1 Сега, имаше местност в Семлон, където дъщерите на ламанитите се събираха, за да пеят, да танцуват и да се веселят.

2 И стана така, че един ден малък брой от тях се събра да пеят и танцуват.

3 И сега, свещениците на цар Ной, като се срамуваха да се върнат в град Нефи, да, и страхувайки се също, че людете ще ги убият, ето защо, те не смееха да се върнат при жените си и децата си.

4 И като останаха в пустошта и намериха дъщерите на ламанитите, залегнаха и ги наблюдаваха.

5 И когато няколко от тях се събраха да танцуват, те излязоха от скришните си места, хванаха ги и ги закараха в пустошта; да, двадесет и четири от дъщерите на ламанитите те закараха в пустошта.

6 И стана така, че когато ламанитите откриха, че дъщерите им липсват, те се разгневиха на народа на Лимхий, защото помислиха, че народът на Лимхий е направил това.

7 Ето защо, те изпратиха войските си, да, даже самият цар предвождаше людете си; и те възлязоха в земята Нефи, за да унишожат народа на Лимхий.

8 И сега, Лимхий ги беше забелязал от високата кула, дори всичките им приготовления за война беше забелязал той; затова той събра народа си и приготви засада в полетата и горите.

9 И стана така, че когато ламанитите дойдоха, народът на Лимхий започнаха да се нахвърлят върху тях от засада и да ги избиват.

10 И стана така, че битката стана извънредно жестока, защото те се биеха като лъвове за плячката си.

11 И стана така, че народът на Лимхий започна да отблъсква ламанитите, въпреки че не бяха и наполовина толкова многобройни, колкото ламанитите. Но те се биеха за живота си, за жените си и за децата си; ето защо, те се напрягаха докрай и се биеха като хали.

12 И стана така, че те намериха царя на ламанитите сред убитите им; все пак той не беше още мъртъв, въпреки че беше ранен и изоставен на земята, тъй бързо беше бягството на людете му.

13 И те го прибраха и превързаха раните му, заведоха го пред Лимхий и казаха: Ето, това е царят на ламанитите; бидейки ранен, той е паднал сред мъртвите им и те са го изоставили; и ето, ние го доведохме пред тебе; и нека сега го убием.

14 Но Лимхий им каза: Няма да го убивате, но го доведете тука, за да го видя. И те го доведоха. И Лимхий му каза: Каква причина имахте да възлезете да воювате срещу народа ми? Ето, народът ми не е нарушил клетвата, която ви дадох, тогава защо трябваше вие да нарушите клетвата, която дадохте пред моя народ?

15 И сега, царят каза: Аз наруших клетвата, защото твоите люде отвлякоха дъщерите на моя народ; ето защо, в гнева си аз накарах моя народ да възлезе да воюва срещу народа ти.

16 И сега, Лимхий не беше чул нищо относно това, ето защо, той каза: Ще потърся сред людете ми и който и да е направил това нещо, ще погине. Ето защо, той нареди да се направи разследване сред народа му.

17 Сега, след като Гедеон беше разбрал това и като царски военачалник, той отиде и каза на царя: Аз те моля, въздръж се и не търси сред тези люде, и не ги обвинявай за това.

18 Защото не помниш ли свещениците на баща ти, които този народ търсеше да унищожи? И не са ли те в пустошта? И не са ли те тези, които са откраднали дъщерите на ламанитите?

19 И сега, ето, кажи на царя за тези неща, та той да може да каже на народа си и те да се усмирят към нас, защото ето, те вече се готвят да дойдат върху ни отново; и ето, ние сме малко на брой.

20 И ето, те идват с многобройните си войнства; и ако царят не ги усмири към нас, ние ще погинем.

21 Защото не са ли изпълнени словата на Авинадий, които той пророкуваше срещу нас, и всичко това, защото не искахме да се вслушаме в словата Господни и да се отвърнем от беззаконията си?

22 И сега, нека усмирим царя и изпълним клетвата, която сме му дали; защото по-добре е да бъдем в робство, отколкото да загубим живота си; ето защо, нека сложим край на проливането на толкова много кръв.

23 И сега, Лимхий разказа на царя всичко относно баща си и свещениците, които бяха избягали в пустошта и отдаде на тях отвличането на дъщерите им в пустошта.

24 И стана така, че царят се усмири към народа на Лимхий и им каза: Нека да излезем да посрещнем народа ми без оръжие; и аз ти се кълна, че народът ми не ще изтреби твоя.

25 И стана така, че те последваха царя и излязоха без оръжия да посрещнат ламанитите. И стана така, че те срещнаха ламанитите; и царят на ламанитите се поклони пред тях и заговори в полза на народа на Лимхий.

26 И когато ламанитите видяха народа на Лимхий, че са без оръжия, смилиха се над тях и се усмириха спрямо тях, и се върнаха в мир в собствената си земя заедно с царя си.