Глава 18
Господ въвежда причастието сред нефитите. Наредено им е да се молят винаги в Неговото име. Онези, които ядат Неговата плът и пият Неговата кръв, без да са достойни, са прокълнати. На учениците е дадена сила да предават Светия Дух. Около 34 г. сл. Хр.
1 И стана така, че Исус заповяда на учениците Си да Му донесат малко хляб и вино.
2 И през времето, докато те бяха за хляба и виното, Той заповяда на множеството да насяда по земята.
3 И когато учениците пристигнаха с хляба и виното, Той взе от хляба, разчупи го и го благослови; и даде от него на учениците Си, и им заповяда да ядат.
4 И когато те ядоха и се заситиха, Той им заповяда да раздадат от него на множеството.
5 И когато множеството яде и се засити, Той каза на учениците Си: Ето, трябва да има един от вас поставен и на него ще дам власт да разчупва хляба, да го благославя и да го раздава на хората на църквата Ми – на всички онези, които повярват и бъдат кръстени в Моето име.
6 И винаги съблюдавайте да правите това, тъкмо както Аз го направих, тъкмо както Аз разчупих и благослових този хляб, и ви го раздадох.
7 И това вие ще правите във възпоменание на Моето тяло, което ви показах. И това ще бъде свидетелство за Отца, че вие наистина винаги си спомняте за Мене. И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, ще имате с вас Моя Дух.
8 И след като каза тези слова, Той заповяда на учениците Си да вземат от виното в чашата и да пият от него, и да дадат също на множеството, та те да могат да пият от него.
9 И стана така, че те направиха това и пиха от него, и се заситиха; и дадоха на множеството, и те пиха и се заситиха.
10 И след като учениците направиха това, Исус им каза: Благословени сте за това, което направихте, защото това е изпълнението на заповедите Ми и свидетелства на Отца, че сте готови да правите това, което ви заповядах.
11 И вие ще правите винаги това за онези, които се покаят и бъдат кръстени в името Ми; и ще го правите във възпоменание на Моята кръв, която пролях за вас, за да може да свидетелствате на Отца, че си спомняте винаги за Мене. И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, Моят Дух ще бъде с вас.
12 И Аз ви давам заповед винаги да правите тези неща. И ако винаги правите тези неща, ще бъдете благословени, защото ще сте съградени на Моята канара.
13 Но всички от вас, които ще правят повече или по-малко от тези неща, не са съградени на Моята канара, но са съградени на пясъчна основа; и когато завали дъждът и придойдат водите, и духнат ветровете, и се стоварят върху тях, те ще паднат и портите на пъкъла стоят отворени, за да ги приемат.
14 Прочее, благословени ще сте, ако спазвате Моите заповеди, които Отец Ми е заповядал да ви дам.
15 Истина, истина ви казвам, че вие трябва да бдите и да се молите винаги, за да не би да бъдете изкушени от дявола и бъдете отведени в плен от него.
16 И както Аз се молих сред вас, тъкмо тъй ще се молите и вие в църквата Ми и сред людете Ми, които се покаят и бъдат кръстени в Моето име. Ето, Аз съм светлината. Аз ви дадох пример.
17 И стана така, че когато Исус каза тези слова на учениците Си, Той се обърна отново към множеството и им каза:
18 Ето, истина, истина ви казвам, вие трябва да бдите и да се молите винаги, за да не би да влезете в изкушение, защото Сатана желае да ви завладее и да ви пресее като жито.
19 Затова вие трябва да се молите винаги на Отца в Моето име.
20 И каквото и да поискате от Отца в Моето име, което е право, като вярвате, че ще получите, ето, то ще ви бъде дадено.
21 Молете се в семействата си на Отца винаги в Моето име, за да бъдат жените ви и децата ви благословени.
22 И ето, ще се събирате често заедно; и не ще забранявате на никой човек да идва при вас, когато се събирате заедно, а ще им позволявате да идват при вас и не ще им го забранявате.
23 Но ще се молите за тях и няма да ги прогонвате; и ако бъде тъй, че те идват често при вас, молете се на Отца за тях в Моето име.
24 Прочее, вдигнете светлината си, за да свети на света. Ето, Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете – това, което Ме видяхте да правя. Ето, вие виждате, че Аз се молих на Отца и всички вие сте свидетели.
25 И вие виждате, че Аз ви заповядах никой от вас да не се оттегля от Мене, но напротив, Аз ви заповядах да дойдете при Мене, за да можете да докоснете и видите; тъкмо тъй ще правите и вие в света; и който наруши тази заповед, оставя се да бъде отведен в изкушение.
26 И сега стана така, че когато Исус изговори тези слова, Той обърна отново поглед към учениците Си, избрани от Него, и им каза:
27 Ето, истина, истина ви казвам – давам ви друга заповед и след това трябва да отида при Отца Си, за да може да изпълня други заповеди, които Той Ми е дал.
28 И сега, ето, това е заповедта, която ви давам: Да не допускате никого съзнателно да взема от Моята плът и кръв, без да е достоен, когато ги раздавате.
29 Защото, който яде и пие Моята плът и кръв, без да е достоен, той яде и пие осъждение за душата си; затова, ако знаете, че някой е недостоен да яде и пие от Моята плът и кръв, ще му забраните.
30 При все това, няма да го прогонвате от средата ви, но ще му служите и ще се молите на Отца за него в Моето име; и ако бъде тъй, че той се покае и бъде кръстен в Моето име, тогава вие ще го приемете и ще му раздавате от Моята плът и кръв.
31 Но ако той не се покае, той не ще бъде причислен към людете Ми, за да не може да унищожи народа Ми, защото ето, Аз познавам Моите овце и те са преброени.
32 При все това вие няма да го прогонвате от вашите синагоги или от местата ви за поклонение, а на такива ще продължавате да служите; защото вие не знаете дали те не ще се върнат и покаят, и дойдат при Мене с пълно намерение на сърцето си, и Аз ще ги изцеля; и вие ще станете средството за донасяне на спасение за тях.
33 Затова спазвайте тези слова, които ви заповядах, за да не попаднете под осъждане, защото горко на оногова, когото Отец осъди.
34 И Аз ви давам тези заповеди поради споровете, които има между вас. И благословени ще бъдете, ако нямате спорове между вас.
35 А сега Аз отивам при Отца, защото е необходимо да отида при Отца заради вас.
36 И стана така, че когато Исус сложи край на тези слова, Той докосна с ръката Си учениците, които беше избрал, един по един, чак докато ги докосна всичките, и им говореше, докато ги докосваше.
37 И множеството не чу словата, които Той произнасяше, ето защо, те не засвидетелстваха; но учениците засвидетелстваха, че Той им даде сила да даряват Светия Дух. И аз ще ви покажа от сега нататък, че това свидетелство е истинно.
38 И стана така, че когато Исус ги бе докоснал всички, дойде облак и засенчи множеството, тъй че не можеха да виждат Исуса.
39 И докато те бяха засенчени от облака, Той ги напусна и се възнесе на небесата. И учениците видяха и засвидетелстваха, че Той се възнесе отново на небесата.