Раздел 123
Задълженията на светиите по отношение на тези, които ги преследват, написани от Джозеф Смит, Пророка, докато е затворник в затвора в Либърти, щата Мисури. Този раздел е откъс от послание до Църквата с дата 20 март 1839 г. (вж. въведението към раздел 121).
1–6, Светиите трябва да съберат и публикуват разказ за своите страдания и гонения; 7–10, Същият този дух, който създава лъжливите вярвания, води и до гонение на светиите; 11–17, Мнозина от всички вероизповедания все пак ще приемат истината.
1 И отново, ние бихме предложили да обсъдите дали не е уместно всички светии да съберат данни за всичките факти и страдания, и злоупотреби, наложени им от хората в този щат,
2 също и за всичките имоти и размера на щетите, които те са понесли, както по отношение на доброто си име или на лични физически наранявания, така и в недвижимо имущество,
3 също и имената на всички лица, които са имали пръст в потискането им, доколкото те могат да се сдобият с тях и ги намерят.
4 И вероятно може да бъде назначен комитет, който да издирва тези неща, да взема изявления и клетвени декларации, също и да събира клеветническите публикации, които се разпространяват,
5 и всички онези, които са в списанията и в енциклопедиите, и всичките клеветнически истории, които се публикуват и се пишат, също и от кого, и да представи цялата верига от дяволско мошеничество и престъпно и убийствено обременяване, които са били упражнени над тези хора,
6 тъй че да можем не само да ги известим на целия свят, но и да ги представим на правителствените водачи в целия им тъмен и пъклен вид, като последно усилие, което нашият Небесен Отец изисква от нас, преди ние да можем да изискаме напълно и изцяло онова обещание, което ще Го призове от тайното Му място и също така целият народ да остане без извинение, преди Той да изпрати силата на могъщата Си ръка.
7 Това е абсолютно задължение, което ние имаме към Бога, към ангелите, с които ще трябва да застанем, също и към самите нас, към нашите жени и деца, които са били заставени да се превият от скръб, печал и грижи под най-проклетата власт на убийството, тиранията и потисничеството, подкрепяно, подстрекавано и поддържано от влиянието на онзи дух, който толкова силно прикова изповеданията на бащите, които са наследили лъжи, към сърцата на децата, и изпълни света със смут, който става все по-силен и по-силен, и сега е главният извор на всичката поквара, и цялата земя стене под тежестта на беззаконието му.
8 Той е един железен ярем, той е една здрава връзка; истинските белезници и вериги, и букаи, и окови на пъкъла.
9 Ето защо, това е едно абсолютно задължение, което ние имаме не само към нашите собствени жени и деца, но и към вдовиците и сираците, чиито съпрузи и бащи са били убити от желязната му ръка,
10 чиито тъмни и черни дела са достатъчни да накарат самия пъкъл да изтръпне и да застане вцепенен и пребледнял, а ръцете на самия дявол да се разтреперят и парализират.
11 И също, това е едно абсолютно задължение, което ние имаме към цялото бъдещо поколение и към всички чисти по сърце,
12 защото все още има мнозина по земята сред всички секти, общества и деноминации, които са заслепени от прикритото лукавство на човеци, чрез което те причакват, за да измамят, и които са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят,
13 ето защо, това, че ние трябва да изразходваме и отдадем живота си за изкарването наяве на всички неща, скрити от мрак, доколкото ги познаваме и са ни истинно проявени от небесата –
14 е нещо, за което впоследствие трябва да се погрижим с голяма сериозност.
15 Нека никой човек не го смята маловажно, защото много от това, което е в бъдещето относно светиите, зависи от тези неща.
16 Вие знаете, братя, че по време на буря един много голям кораб се облагодетелства твърде много от съвсем малко кормило, което го държи в съответствие с вятъра и вълните.
17 Ето защо, възлюблени мои братя, нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да останем спокойни с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита.