1 И сега стана така, че през триста шестдесет и третата година нефитите възлязоха с войските си извън земята Опустошение, за да се сражават срещу ламанитите.

2 И стана така, че войските на нефитите бяха отблъснати отново до земята Опустошение. И докато бяха още изморени, свежа войска на ламанитите ги връхлетя; и настана жестока битка, дотолкова, че ламанитите завладяха град Опустошение и избиха много от нефитите, и взеха много пленници.

3 А останалата част избяга и се присъедини към жителите на град Теанкум. А град Теанкум беше в пределите край морския бряг; и той беше близо и до град Опустошение.

4 И защото войските на нефитите възлязоха при ламанитите, те започнаха да бъдат поразявани; защото ако не беше поради това, ламанитите нямаше да могат да вземат надмощие над тях.

5 Но ето, възмездията Божии ще настигнат нечестивите; и тъкмо чрез нечестивите се наказват нечестивите; защото нечестивите са тези, които подтикват сърцата на чедата човешки към кръвопролитие.

6 И стана така, че ламанитите направиха подготовка да тръгнат срещу град Теанкум.

7 И стана така, че през триста шестдесет и четвъртата година ламанитите тръгнаха срещу град Теанкум, за да могат да завладеят и град Теанкум също.

8 И стана така, че те бяха отблъснати и изгонени от нефитите. И когато видяха, че са изгонили ламанитите, нефитите отново започнаха да се хвалят със силата си; и те продължиха, и със собствените си сили овладяха отново град Опустошение.

9 И сега, всички тези неща станаха и хиляди погинаха и от двете страни – и нефити, и ламанити.

10 И стана така, че триста шестдесет и шестата година се измина и ламанитите връхлетяха отново нефитите, за да се сражават; и въпреки това нефитите не се покаяха за злото, което бяха вършили и непрестанно упорстваха в нечестието си.

11 И не е възможно езикът да опише или човек да направи пълно описание на ужасната кървава гледка и зверствата, които ставаха сред народите както на ламанитите, тъй и на нефитите; и всички сърца се бяха вкоравили, тъй че те се наслаждаваха на непрестанните кръвопролития.

12 И според словото Господне никога не е имало такова голямо нечестие сред всички чеда на Лехий, дори и сред целия дом Израилев, каквото беше сред този народ.

13 И стана така, че ламанитите завладяха град Опустошение, защото техният брой надминаваше броя на нефитите.

14 И те потеглиха напред срещу град Теанкум, и изгониха от него жителите, и отведоха мнозина в плен – и жени, и деца, и ги принесоха в жертва на техните богове идоли.

15 И стана така, че през триста шестдесет и седмата година нефитите, бидейки разгневени за това, че ламанитите бяха принесли в жертва жените им и децата им, тръгнаха срещу ламанитите с извънредно голям гняв, дотолкова, че победиха отново ламанитите и ги изгониха от земите си.

16 И ламанитите не нападнаха повече нефитите до триста седемдесет и петата година.

17 И през тази година те слязоха срещу нефитите с цялата си сила; и те не можеха да бъдат преброени поради многобройността им.

18 И оттогава нататък нефитите не постигнаха повече преимущество над ламанитите, а започнаха да бъдат помитани от тях, тъкмо както слънцето росата.

19 И стана така, че ламанитите нападнаха град Опустошение; и в земята Опустошение се поведе извънредно жестока битка, по време на която те победиха нефитите.

20 И те отново побягнаха пред ламанитите и стигнаха до град Вооз; и там те се изправиха срещу ламанитите с извънредна смелост, тъй че ламанитите не успяха да ги победят, докато не ги срещнаха повторно.

21 И когато те дойдоха за втори път, нефитите бяха изгонени и изклани в едно изключително голямо клане, а жените и децата им пак бяха принесени в жертва на идолите.

22 И стана така, че нефитите отново побягнаха пред тях, като вземаха със себе си всички жители на градове и на села.

23 И сега, аз, Мормон, виждайки, че ламанитите бяха на път да завладеят страната, ето защо, аз отидох на хълма Сим и взех всичките летописи, които Амарон беше скрил в Господа.