1 В годината, когато умря цар Озия, видях също Господа, седнал на един висок и издигнат престол, и шлейфът Му изпълваше храма.

2 Над него стояха серафимите, всеки от тях имаше по шест крила, с две всеки покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше.

3 И единият викаше на другия и казваше: Свят, свят, свят е Господа на Силите; цялата земя е изпълнена със славата Му.

4 И подпорите на вратата се разклатиха от гласа на онзи, който викаше, и домът се изпълни с дим.

5 Тогава рекох си: Горко ми! Понеже съм загинал; защото съм човек с нечисти устни, и живея сред люде, чиито устни са нечисти, защото очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

6 Тогава един от серафимите долетя при мене, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.

7 И го сложи върху устата ми, казвайки: Ето, това докосна устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.

8 Чух също гласа на Господа да казва: Кого да проводя и кой ще отиде за нас? Тогава аз казах: Ето ме, проводи мене.

9 И Той каза: Иди и кажи на този народ: Наистина слушате, но не разбирате; и наистина гледате, но не виждате.

10 Направи тлъсти сърцата на тези люде и ушите им направи да чуват тежко, и затвори очите им, да не би да видят с очите си и чуят с ушите си, и разберат със сърцето си, и да не би да бъдат обърнати и изцелени.

11 Тогава аз казах: Господи, докога? И Той каза: Докато градовете запустеят без обитатели и къщите без човек, и страната бъде изцяло опустошена.

12 И Господ отдалечи човеците, защото ще има голямо изоставяне насред земята.

13 Но все пак ще има една десета част, които ще се върнат; и те ще бъдат разядени като липа, и като дъб, чието вещество е в тях, когато капят листата им; тъй светото семе ще бъде тяхното вещество.