1 И стана така, че след промеждутък от две години, Авинадий дойде сред тях предрешен, та да не го познаят, и започна да пророкува сред тях, казвайки: Тъй ми заповяда Господ, казвайки: Авинадий, иди и пророкувай на този Мой народ, понеже те са вкоравили сърцата си срещу словата Ми; те не са се покаяли за злодеянията си; ето защо, Аз ще ги посетя в гнева Си, да, за техните беззакония и мерзости ще ги посетя Аз в свирепия Си гняв.

2 Да, горко на това поколение! И Господ ми каза: Простри ръката си и пророкувай, казвайки: Тъй казва Господ, ще стане така, че поради беззаконията си това поколение ще бъде доведено в робство и удряно по бузата; да, и ще бъдат гонени от човеците, и ще бъдат избивани; и лешоядите от въздуха, и кучетата, да, и дивите зверове ще поглъщат плътта им.

3 И ще стане така, че животът на цар Ной ще струва тъкмо колкото дреха в нажежена пещ; защото той ще узнае, че Аз съм Господ.

4 И ще стане така, че Аз ще ударя този мой народ с тежки страдания, да, с глад и с чума; и ще ги накарам да ридаят по цял ден.

5 Да, и Аз ще сторя така, че да носят тежки товари, вързани върху гърбовете им; и те ще бъдат подкарвани напред, като ням осел.

6 И ще стане така, че Аз ще изпратя градушка сред тях и тя ще ги помете; те ще бъдат също пометени и от източния вятър; и насекоми ще опустошат също земите им, и ще изпоядат зърното им.

7 И те ще бъдат поразени от голяма чума. И Аз ще направя всичко това поради техните беззакония и мерзости.

8 И ще стане така, че ако не се покаят, ще ги изтребя напълно от лицето на земята; при все това те ще оставят летопис след себе си, който Аз ще запазя за другите народи, които ще притежават земята; да, тъкмо тъй Аз ще направя, за да разкрия на други народи мерзостите на този народ. И Авинадий пророкуваше много неща против този народ.

9 И стана така, че те му се разгневиха; и го хванаха, и го заведоха вързан пред царя, и казаха на царя: Ето, ние доведохме човек, който пророкува зло за твоя народ и казва, че Бог ще го унищожи.

10 И той пророкува също лоши неща за живота ти и казва, че животът ти ще струва колкото дреха, хвърлена в пещ с огън.

11 И той казва още, че ти ще бъдеш като стъбло, тъкмо като сухо стъбло в полето, което е прегазено от зверовете и тъпкано с крака.

12 И той казва още, че ти ще бъдеш като цветовете на бодил, които, когато той узрее напълно, се разпръсват по лицето на земята ако духне вятър. И той твърди, че Господ го е казал. И той казва, че всичко това ще те сполети, ако не се покаеш, и всичко това поради беззаконията ти.

13 И сега, о, царю, какво голямо зло си вършил, или какви големи грехове е извършил твоят народ, та да бъдем укорявани от Бога или съдени от този човек?

14 И сега, о, царю, ето, ние сме невинни, и ти, о, царю, не си съгрешил; ето защо, този човек е говорил лъжи за тебе и е пророкувал напразно.

15 И ето, ние сме силни и няма да бъдем доведени в робство или взети в плен от враговете ни; да, и ти преуспя в страната и ще продължаваш да преуспяваш.

16 Ето, тука е човекът, ние го предаваме в твоите ръце; и можеш да правиш с него каквото намериш за добре.

17 И стана така, че цар Ной заповяда Авинадий да бъде хвърлен в тъмница; и той заповяда на свещениците да се съберат, за да проведе съвет с тях и да реши, какво да прави с него.

18 И стана така, че те казаха на царя: Доведи го тука, за да го разпитаме; и царят заповяда той да бъде доведен пред тях.

19 И те започнаха да го разпитват, за да могат да го засекат, та тъй да имат в какво да го обвинят; но той им отговаряше смело и устоя на всичките им въпроси, да, за тяхно учудване; защото той им устоя във всичките им въпроси и ги обърка във всичките им слова.

20 И стана така, че един от тях му каза: Какво означават словата, които са написани и които бяха проповядвани от бащите ни, казвайки:

21 Колко прекрасни са върху планините нозете на оногова, който носи благовестия; който проповядва мир; който носи благовестия за добро; който проповядва спасение; който говори на Сион: Твоят Бог царува.

22 Стражите ти ще издигнат глас; в един глас те ще запеят, защото ще видят ясно с очите си, когато Господ ще възвърне Сион.

23 Възкликнете в радост, запейте заедно, вие, запустели Йерусалимски места; защото Господ е утешил народа Си, Той е изкупил Йерусалим.

24 Господ запретна святата Си ръка пред очите на всички народи и всичките краища на земята ще видят спасението на нашия Бог.

25 И сега, Авинадий им отговори: Свещеници сте и твърдите, че поучавате този народ, и че разбирате духа на пророкуването, и при все това желаете да знаете от мене какво означават тези неща?

26 Казвам ви, горко на вас, защото извращавате пътищата Господни! Защото ако разбирате тези неща, вие не сте ги проповядвали; ето защо, вие сте извратили пътищата Господни.

27 Вие не сте използвали сърцето си, за да разберете; ето защо, вие не сте били мъдри. И тъй, на какво учите този народ?

28 И те отговориха: Ние проповядваме закона на Моисей.

29 И той каза още: Ако проповядвате закона на Моисей, защо тогава не го спазвате? Защо насочвате сърцата си към богатствата? Защо вършите блудства и прахосвате силата си с блудници, да, и карате този народ да върши грях, та Господ е сторил да ме прати да пророкувам против този народ, да, дори да пророкувам голямо зло за този народ.

30 Не знаете ли, че казвам истината? Да, вие знаете, че казвам истината; и вие трябва да треперите пред Бога.

31 И ще стане така, че вие ще бъдете поразени заради беззаконията си, защото казахте, че проповядвате закона на Моисей. А какво знаете относно закона на Моисей? Идва ли спасението чрез закона на Моисей? Какво казвате вие?

32 И те отговориха и казаха, че спасението идва чрез закона на Моисей.

33 Но сега Авинадий им каза: Аз знам, че ако спазвате заповедите Божии, вие ще бъдете спасени; да, ако спазвате заповедите, които Господ предаде на Моисей на планината Синай, казвайки:

34 Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведе из земята на Египет, из дома на робството.

35 Да нямаш друг Бог освен Мене.

36 Не си прави никакъв кумир или каквото и да е подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята отдолу.

37 Сега Авинадий им каза: Правехте ли всичко това? Казвам ви, Не! Вие не го правехте. Учехте ли този народ, че трябва да прави всичко това? Аз ви казвам: Не! Вие не сте го учили.