Книгата на Яков
Братът на Нефи

1 Защото ето, стана така, че бяха изминали петдесет и пет години от времето, когато Лехий напусна Йерусалим; затова Нефи даде на мене, Яков, заповед относно малките плочи, върху които са издълбани тези неща.

2 И той даде заповед на мене, Яков, да напиша на тези плочи някои от нещата, които аз смятах за най-ценни; че не трябва да засягам подробно, а само накратко историята на този народ, наречен народа на Нефи.

3 Защото той каза, че историята на неговия народ трябва да бъде издълбана върху други негови плочи и че трябва да запазя тези плочи и да ги предам на моето потомство, от поколение на поколение.

4 И че ако има проповед, която е свещена, или откровение, което е велико, или пророчество, аз трябва да издълбая най-важното от тях и да пиша за тях на тези плочи толкова, колкото е възможно заради Христа и заради народа ни.

5 Защото поради вярата и голямата загриженост, наистина ни бяха изявени неща относно нашия народ, които неща трябваше да им се случат.

6 И имахме също много откровения и духа на многобройни пророчества; затова ние знаехме за Христа и за царството Му, което трябва да дойде.

7 Затова ние се трудехме усърдно сред людете ни, за да ги убедим да дойдат в Христа и да вземат от Божията добрина, за да могат да влязат в Неговия покой, освен ако по някакъв начин в яростта Си Той не ги закълне да не влизат, както при бунта в дните на изкушение, докато чедата Израилеви бяха в пустошта.

8 Затова да беше дал Бог да можем да убедим всички човеци да не се бунтуват срещу Бога и да не Го предизвикват към гняв, а всички човеци да повярват в Христа и видят смъртта Му, и изстрадат кръста, и понесат срама на света; затова аз, Яков, вземам върху си изпълнението на заповедта на моя брат Нефи.

9 Сега, Нефи започна да остарява и видя, че скоро ще умре; затова той помаза един човек да стане цар и управител на народа му, според царуването на царете.

10 Тъй като Нефи беше много обичан от народа си, защото той им беше голям защитник и беше използвал меча на Лаван за тяхна отбрана, и се беше трудил за благоденствието им във всичките си дни;

11 ето защо, народът пожела да запази в паметта си името му. И всеки, който щеше да царува на негово място след него, щеше да бъде наричан втори Нефи, трети Нефи и тъй нататък, според царуването на царете; и така ги наричаше народът, каквито и да бяха имената им.

12 И стана така, че Нефи умря.

13 Сега людете, които не бяха ламанити, бяха нефити; при все това те бяха наричани нефити, яковити, йосифити, зорамити, ламанити, лемуилити и исмаилити.

14 Но аз, Яков, отсега нататък няма да ги различавам с тези имена, но ще наричам ламанити тези, които се опитват да унищожат народа на Нефи, а онези, които са приятелски настроени към Нефи, ще наричам нефити или народа на Нефи, според царуването на царете.

15 И сега стана така, че през царуването на втория цар, народът на Нефи започна да става коравосърдечен и да се отдава донякъде на нечестиви навици, такива като на Давид в древността, който желаеше много жени и наложници, и като на Соломон, неговия син.

16 Да, и те започнаха да търсят също много злато и сребро, и започнаха донякъде да се издигат в гордост.

17 Ето защо, аз, Яков, им предадох тези слова, с които ги поучавах в храма, като първо бях получил поръчение от Господа.

18 Защото аз, Яков, и брат ми Йосиф бяхме посветени за свещеници и учители на тези люде от ръката на Нефи.

19 И ние увеличавахме службата си към Господа, вземайки върху си отговорността да поемем върху собствените си глави греховете на людете, ако не ги учим на словото Божие с цялото си усърдие; ето защо, поради това, че се трудехме усилено, тяхната кръв нямаше да дойде върху одеждите ни; иначе тяхната кръв щеше да дойде върху одеждите ни и ние нямаше да бъдем намерени неопетнени в последния ден.