1 На този ден съгласно откровение, в дома на Джозеф Смит-младши се събра общ съвет от двадесет и четирима висши свещеници и пристъпи към организирането на висшия съвет на Христовата църква, който трябваше да се състои от дванадесет висши свещеници и от един или трима председатели, според както делото го изисква.

2 Висшият съвет беше назначен съгласно откровение, с цел разрешаването на важни проблеми, които биха могли да възникнат в църквата, които не могат да бъдат разрешени от църквата или от епископския съвет с удовлетворяване на страните.

3 Джозеф Смит-младши, Сидни Ригдън и Фредерик Г. Уилямс бяха утвърдени за председатели чрез гласуване от съвета; и Джозеф Смит-старши, Джон Смит, Джозеф Коу, Джон Джонсън, Мартин Харис, Джон С. Картър, Джаред Картър, Оливър Каудъри, Самюъл Х. Смит, Орсън Хайд, Силвестър Смит и Люк Джонсън, висши свещеници, бяха избрани за постоянен съвет на църквата чрез единодушно гласуване от съвета.

4 Тогава гореспоменатите съветници бяха запитани дали приемат назначенията си и дали ще действат в тази служба според небесния закон, на което всички те отговориха, че приемат назначенията си и че ще изпълняват службата си според дадената им Божия благодат.

5 Броят на хората, съставляващи съвета, които гласуваха в името на църквата и за нея за назначаване на гореспоменатите съветници, беше четиридесет и трима, както следва: девет висши свещеници, седемнадесет старейшини, четирима свещеници и тринадесет члена.

6 Гласувано бе, че висшият съвет не може да има сила да действа без да присъстват седем от гореспоменатите съветници или техни редовно назначени заместници.

7 Тези седемте ще имат сила да назначават други висши свещеници, които те счетат за достойни и способни да действат на мястото на отсъстващите съветници.

8 Гласувано бе, че винаги, когато се случи да се освободи място поради смърт, снемане от служба заради прегрешение или преместване извън пределите на това църковно управление на който и да е от гореспоменатите съветници, то да бъде запълвано чрез предлагане на кандидатура от председателя или председателите, и одобряване чрез гласуване на общ съвет на висши свещеници, свикан за тази цел да действа от името на църквата.

9 Президентът на църквата, който е и председател на съвета, се назначава съгласно откровение и се потвърждава в управлението си чрез гласа на църквата.

10 И е според достойнството на службата му, че той трябва да председателства съвета на църквата; и е негово право да му се съдейства от двама други председатели, назначени по същия начин, по който той самият е бил назначен.

11 И в случай на отсъствие на един или двама от онези, които са назначени да му съдействат, той има сила да председателства съвета без помощник; а в случай че той самият отсъства, другите председатели имат сила да председателстват на негово място, двамата или който и да е от тях.

12 Винаги, когато висшият съвет на Христовата църква бъде редовно организиран съгласно предходния образец, дълг на дванадесетте съветници трябва да бъде да хвърлят жребий с теглене на номера и тъй да определят кой от дванадесетте ще говори пръв, започвайки с номер първи и тъй по ред до номер дванадесет.

13 Когато този съвет се събере, за да действа по някое дело дванадесетте съветници трябва да обсъдят дали то е трудно или не; ако не е, само двама от съветниците ще говорят по него съгласно начина, описан по-горе.

14 Но ако се реши, че е трудно, трябва да бъдат назначени четирима, а ако е още по-трудно – шестима, но в никакъв случай не трябва да се определят да говорят повече от шестима.

15 При всички дела, обвиняемите имат право на подкрепа от половината от съвета, за да се предотврати оскърбяване или несправедливост.

16 И след като се разгледат доказателствата, съветниците, назначени да се изкажат пред съвета, трябва да представят пред съвета делото в истинската му светлина; и всеки трябва да говори според справедливостта и правосъдието.

17 Онези съветници, които изтеглят четни номера, сиреч 2, 4, 6, 8, 10, 12, са лицата, които трябва да застанат в защита на обвиняемите и да предотвратяват оскърбяване или несправедливост.

18 При всички дела обвинителят и обвиняемият трябва да имат възможност да говорят пред съвета, след като са изслушани доказателствата, и съветниците, назначени да говорят по делото, са завършили изказванията си.

19 След като са били изслушани доказателствата и съветниците, и обвинителят, и обвинняемият са говорили, председателят трябва да даде решение според разбирането, което е получил за делото, и да призове дванадесетте съветници да одобрят същото чрез гласуването си.

20 Но ако останалите съветници, които не са говорили, или който и да е от тях, след като безпристрастно са изслушали доказателствата и съдебните прения, открият грешка в решението на председателя, могат да я изявят и делото трябва да се преразгледа.

21 И ако след внимателно преразглеждане върху делото се хвърли някаква нова светлина, решението трябва да бъде съответно изменено.

22 Но в случай, че не се хвърли допълнителна светлина, първото решение трябва да остане, като мнозинството на съвета има сила да определи същото.

23 В случай на затруднение относно учението или принципа, ако няма достатъчно написано, което да направи делото ясно в съзнанието на съвета, председателят може да попита и да получи промисъла Господен чрез откровение.

24 Когато са в странство, висшите свещеници имат сила да свикват и организират съвет по подобие на предходния, и да разрешават проблеми, когато страните или която и да е от тях го пожелаят.

25 И споменатият съвет от висши свещеници ще има силата да назначи някого от тяхната среда да председателства такъв съвет за определеното време.

26 И ще бъде задължение на споменатия съвет незабавно да изпрати доклад за своите постъпки на висшия съвет при седалището на Първото президентство на Църквата с пълно изложение на данните, придружаващо решението им.

27 Ако страните или която и да е от тях са недоволни от решението на споменатия съвет, те могат да обжалват пред висшия съвет при седалището на Първото президентство на Църквата и да получат преразглеждане, което дело трябва да се проведе според записания предходен образец, все едно че въобще не е било вземано решение по него.

28 Този съвет от висши свещеници в странство трябва да бъде свикван само за най-трудни дела от църковен характер и нито едно просто или обикновено дело не трябва да бъде достатъчно, за да се свика такъв съвет.

29 Пътуващите или установилите се висши свещеници в странство имат сила да кажат дали е необходимо да се свика такъв съвет или не.

30 Има разлика между решенията на висшия съвет от пътуващи висши свещеници в странство и пътуващия висш съвет, съставен от дванадесетте апостоли.

31 За решението на първия може да има обжалване, но за решението на втория не може.

32 Решенията на втория може да бъдат поставяни под въпрос само от висшите ръководители на Църквата в случай на прегрешение.

33 Решено: Председателят или председателите на седалището на Първото президентство на Църквата ще имат силата да определят дали всяко такова дело, което може да бъде обжалвано, справедливо подлежи на преразглеждане, след като разгледат жалбата, доказателствата и изложенията, които го придружават.

34 Дванадесетте съветници започнаха тогава да хвърлят жребий или бюлетини, за да определят кой да говори пръв, и резултатът беше следният, а именно: 1. Оливър Каудъри; 2. Джозеф Коу; 3. Самюъл Х. Смит; 4. Люк Джонсън; 5. Джон С. Картър; 6. Силвестър Смит; 7. Джон Джонсън; 8. Орсън Хайд; 9. Джаред Картър; 10. Джозеф Смит-старши; 11. Джон Смит; 12. Мартин Харис.След молитвата конференцията бе закрита.