1 Ето, сега стана така, че когато Исус изговори тези слова, Той отново огледа множеството наоколо и им каза: Ето, времето Ми наближи.

2 Виждам, че сте немощни и не можете да разберете всички Мои слова, които Моят Отец Ми заповяда да ви кажа сега.

3 Затова, върнете се по домовете си и размишлявайте върху нещата, които ви казах, и помолете се на Отца в Моето име, за да можете да разберете, и подгответе умовете си за утре, и Аз ще дойда при вас отново.

4 Но сега Аз отивам при Отца, а също и да се покажа на изгубените племена Израилеви, защото те не са изгубени за Отца, понеже Той знае къде ги е отвел.

5 И стана така, че след като Исус говори така, Той погледна отново към множеството наоколо и видя, че те се бяха просълзили и Го гледаха, без да помръднат, като че искаха да Го помолят да остане още малко при тях.

6 И Той им каза: Ето, сърцето Ми е изпълнено със състрадание към вас.

7 Имате ли болни сред вас? Доведете ги тука. Имате ли някои, които са куци или слепи, или хроми, или сакати, или прокажени, или изсъхнали, глухи, или страдащи по някакъв друг начин? Доведете ги тука и Аз ще ги изцеля, защото Аз чувствам състрадание към вас и сърцето Ми е изпълнено с милост.

8 Защото виждам, че желаете да ви покажа това, което направих с братята ви в Йерусалим и виждам, че вярата ви е достатъчна, за да ви изцеля.

9 И стана така, че след като Той каза това, цялото множество едновременно излезе напред с болните и страдащите си, с куците си и със слепите си, и с немите си, и с всички, които страдаха по някакъв начин; и Той изцели всеки един от тези, които Му бяха доведени.

10 И всички, и тези, които бяха изцелени, и онези, които бяха здрави, се наведоха в нозете Му и Му се поклониха; и всички тези от множеството, които можаха да се приближат, целунаха нозете Му, тъй че измиха нозете Му със сълзите си.

11 И стана така, че Той заповяда да Му доведат малките им деца.

12 И те доведоха малките си деца и ги поставиха на земята около Него, и Исус застана по средата; и множеството даде път, докато всички деца не бяха доведени при Него.

13 И стана така, че когато всички бяха доведени и Исус застана сред тях, Той заповяда на множеството да коленичат на земята.

14 И стана така, че когато коленичиха на земята, Исус въздъхна в себе Си и каза: Отче, смутен съм от нечестието на народа от дома Израилев.

15 И когато изрече тези слова, Той самият коленичи на земята; и ето, Той се помоли на Отца, и нещата, за които се помоли, не могат да бъдат записани и множеството, което Го чу, засвидетелства това.

16 И те засвидетелстваха така: Око никога не е виждало, нито ухо чувало преди толкова велики и чудни неща, каквито ние видяхме и чухме Исус да говори на Отца.

17 И никой език не може да изкаже, нито пък някой човек да напише това, нито пък могат сърцата на людете да схванат великите и чудни неща, които ние видяхме и чухме Исус да говори; и никой не може да разбере радостта, която изпълни душите ни в момента, когато Го чухме да се моли за нас на Отца.

18 И стана така, че когато Исус свърши молитвата Си към Отца, Той се изправи; и толкова велика беше радостта на множеството, че те се бяха изтощили.

19 И стана така, че Исус им заговори и им заповяда да се вдигнат.

20 И те се вдигнаха от земята, и Той им каза: Благословени сте заради вярата си. И сега, ето, радостта Ми е пълна.

21 И след като каза тези слова, Той се разплака и множеството засвидетелства това; и Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях.

22 И когато направи това, Той заплака отново.

23 И Той заговори на множеството и им каза: Вижте малките си деца.

24 И когато погледнаха, за да видят, те вдигнаха очи към небето и видяха небесата да се отварят, и видяха ангели да се спускат от небесата, като че ли посред огън; и те слязоха и заобиколиха онези малки дечица, и те бяха заобиколени от огън; и ангелите им служеха.

25 И множеството видя и чу, и засвидетелства това; и те знаят, че тяхното свидетелство е истинно, защото те всички видяха и чуха, всеки човек за себе си; и те бяха на брой около две хиляди и петстотин души – мъже, жени и деца.