1 И сега стана така, че Амон и цар Лимхий започнаха да се съветват с людете как да се избавят от робството; и те дори накараха всички люде да се съберат заедно; и те направиха така, за да имат гласа на народа относно това.

2 И стана така, че те не успяха да намерят друг начин да се избавят от робството, освен да вземат жените и децата си, и стадата си, и чердите си, и шатрите си и да се оттеглят в пустошта; защото ламанитите бяха толкова многобройни, че беше невъзможно на народа на Лимхий да им се противопостави, за да се избави от робство с меч.

3 Сега стана така, че Гедеон излезе напред, застана пред царя и му каза: Сега, о, царю, досега си се вслушвал много пъти в словата ми, докато се биехме с братята ни, ламанитите.

4 И сега, о, царю, ако не си ме смятал за недоходен слуга, или ако досега си се вслушвал в моите слова и те са ти били в служба, тъкмо тъй искам да послушаш словата ми днес и аз ще бъда твой слуга, и ще избавя този народ от робство.

5 И царят му позволи да говори. И Гедеон му каза:

6 Погледни задния проход през задната стена, в задната част на града. Ламанитите или стражите на ламанитите нощем са пияни; ето защо, нека изпратим известие сред целия този народ да съберат стадата си и чердите си, за да ги подкарат през нощта в пустошта.

7 И аз, следвайки заповедта ти, ще отида да платя последния данък от вино на ламанитите и те ще се опият; и ние ще преминем през тайния проход вляво на стана им, додето те са пияни и спят.

8 Тъй ние ще отидем в пустошта с жените си и децата си, със стадата си и добитъка си, и ще заобиколим земята Силом.

9 И стана така, че царят се вслуша в словата на Гедеон.

10 И цар Лимхий накара народа си да събере наедно стадата си; и изпрати данъка от вино на ламанитите; и им прати повече вино като подарък; и те пиха много от виното, което цар Лимхий им изпрати.

11 И стана така, че народът на цар Лимхий тръгна през нощта в пустошта със стадата си, и добитъка си; и те заобиколиха земята Силом в пустошта и завиха към земята Зарахемла, и бяха водени от Амон и братята му.

12 И те бяха взели със себе си всичкото си злато и сребро, и скъпоценностите си, които можеха да носят със себе си, а също и запаси и продължиха пътуването си в пустошта.

13 И след много дни в пустошта те пристигнаха в земята Зарахемла и се присъединиха към Мосиевия народ, и станаха негови поданици.

14 И стана така, че Мосия ги прие с радост; той прие също и летописите им и летописите, които бяха намерени от народа на Лимхий.

15 И сега стана така, че след като ламанитите бяха забелязали, че народът на Лимхий беше напуснал страната през нощта, те изпратиха войска да ги преследва в пустошта.

16 И след като ги бяха преследвали два дена, те не можаха повече да последват следите им и се загубиха в пустошта.