Писания
1 Нефи 5


Глава 5

Сария се оплаква от Лехий. И двамата се радват на завръщането на синовете си. Те принасят жертви. Плочите от пиринч съдържат писанията на Моисей и на пророците. Плочите определят Лехий като потомък на Йосиф. Лехий пророкува относно потомството си и запазването на плочите. Около 600–592 г. пр. Хр.

1 И стана така, че след като бяхме слезли при баща ни в пустошта, ето, той бе изпълнен с радост, а също и майка ми Сария беше извънредно доволна, тъй като наистина беше скърбила по нас.

2 Понеже тя беше предположила, че ние сме погинали в пустошта и се беше оплаквала също и срещу баща ми, наричайки го човек с видения, казвайки: Ето, ти ни изведе от земята на нашето наследство и синовете ми ги няма повече, и ние загиваме в пустошта.

3 И с такъв език майка ми се била оплаквала срещу баща ми.

4 И станало така, че баща ми ѝ отговорил, казвайки: Аз знам, че съм човек с видения, защото ако не бях видял Божиите неща във видение, аз не бих познал добрината Божия, а щях да остана в Йерусалим и щях да погина с братята си.

5 Но ето, аз съм получил една земя на обета, поради което се радвам извънредно; да, и аз знам, че Господ ще избави синовете ми от ръцете на Лаван и ще ги върне отново при нас в пустошта.

6 И с такъв език баща ми, Лехий, утешаваше майка ми Сария за нас, докато ние пътувахме в пустошта към земята на Йерусалим, за да се сдобием с летописа на юдеите.

7 И след като се бяхме върнали в шатрата на баща ни, ето, радостта им беше пълна и майка ми се беше утешила.

8 И тя проговори, казвайки: Сега знам със сигурност, че Господ е заповядал на мъжа ми да избяга в пустошта, да, аз също знам със сигурност, че Господ е закрилял синовете ми и ги е избавил от ръцете на Лаван, и им е дал сила, чрез която да могат да изпълнят нещата, които Господ им е заповядал. И с такъв език говореше тя.

9 И стана така, че те се радваха извънредно много, и принесоха жертва и всеизгаряния на Господа, и въздадоха благодарност на Бога Израилев.

10 И след като бяха въздали благодарност на Бога Израилев, баща ми Лехий взе летописите, които бяха издълбани върху плочите от пиринч, и ги прегледа от самото им начало.

11 И той видя, че те съдържаха петте книги на Моисей, които разказваха за сътворението на света, а също за Адам и Ева, които бяха нашите първи родители;

12 а също и летопис на юдеите от началото, чак до началото на царуването на Седекия, цар на Юда;

13 а също и пророчествата на светите пророци от началото чак до началото на царуването на Седекия; а също и много пророчества, които са били изречени чрез устата на Йеремия.

14 И стана така, че баща ми Лехий намери върху плочите от пиринч също и родословие на бащите си; и така той научи, че е потомък на Йосиф; да, точно този Йосиф, който беше син на Яков, който беше продаден в Египет и който беше запазен от ръката Господна, за да може да запази баща си Яков и цялото му домочадие да не погинат от глад.

15 И те бяха също изведени от пленничество и вън от земята на Египет от същия този Бог, Който ги бе запазил.

16 И така баща ми Лехий откри родословието на бащите си. И Лаван също бе потомък на Йосиф, ето защо, той и бащите му бяха водили летописите.

17 И сега, когато баща ми видя всичките тези неща, той беше изпълнен с Духа и започна да пророкува относно своето потомство.

18 Че тези плочи от пиринч трябва да достигнат до всички народи, племена, езици и люде, които бяха от неговото потомство.

19 Ето защо, той каза, че тези плочи от пиринч не ще се изгубят никога, нито пък ще се затъмнят повече от времето. И той пророкуваше много неща относно своето потомство.

20 И стана така, че досега аз и баща ми бяхме спазвали заповедите, които Господ ни беше заповядал.

21 И ние се бяхме сдобили с летописите, което Господ ни беше заповядал, и ги изследвахме и открихме, че бяха желателни; да, дори с голяма стойност за нас, дотолкова, че бихме могли да запазим заповедите Господни за децата си.

22 Ето защо, беше мъдрост Господна, че трябваше да ги носим с нас, като пътувахме в пустошта към земята на обета.