Конференция за преподавателите по религия към ОСЦ
„Използва(йте) сърцето си, за да разберете“
2:3

„Използва(йте) сърцето си, за да разберете“

Старейшина Ким Б. Кларк

От Седемдесетте

Вечер с висш ръководител • 8 февруари 2019 г. • Табернакълът в Солт Лейк Сити

Скъпи мои братя и сестри, радвам се да служа с вас в това велико дело. Изразявам своята любов и благодарност към вас за всичките ви изключителни усилия да помагате на подрастващото поколение и пълнолетните младежи да изучават задълбочено Евангелието на Исус Христос.

Когато Евангелието се изучава задълбочено, нашите ученици израстват в: (1) знание и разбиране, (2) способността за ефикасни праведни действия и (3) това да стават все по-подобни на Спасителя.

Разбирането за Евангелието е важна връзка между знанието за Евангелието и ефикасните праведни действия. Бих искал да споделя с вас тази вечер някои кратки мисли за това какво можем да правим, за да помагаме на нашите ученици да израстват в разбирането си за Евангелието на Исус Христос.

Започвам с онзи чудесен израз на Авинадий, който той използва, за да укори свещениците на цар Ной: „Вие не сте използвали сърцето си, за да разберете; ето защо, вие не сте били мъдри“1.

Свещениците са имали Писанията и са знаели за закона и пророците, но те не са използвали сърцата си, за да ги разбират. Сърцето е символичното ядро на нашата воля, нашите желания, обещания, ценности и приоритети, чувствата и свидетелството ни за истината2.

Разбирането за Евангелието е много повече от свързано с познанието преживяване3. Това е духовно преживяване, чрез което Светият Дух свидетелства за истината, просветлява ума ни и променя сърцето ни4. Разбирането със сърцето е дар на Духа.

Когато желанието на един от учениците ви е да използва сърцето си, за да разбере евангелски принцип като вяра в Исус Христос например, тя трябва да използва свободата си на избор, за да избере Исус Христос и да живее според този принцип. Това, което преживява, докато живее според принципа е портата към сърцето ѝ. Действията ѝ овластяват Светия Дух да свидетелства, просветлява и променя начина, по който нейното сърце приема Господ и съответния принцип5. Когато тя продължава да живее според този принцип, размишлява върху опита си и свидетелства за това, което знае, че е истина, нейното разбиране за вярата ще расте и сърцето ѝ ще се променя:

  • Нейната воля, желания и приоритети за действие с вяра в Спасителя все повече ще съответстват на Неговата воля.

  • Сключваните от нея завети с Господ придават все повече смисъл на поетото обещанието в сърцето ѝ да действа с вяра в Него.

  • Нейните чувства на любов, отдаденост, радост и вяра в Господ ще стават по-дълбоки и по-силни.

  • Нейното лично свидетелство за истината за вярата в Исус Христос и за Господната сила и любов ще израства6.

Какво можем вие и аз като преподаватели на Евангелието да правим, за да помагаме на нашите ученици да използват сърцата си, да разбират учението на Исус Христос? Нека споделя с вас една история, в която, вярвам, че можем да намерим мъдрост.

Учител събрал група четвъртокласници и за няколко минути им разказал за Мартин Лутер, германският католически свещеник, който бил важна личност в протестантската Реформация в Европа7. Тогава той дал на децата малък тест. Но учениците отговорили на въпросите така, все едно били учени за Мартин Лутер Кинг-мл., американският водач за граждански права – те не отговорили правилно на нито един от въпросите.

Тогава учителят събрал втора група от четвъртокласници. Този път, обаче, той започнал с въпроса: „Колко от вас знаят кой е Мартин Лутер Кинг-мл.?“. Всички вдигнали ръце. Тези деца знаели много за Мартин Лутер Кинг-мл. Тогава учителят попитал: „Знаете ли защо родителите на Мартин Лутер Кинг-мл. му дали името Мартин Лутер – Кинг?“. Никой не знаел. Тогава той казал: „Аз ще ви кажа защо“. Тогава той им говорил за Мартин Лутер, използвайки точно същата информация, която използвал при първата група. Когато им дал същия тест, втората група отговорила правилно на всичките въпроси.

Първата група от ученици не научили абсолютно нищо за Мартин Лутер8. Но във втората група учителят свързал Мартин Лутер с Мартин Лутер Кинг-мл., някой, за когото учениците знаели много неща и имали силни чувства.

Въпросите на учителя и неговата дискусия с тях отворили сърцата на учениците за нова информация и нови чувства. Те не само научили за Мартин Лутер, но това знание увеличило разбирането им за Мартин Лутер Кинг-мл.

Тази история ни учи да създаваме преживявания, които ще помагат на нашите ученици да използват сърцата си, за да разбират евангелските принципи. Два извода са важни за мен:

  1. Има голяма сила в това да свързваме принципа от Евангелието към собствените им преживявания и към това, което вече знаят и разбират. Личното преживяване наистина е портата към техните сърца.

  2. Изключително важно е да използваме въпроси – както въпроси, коитониезадаваме, така и въпроси, коитоученицитезадават. Въпросите достигат до техните умове и сърца.

Това са въздействащи идеи. Каня ви да ги използвате заедно с други две предложения:

  1. Умишлено преподавайте процеса. Да използваме сърцата си, за да разбираме е духовен процес, а да разбираме сърцето си е духовен дар. Моля ви учете учениците как работи процесът. Помагайте им да чувстват своята отговорност да използват свободата си на избор, за да избират Господ и да живеят според принципите. Учете ги да размишляват върху това, което преживяват, да споделят това, което научават и да свидетелстват за истината. Благодатта на Исус Христос ще им помага, като се поучават един друг9.

  2. Съсредоточавайте се върху Спасителя. Те се нуждаят точно от Неговото учение и Неговата светлина, любов и сила и всичко придобива смисъл чрез Него. Когато споделяме свидетелство за Него и свързваме принципите с Него, Светият Дух ще свидетелства за истината, ще учи и ще просветлява.

Като правите тези неща, и много други, Светият Дух ще свидетелства за истината, особено за това, че Исус е Христос. Той ще учи вашите ученици лично, един по един. Той ще промени техните сърца и те ще израстват в разбиране за Евангелието на Исус Христос. Знам, че това е истина. Оставям ви моята любов и свидетелство в името на Исус Христос, амин.

© 2019 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved. Версия: 11/18. Превод на „Apply Your Hearts to Understanding“. Bulgarian. PD60007796 112

Бележки

  1. Мосия 12:27.

  2. Вж. Merriam-Webster.com Dictionary, “Heart,”merriam-webster.com.

  3. За повече информация за връзката между сърцето и разбирането на Евангелието, вж. David A. Bednar,Increase in Learning(2011), 66–70.

  4. Нашият ум е важна част от процеса, разбира се. Но ако използваме само нашия ум и не „предаде(м) сърцето (ата) си на разума (бел. прев. разбирането)“ (Притчи 2:2), ние няма да разберем истински принципа. Ще знаем за него, но няма истински да го разбираме по начина, по който Бог е имал предвид. В допълнение, когато говорим за увеличаване на разбирането в нашето сърце, ние говорим за промяна на сърцето.

  5. Старейшина Ричард Г. Скот (1928 – 2015) от Кворума на дванадесетте апостоли учи на следния принцип: „Господ обаче няма да ви принуди да учите. Вие трябва да упражнявате своята свобода на избор, за да упълномощите Духа да ви учи. Когато превърнете това в житейска практика, ще станете по-възприемчиви към чувствата, които придружават духовното напътствие“ (“To Acquire Spiritual Guidance,”EnsignorLiahona,Nov. 2009, 8; see also 6–9).

  6. Има много важен и въздействащ принцип на действие тук. Както във всички неща, Исус ни е показал пътя. Исус е имал съвършеното познание за нашите слабости и терзания, и въпреки всичко Той е избрал да ги изстрада в плътта (вж.Алма 7:11). Той е направил това, така че да може да слезе по-долу от всичко и да разбере всички неща със сърцето Си, така че да бъде изпълнен с милост и да има съвършено съчувствие и сила да ни изкупи, укрепи и помогне. Идеята, че правейки Своя избор да вземе върху Си нашите немощи в плътта, Исус израства в разбирането над това, което е знаел с ума, е красиво обрисувана от старейшина Нийл А. Максуел в неговата реч, “Willing to Submit” (Ensign,May 1985, 70–73).

    По-късно, в Гетсиманската градина, чрез своето страдание Исус започва „да се ужасява“ (Марк 14:33) или, на гръцки, Той е „поразен“ и „шокиран“. Представете си, Йехова, Създателят на този и други светове, да е „шокиран“! Исус е знаел какво трябва да прави, но не и на практика. До този момент Той не е бил изпитвал лично силният и изтощителен процес на Единението. Така, когато агонията става пълна, тя е много, много по-ужасна от тази, която дори Той с Неговия уникален интелект могъл да си представи! Нищо чудно, че един ангел се явява да Го укрепи (вж.Лука 22:43)!

    Има много стихове, които обясняват, че получаваме благословии (като духовния дар да разбираме даден евангелски принцип), само след като предприемем действие да живеем според този принцип (вж.Йоан 7:17, Йоан 8:31–32, Ефесяните 1:17–21, Мосия 12:27, Алма 32:28, Етер 12:6, Учение и завети 88:4, Учение и завети 130:10–11.

  7. Тази история е на Джеймс Е. Зул,The Art of Changing the Brain: Enriching the Practice of Teaching by Exploring the Biology of Learning(2002), 124–25.

  8. Учениците от първата група разбират всичко, което чуват, въз основа на знанието, с което вече разполагат за Мартин Лутер Кинг-мл. Когато чуват думите „Мартин Лутер“, те свързват тези думи с „Кинг“ и активират натрупаната за него информация. Те буквално не разбират нищо за Мартин Лутер.

  9. Вж.Учение и завети 88:77–78.