1 И сега, ето, Аз ви казвам, че вие трябва да изучавате тези неща. Да, давам ви заповед да изследвате усърдно тези неща, защото велики са словата на Исайя.

2 Защото наистина той говори относно всички тези неща, касаещи Моя народ, който е от дома Израилев; затова нужно е той също да говори и на езичниците.

3 И всички неща, които той каза, са били и ще бъдат, тъкмо според словата, казани от него.

4 Прочее, обърнете внимание на словата Ми; запишете всички неща, които съм ви казал; и съгласно времето и според волята на Отца, те ще стигнат до езичниците.

5 И който се вслуша в словата Ми, покае се и бъде кръстен, същият ще бъде спасен. Изследвайте пророците, защото има много от тях, които свидетелстват за тези неща.

6 И сега стана така, че след като Исус произнесе тези слова, Той им каза отново, след като им разясни всички писания, които бяха получили. Той им каза: Ето, други писания бих желал да напишете, такива, каквито сега нямате.

7 И стана така, че Той каза на Нефи: Донеси летописа, който ти си водил.

8 И когато Нефи донесе летописите и ги сложи пред Него, Той хвърли поглед върху тях и каза:

9 Истина ви казвам: Аз заповядах на Моя слуга Самуил Ламанита да свидетелства на този народ, че в деня, когато Отец ще прослави името Си в Мене, ще има много светии, които ще се вдигнат от мъртвите и ще се явят на мнозина, и ще им служат. И Той им каза: Не беше ли така?

10 И Неговите ученици Му отговориха и казаха: Да, Господи, Самуил пророкуваше според словата Ти и те всички се изпълниха.

11 И Исус им каза: Как стана така, че не сте записали това, че много светии се вдигнаха, явиха се на мнозина и им служиха?

12 И стана така, че Нефи си спомни, че това не е било записано.

13 И стана така, че Исус заповяда, че това трябва да се запише; ето защо, то бе записано според Неговата заповед.

14 И сега стана така, че когато Исус разясни всички писания наведнъж, които те бяха записали, Той им заповяда да проповядват нещата, които им беше разяснил.