24 И Йосиф каза на братята си: Аз умирам и ще отида при моите бащи; и слизам в гроба си с радост. Нека Богът на моя баща Яков да бъде с вас, за да ви избави от огорчение в дните на вашето пленничество. Защото Господ ме посети и аз получих обещание от Господа, че от плода на моите слабини Господ Бог ще въздигне един праведен клон от моите слабини; и на теб, когото баща ми Яков нарече Израил, ще издигне един пророк – (не Месията, Който е наречен Сило;) и този пророк ще изведе народа ми от Египет в дните на твоето робство.

25 И ще стане така, че те отново ще бъдат разпръснати; и ще се отчупи един клон, и ще бъде отведен в една далечна страна; при все това, те ще бъдат запомнени в заветите Господни, когато Месията дойде; защото Той ще им се яви в последните дни в Духа на силата, и ще ги изведе от мрак към светлина, от скрития мрак и от пленничеството към свободата.

26 Един гледач ще бъде въздигнат от Господа, моя Бог, който ще бъде един отбран гледач за плода на слабините ми.

27 Тъй ми каза Господ, Богът на моите бащи: Един отбран гледач ще въздигна от плода на слабините ти; и той ще бъде на голяма почит сред плода на слабините ти; и на него ще дам заповед да извърши дело за плода на слабините ти, неговите братя.

28 И той ще ги доведе до знанието за заветите, които Аз съм сключил с бащите ти. И той ще извърши всяко едно дело, което ще му заповядам.

29 И ще го направя велик в Моите очи, защото той ще върши Моето дело; и ще бъде велик като онзи, за когото Аз казах, че ще ви издигна, за да изведе Моя народ, о, Доме Израилев, от египетската земя; защото един гледач ще издигна, за да изведе народа от египетската земя и той ще се нарича Моисей. И по това име той ще знае, че е от дома ти, защото ще бъде отгледан от царската дъщеря и ще бъде наречен неин син.

30 И отново, гледач Аз ще въздигна от плода на слабините ти; и на него ще дам сила да представи словото Ми на потомството на слабините ти; и не само за представяне на словото Ми, казва Господ, а също и за убеждаването им в словото Ми, което ще е отишло вече между тях в последните дни.

31 Затова плодът на слабините ти ще пише; и плодът на слабините на Юда ще пише; и онова, което ще бъде написано от плода на твоите слабини, и също онова, което ще бъде написано от плода на слабините на Юда, ще израснат в едно, за объркване на лъжливите учения, за потушаване на раздорите и за установяване на мир сред плода на слабините ти и за да го доведат до знанието за бащите им в последните дни, а също и до знанието на заветите Ми, казва Господ.

32 И от слабост той ще бъде направен силен в онзи ден, когато делото Ми започне сред целия Ми народ, за да ги възстанови в последните дни, тях, които са от дома Израилев.

33 И Аз ще благословя този гледач, а тези, които се опитват да го погубят, ще бъдат объркани; защото това обещание ти давам, че ще те помня от поколение на поколение; и неговото име ще е Йосиф, и ще бъде според името на баща му; и той ще бъде като теб, защото това, което Господ ще донесе чрез ръката му, ще доведе народа Ми до спасение.

34 И Господ се закле на Йосиф, че ще запази потомството му навеки, казвайки: Аз ще издигна Моисей и в ръката му ще има един жезъл, и той ще събере наедно Моя народ, и ще ги поведе като стадо, и ще раздели водите на Червено море с жезъла си.

35 И той ще има проницателност, и ще запише словото Господне. И няма да изговаря много слова, защото Аз ще му напиша Моя закон с пръста на собствената Си ръка. И ще му дам говорител, чието име ще бъде Аарон.

36 И през последните дни на теб ще ти се направи тъкмо тъй, както съм се заклел. Ето защо, Йосиф каза на братята си: Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се закле на Авраам и на Исаак, и на Яков.

37 И Йосиф потвърди много други неща на братята си, и закле чедата Израилеви, като им каза: Бог непременно ще ви посети и трябва да отнесете костите ми оттук.

38 И тъй, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го поставиха в саркофаг в Египет, и чедата Израилеви не го погребаха, та да може да бъде отнесен и положен в гробницата заедно с баща си. И така те си спомниха за клетвата, с която му се бяха заклели.