1 Сега, Алма, бидейки предупреден от Господа, че войските на цар Ной ще ги връхлетят и като съобщи това на народа си, те събраха наедно стадата си, взеха зърното си и се оттеглиха в пустошта пред войските на цар Ной.

2 И Господ ги усили, та людете на цар Ной не можаха да ги настигнат и унищожат.

3 И те избягаха на осем дни път в пустошта.

4 И стигнаха до една земя, да, даже една прекрасна и приятна земя, земя с чиста вода.

5 И те разпънаха шатрите си и започнаха да обработват земята, и започнаха да градят сгради; да, те бяха трудолюбиви и работеха извънредно много.

6 И народът пожела Алма да им бъде цар, защото той беше обичан от своя народ.

7 Но той им каза: Ето, не е нужно да имаме цар, защото тъй казва Господ: Не считай една плът повече от друга, или един човек да не се мисли за повече от другия; затова ви казвам, че не е нужно да имате цар.

8 При все това, ако беше възможно да имате за царе винаги праведни люде, тогава би било добре да имате цар.

9 Но спомнете си беззаконието на цар Ной и свещениците му; и аз самият попаднах в примка, и извърших много неща, които бяха мерзки в очите Господни и които ми причиниха тежко покаяние.

10 При все това, след много горест Господ чу призивите ми и отговори на молитвите ми, и ме направи оръдие в ръцете Си за довеждането на толкова много от вас до познание за Неговата истина.

11 При все това аз не се възхвалявам за това, защото съм недостоен да се самовъзхвалявам.

12 И сега, аз ви казвам, че вие сте били угнетявани от цар Ной и сте били в робство на него и свещениците му, и чрез тях бяхте доведени в беззаконие; ето защо, вие бяхте вързани с връзките на беззаконието.

13 И сега, след като сте избавени от тези връзки чрез силата Божия, да, дори от ръцете на цар Ной и людете му, също и от връзките на беззаконието, тъкмо тъй аз искам да стоите здраво в тази свобода, с която сте били направени свободни, и да не поверявате на никой човек да бъде цар над вас.

14 И също така не поверявайте никому да ви бъде учител или проповедник, освен ако той не е Божий човек, не ходи в Неговите пътища и не спазва заповедите Му.

15 Тъй Алма поучаваше народа си, че всеки човек трябва да обича ближния си както себе си, че не трябва да има раздори помежду им.

16 И сега, Алма им беше висш свещеник и основател на църквата им.

17 И стана така, че никой не получаваше власт да проповядва или да поучава, освен чрез него от Бога. Ето защо, той посвети всичките им свещеници и всичките им учители, и никой не беше посвещаван, ако не беше праведен човек.

18 Ето защо, те бдяха над людете си и ги подхранваха с неща, отнасящи се до праведността.

19 И стана така, че те започнаха да преуспяват извънредно в земята, и нарекоха земята Елам.

20 И стана така, че те се умножиха и преуспяха извънредно в земята Елам; и те построиха град и го нарекоха град Елам.

21 При все това Господ намери за уместно да накаже Своя народ; да, Той изпита тяхната вяра и търпението им.

22 При все това всеки, който се уповава на Него, същият ще бъде вдигнат в последния ден. Да, и тъй стана с този народ.

23 Защото ето, аз ще ви покажа, че той бе доведен в робство и че никой не можеше да го избави освен Господ, техния Бог, да, тъкмо Богът на Авраам и Исаак, и на Яков.

24 И стана така, че Той ги избави и им показа могъщата Си сила и голямо беше ликуването им.

25 Защото ето, стана така, че докато бяха в земята Елам, да, в град Елам, докато обработваха земята наоколо, ето, една войска на ламанитите влезе в пределите на земята.

26 Сега стана така, че братята на Алма избягаха от полята си и се събраха наедно в град Елам; и бяха много уплашени поради появата на ламанитите.

27 Но Алма излезе и застана сред тях и ги увещаваше, че не трябва да се плашат, но че трябва да си спомнят Господа, техния Бог и Той ще ги избави.

28 Ето защо, те успокоиха страховете си и започнаха да призовават Господа да смекчи сърцата на ламанитите, та да ги пощадят, както и жените им и децата им.

29 И стана така, че Господ смекчи сърцата на ламанитите. И Алма и братята му излязоха и се предадоха в техни ръце; и ламанитите завладяха земята Елам.

30 Сега, войските на ламанитите, които преследвали народа на цар Лимхий, се загубили в пустошта за много дни.

31 И ето, те намерили свещениците на цар Ной в една местност, която те нарекли Амулон; и те били започнали да населяват земята Амулон и били започнали да обработват земята.

32 Сега името на водача на онези свещеници беше Амулон.

33 И стана така, че Амулон отправи молба към ламанитите; и той също изпрати техните съпруги, които бяха дъщерите на ламанитите, да умоляват братята си да не погубват съпрузите им.

34 И ламанитите се смилиха над Амулон и братята му и не ги погубиха заради съпругите им.

35 И Амулон и братята му се присъединиха към ламанитите и тръгнаха на път в пустошта да търсят земята Нефи, когато откриха земята Елам, която беше притежавана от Алма и братята му.

36 И стана така, че ламанитите обещаха на Алма и на братята му, че ако те им покажат пътя, който води към земята Нефи, те ще им подарят живота и свободата.

37 Но след като Алма им показа пътя, който водеше към земята Нефи, ламанитите не спазиха обещанието си; и поставиха стражи из земята Елам, за да пазят Алма и братята му.

38 И останалата им част отиде в земята Нефи; и част от тях се върна в земята Елам, и доведоха също и жените и децата на стражите, които бяха оставени в земята.

39 И царят на ламанитите даде на Амулон да стане цар и управител на народа си, който се намираше в земята Елам; при все това той нямаше сила да върши нищо против волята на царя на ламанитите.