1 И стана така, че тъй измина също и деветдесет и петата година, а людете започнаха да забравят чутите от тях знамения и изумления и започнаха да се учудват все по-малко и по-малко на знамение или изумление от небесата дотолкова, че те започнаха да стават коравосърдечни и умозаслепени и започнаха да не вярват на нищо, което бяха чули и видели,

2 въобразявайки си празни неща в сърцата си, че били извършени от човеци и чрез силата на дявола, за да подведат и измамят сърцата на людете. Тъй Сатана завладя отново сърцата на людете дотолкова, че заслепи очите им и ги склони да вярват, че учението за Христа е безумно и празно нещо.

3 И стана така, че людете започнаха да стават силни в нечестието и мерзостите си; и те не вярваха, че ще има дадени повече знамения или изумления; и Сатана ходеше наоколо, отклонявайки хорските сърца, изкушавайки ги и поощрявайки ги да вършат голямо нечестие в страната.

4 И тъй измина деветдесет и шестата година; и също деветдесет и седмата година; и също деветдесет и осмата година; и също деветдесет и деветата година.

5 И сто години бяха изминали от дните на Мосия, който бе цар на народа на нефитите.

6 И шестстотин и девет години бяха изминали, откакто Лехий напусна Йерусалим.

7 И девет години бяха изминали от времето, когато бе дадено знамението, за което бе говорено от пророците, че Христос ще дойде в света.

8 Сега, нефитите започнаха да смятат своето време от момента, когато бе дадено знамението или от пришествието на Христа; и тъй, девет години бяха изминали.

9 И Нефи, който беше бащата на Нефи, който имаше отговорността за летописите, не се върна в земята Зарахемла и не можа да бъде намерен никъде из цялата страна.

10 И стана така, че людете продължаваха да живеят в нечестие, въпреки многото проповеди и пророчества, които им бяха изпратени; тъй измина също и десетата година; и единадесетата година също измина в беззаконие.

11 И стана така, че през тринадесетата година настанаха войни и раздори из цялата страна; защото Гадиантоновите разбойници бяха станали толкова многобройни и бяха избили толкова много люде, и бяха опустошили толкова много градове, и бяха разпространили толкова много смърт и зверства из цялата страна, че се наложи целият народ – както нефитите, тъй и ламанитите, да вдигнат оръжия срещу тях.

12 Ето защо, всички ламанити, които се бяха обърнали към Господа, се присъединиха към своите братя нефитите и бяха заставени заради безопасността на живота си и на жените си, и на децата си, да вдигнат оръжия срещу тези Гадиантонови разбойници, да, и също за да запазят правата си, привилегиите на църквата и поклонението си, и свободата си, и независимостта си.

13 И стана така, че преди да бяха изминали тези тринадесет години, нефитите бяха застрашени от пълно унищожение поради тази война, която беше станала извънредно жестока.

14 И стана така, че онези ламанити, които се бяха присъединили към нефитите, бяха причислени към нефитите.

15 И проклятието им бе снето от тях, и тяхната кожа стана бяла като тази на нефитите.

16 И младежите, и дъщерите им станаха изключително красиви и те бяха причислени към нефитите, и бяха наричани нефити. И тъй свърши тринадесетата година.

17 И стана така, че в началото на четиринадесетата година войната между разбойниците и народа на Нефи продължи и стана извънредно жестока; въпреки това, народът на Нефи получи известно преимущество над разбойниците доколкова, че ги отблъсна вън от земите си, в планините и по техните скривалища.

18 И тъй свърши четиринадесетата година. И през петнадесетата година те излязоха отново срещу народа на Нефи; и поради нечестието на народа на Нефи и многото им раздори и разногласия, Гадиантоновите разбойници постигнаха много преимущества над тях.

19 И тъй свърши петнадесетата година, и тъй людете бяха в състояние на много огорчения; и мечът на изтреблението надвисна над тях, тъй че бяха на път да бъдат пометени от него и това, поради беззаконието им.