си да бъдат верни в спазването на Божиите заповеди.

22 И стана така, че ние слязохме в земята на нашето наследство и събрахме наедно златото си и среброто си, и скъпоценностите си.

23 И след като бяхме събрали тези неща наедно, възлязохме отново в къщата на Лаван.

24 И стана така, че ние влязохме при Лаван и пожелахме той да ни даде летописите, които бяха издълбани върху плочите от пиринч, за което щяхме да му дадем нашето злато и нашето сребро, и всичките си скъпоценности.

25 И стана така, че когато Лаван видя нашето имущество и че то беше доста голямо, той заламтя за него дотолкова, че ни изпъди и изпрати слугите си да ни убият, за да може да придобие имуществото ни.

26 И стана така, че ние избягахме от слугите на Лаван и бяхме принудени да изоставим богатството си, и то попадна в ръцете на Лаван.

27 И стана така, че ние избягахме в пустошта и слугите на Лаван не ни настигнаха, и се скрихме в кухината на една канара.

28 И стана така, че Ламан се разгневи на мене, а също и срещу баща ми; и Лемуил беше също разгневен, защото той се вслуша в словата на Ламан. Ето защо, Ламан и Лемуил казаха много груби слова против нас, по-малките им братя, и даже ни удряха с тояга.

29 И стана така, че докато ни удряха с тояга, ето, един ангел Господен дойде и застана пред тях, и им заговори, казвайки: Защо удряте малкия си брат с тояга? Не знаете ли, че Господ го е избрал да ви бъде управител и това е заради вашите беззакония? Ето, ще възлезете в Йерусалим отново и Господ ще предаде Лаван в ръцете ви.

30 И след като ангелът ни бе говорил, той си тръгна.

31 И след като ангелът си бе тръгнал, Ламан и Лемуил започнаха отново да роптаят, казвайки: Как е възможно Господ да предаде Лаван в ръцете ни? Ето, той е могъщ човек и може да командва петдесет, да, пък и дори може да убие петдесет, тогава защо не и нас?