1 И стана така, че в дните на Ахаз, синът на Йотам, син на Озия, цар на Юда, сирийският цар Расин и Факей, Ромелиевият син, цар на Израил, възлязоха към Йерусалим, за да воюват срещу него, но не можаха да го надвият.

2 И беше речено на дома Давидов, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И неговото сърце потрепера, и сърцето на неговия народ потрепера, тъй както дърветата в гората се клатят от вятъра.

3 Тогава Господ рече на Исайя: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и син ти Сеар-Ясув, при края на водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря.

4 И кажи му: Внимавай и бъди спокоен; не се страхувай и нека не отпада сърцето ти пред двата края на тези димящи главни поради свирепия гняв на Расин и Сирия, и на сина Ромелиев.

5 Защото Сирия, Ефрем и синът Ромелиев кроят зло срещу тебе, казвайки:

6 Да възлезем срещу Юда и да го размирим, и да направим пролом в него за нас, и да поставим цар посред него, да, Тавеиловия син.

7 Така казва Господ Бог: Това няма да стане и не ще се случи.

8 Защото главата на Сирия е Дамаск, и главата на Дамаск – Расин; и до шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши и ще престане да бъде народ.

9 И главата на Ефрема е Самария, и главата на Самария е синът Ромелиев. Ако не искате да вярвате, наистина вие не ще се утвърдите.

10 Освен това, Господ говори още на Ахаз, казвайки:

11 Поискай си знамение от Господа, Твоя Бог; поискай го или в дълбочините, или горе във висините.

12 Но Ахаз отговори: Нито ще искам, нито ще изкушавам Господа.

13 И той рече: Слушайте сега, о, доме Давидов, нима ви е малко дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?

14 Прочее, самият Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече с името Емануил.

15 Масло и мед ще яде той, та да знае да отхвърля злото и да избира доброто.

16 Защото преди детето да се научи да отхвърля злото и да избира доброто, земята, от която ти се ужасяваш, ще бъде изоставена и от двамата ѝ царе.

17 Господ ще докара на тебе и на народа ти, и на дома на баща ти дни, каквито не са дохождали от деня, когато Ефрем се отдели от Юда – ще докара асирийския цар.

18 И ще стане така, че в онзи ден Господ ще свирне на мухата в най-отдалечената част на Египет и на пчелата в земята на Асирия.

19 И те ще дойдат всичките и ще накацат по запустелите долини и в дупките на канарите, и по всички трънаци, и по всички храсталаци.

20 В същия ден Господ ще бръсне с бръснач, нает от онези, които са отвъд реката, от асирийския цар, главата и космите на нозете; и ще премахне дори и брадата.

21 И ще стане така, че в същия ден един човек ще храни млада крава и две овце;

22 и ще стане така, че поради изобилието на млякото, което те ще дават, той ще се храни с масло; защото всеки, който ще е останал в страната, ще се храни с масло и мед.

23 И ще стане така, че в онзи ден всяко място, където е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за глогове и тръни.

24 С лъкове и стрели ще отиват човеците там, защото цялата земя ще стане глогове и тръни.

25 И на никой от хълмовете, разкопавани с търнокоп, не ще идва никой поради страха от глогове и тръни, и това място ще бъде за натирване на говеда и за тъпкане от по-дребен добитък.