1 Да, не казва ли Исайя: Кой е повярвал на известието ни; и на кого се е открила ръката Господна?

2 Защото той ще израсне пред Него като крехко растение и като корен от суха земя; Той няма приличие, нито благообразие и когато Го видим, няма да има красота, та да Го желаем.

3 Той е презрян и отхвърлен от човеците; човек на скърби и навикнал на печал; и ние като че ли скрихме лицата си от Него; Той беше презрян и ние за нищо не Го счетохме.

4 Той наистина понесе нашата печал и се натовари със скърбите ни; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен.

5 Но Той беше наранен за нашите прегрешения и бит за нашите беззакония; върху Него дойде наказанието за нашия мир; и чрез Неговите рани от камшика ние се изцелихме.

6 Всички ние се заблудихме като овце; отбихме се, всеки по пътя си; и Господ възложи върху Него беззаконията на всички ни.

7 Той бе угнетяван, и подложен на страдания, при все това Той не отвори устата Си; Той е доведен като агне на заколение и както овцата пред стригачите си е безгласна, така и Той не отвори устата Си.

8 Той беше грабнат от тъмница и от правосъдие; и кой ще прогласи рода Му? Защото Той беше отсечен от земята на живите; за прегрешенията на моя народ бе Той ударен.

9 И Той направи гроба Си със злодея и с богатия в смъртта Си; защото не бе вършил зло нито пък имаше измама в устата Му.

10 При все това угодно беше на Господа Той да бъде бит; Той Го предаде на печал; когато направиш душата Му приношение за грях, Той ще види потомството Си и ще продължи дните Си и благоволението Господне ще преуспее в ръката Му.

11 Той ще види плодовете от труда на душата Си и ще бъде задоволен; чрез знанието Си праведният Мой слуга ще оправдае мнозина; защото Той ще понесе беззаконията им.

12 Ето защо, ще Му отделя дял с великите и Той ще раздели плячката Си със силните; защото Той изложи душата Си на смърт и беше причислен към прегрешителите; и Той понесе греховете на мнозина и стори застъпничество за прегрешителите.