COVID-19: Възможност отново да се съсредоточим върху същността на Евангелието

От Тайлър и Киплин Грифин и Тейлър Халвърсън

Изображение

снимка на Писания и маска

През историята винаги е имало трудни периоди. Днес, всички ние понасяме големи несгоди, причинени от COVID-19. Чували сме следната фраза отново и отново: това са безпрецедентни времена. Много от нас се притесняват за здравето си и за благосъстоянието на близките си. Всички изпитахме икономическите и емоционални последици, причинени от този вирус. Изглежда сякаш животът се обърка. Мисионерската служба и храмовата работа бяха прекъснати. Много хора се чувстват претоварени от задачата да променят своя домашен режим.

Перспективата за несигурно бъдеще може да предизвика чувство на безпокойство или дори паника – вероятно сте изпитвали това усещане. Но сред целия този хаос, надежда има! Въпреки несигурността и промените, същността и основата на Евангелието не са се променили:

Официалните църковни събрания и събирания може да са временно отменени или ограничени, но животът според Евангелието не е! Можем да продължаваме да се покланяме, да служим и да живеем според Евангелието в нашите домове.
Бог все още е в Своите небеса.
Неговият Син, Исус Христос, все още стои начело на това дело. Той разбира несгодите в света, както и нашите лични несгоди. Исус е обещал: „Няма да ви оставя сираци“ (Йоан 14:18). Той изпраща Светия Дух да бъде наш спътник¹.
Бог е призовал пророци, гледачи и откровители. И чрез тях, Той ни осигурява всичко необходимо, за да преживеем тази буря². Обърнете внимание на новата, ориентирана към дома учебна програма, която наред с другите промени ни помогна да се подготвим за това време и да живеем и служим по по-добър и по-свят начин³. Тези скорошни промени не са случайни – те са въведени от един всезнаещ и любящ Бог.

Въпреки хаоса и отчитайки обстоятелствата, можем отново да се съсредоточим върху същността на Евангелието, което включва вяра в Господ Исус Христос.

Но как можем да упражняваме вярата си? От самото начало, Господ е позволявал Неговите ученици да преодоляват несгоди, без да имат всички отговори. Корените на нашата вяра укрепват, когато се налага да упражняваме свободата си на избор и да напредваме в условия на несигурност. Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли повтаря това, казвайки: „Ти не знаеш всичко, но знаеш достатъчно!“⁴.

Историята на Нефи и братята му, които се опитват да вземат плочите от пиринч е ярък пример за това. Те са знаели какво е трябвало да направят: да вземат плочите! Дори са имали ясна идея защо. Просто не са знаели как да го направят. След двукратен провал (вж. 1 Нефи 3:10–27), Нефи не е можел повече да разчита на собствените си способности. Вместо да се откаже, той е опитал още веднъж. Обърнете внимание колко са актуални думите на Нефи за днешната ни ситуация:

„И аз бях воден от Духа, без да зная предварително нещата, които трябваше да извърша.

При все това аз продължих“ (1 Нефи 4:6–7).

Въпреки многото въпросителни в живота ни, ако „продължаваме“ като Нефи, доверявайки се на Бог, следвайки Неговите пророци и съсредоточавайки се върху вярата, Бог ще ни напътства и моделира. В даден момент от този процес, въпросителните, които ни притесняват, ще се превръщат в значими удивителни знаци.

Нека да увеличаваме вярата си в Исус Христос, доверието си в Неговите служители и нашата любов един към друг, докато посрещаме бъдещето. Тези времена на световни бедствия и трудности могат да се превърнат в свещена основа за нас, която да ни помага да се доближаваме до Бог. Като правим това, Неговият сладък мир ще изпълва душите ни, дори във времена на смут, и ние ще намираме нужните ни сила и отговори.