2:3

Исус Христос е решението

Старейшина Роналд А. Расбанд

От Кворума на дванадесетте апостоли

Вечер с висш ръководител • 8 февруари 2019 г. • Табернакълът на Солт Лейк Сити

Скъпи братя и сестри, тези от вас, които сте тук в Табернакъла при Храмовия площад и тези от вас, които сте се събрали по целия свят, за сестра Расбанд и мен е чест да сме с вас тук. Спомням си за изключително важното влияние, което са имали върху мен моите учители в Семинара и Института. До ден днешен виждам как моите учители са ми повлияли на начина, по който изучавам Писанията и особено за това колко много обичам Книгата на Мормон.

Харесваше ми и това да съм на безопасно място с моите приятели, които обичаха да са заедно в евангелска обстановка. Прекарвахме време заедно в сградата на Семинара, докато бяхме в гимназията и в тази на Института, докато бяхме в университета. Особено ми харесваше да водя Мелани Туитчъл на танците в Института. Мелани сега е моята красива и прекрасна съпруга.

Като учители в Семинара и Института вие работите дълги часове, за да довеждате души при Исус Христос. Вие се молите за учениците си, учите, за да може да отговаряте на въпросите им, подготвяте се духовно, за да преподавате чрез Духа, мотивирате, включвате и обяснявате истините на Евангелието.

Когато Господ търси онези, които могат да помогнат на ученик, който се затруднява, младеж, който е на ръба, едно от ценните Му чеда, което губи свидетелството и разбирането си, Той подготвя вас да помагате в съвместните усилия на родители и църковни ръководители. Вие заставате пред учениците си и потвърждавате отново истината, че Исус Христос е жив, че нашият Отец в небесата обича всеки от нас и че имаме място в Неговия вечен план. И най-хубавото е, че вие наистина вярвате в това.

Вие сте, както старейшина Джефри Р. Холанд често казва: „(у)чител(и), дош(ли) от Бога“¹.

„Колко… са доведени да възпяват изкупващата любов и това поради силата на словото Му, което е в(ъв вас); ето защо, няма(т)е ли велик повод да се радва(т)е?

Да, има(т)е повод да Го слави(те) навеки, защото Той е Всевишният Бог“².

Обаче понякога бремето от мотивирането, преподаването и насърчаването на младежите е почти непосилно за вас. Господ знае, че това дело по довеждането на души при Него може да е трудно. Научих това, докато бях президент на мисия в Ню Йорк Сити, когато следният стих в Алма отекна в душата ми: „Сега, когато сърцата ни бяха подтиснати и бяхме готови да свърнем обратно, ето, Господ ни утеши и каза: Идете сред братята ви, … понасяйте с търпение страданията си и Аз ще ви дам успех“³.

На противникът не му стига това, което е отделил до този момент от Божието царство на земята. Той иска още. Той е агресивен и безмилостен. Целта му са онези, които са ви поверени; ние виждаме в някои от тях, че „примират от страх“⁴.

Някои ученици се отклоняват, но с Духа Господен можете да им помогнете да се върнат обратно. Спомнете си думите на Павел: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени“⁵.

Защо?

Защото сме поканени в Христовото дело с вечното обещание: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“⁶.

Господ казва: „Затова дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас, и вие ще дадете свидетелство за Мен, тъкмо Исус Христос, че Аз съм Синът на Живия Бог, че Аз бях, че Аз Съм и че Аз трябва да дойда“⁷.

Не можем да „дерзаем“⁸ и да сме потънали в страх. Двете понятия – дерзая и страх – са взаимно изключващи се. И ако следваме Господната заповед – ако дерзаем – ще бъдем готови да свидетелстваме за Него, Спасителя на света. Ще Го познаваме Такъв, Какъвто е и ще разпознаваме важната роля, която има Той при извисяването ни отвъд и над проблемите на света.

Да дерзаем означава да се уповаваме на Него, когато нещата не се получат според плановете ни. Означава да продължаваме напред, когато трудни задачи и обрати ни отведат в неочаквани посоки, когато трагични случаи разбият мечтите ни. Но Господ ни напомня: „Радостта ви на този свят не е пълна, но в Мен е пълна радостта ви“⁹.

Виждате кои от вашите ученици са приели от сърце да „дерзаят“. Те пак имат трудности и проблеми, но се изправят пред тях с вяра и упование в Бог. Те сядат в класната стая, нетърпеливи да отговарят на въпроси, надяват се да научат истините в урока и са уверени относно същността си. За тях „Чедо на Бога съм“¹⁰ е както знание, така и сигурност, не просто траен спомен от песен в Неделното училище за деца. Те идват, търсещи духовни преживявания, прозрения и контекст, които да им помагат да отговорят на въпросите си. Докато са в един изпълнен със спорове свят и притискани отвсякъде, те искат да укрепят надеждата си и светлината в очите им побеждава умората в ежедневието.

Когато бях в Семинара и Института – като че бе отдавна – учениците идваха за урока изпълнени с вяра, или така ми изглеждаше. Те не бяха изпълнени със съмнение от това, което са намерили в Интернет, защото нямаше Интернет. Не ги вълнуваха въпроси, за които светът ги караше да се чудят като религия, откровение, пророци или вяра в Бог.

Ами онези, които спят върху книгите си на последния ред? Или момичето, което наскоро отряза косата си и не желае да ви погледне в очите? Двамата, които винаги си приказват, докато влизат в стаята, а сега едва си говорят? А отличният ученик, който изглежда е изгубил интерес относно обсъждане на Евангелието и сега по-често отсъства, отколкото присъства? Ами празните погледни на някои, чиито усилия също хич ги няма? Някои ученици идват в час, сядат и после се изнизват през вратата, без да вземат нищо със себе си, дори и Духа. Стрес, страх, изкушения, кризи и разочарования са взели превес в скъпоценния им живот.

Някога запитвате ли се: „Какво се случва тук?“. Аз да!

Страх и отчаяние – именно това се случва. Страх да не бъдат приети от приятелите. Страх от провал в училище, натиск и проблеми вкъщи, с които не могат да се справят. Страх, че не могат да се доверят на никого и че никой не им вярва. Страх да не останат сами и страх от това да са в групи. Страх, че са бреме за другите. Страх от организирана религия или изобщо от религия. Страх, че няма решение или облекчение за тяхната болка. Страхът подтиква обезсърчение и отчаяние, безпокойство и депресия; страхът подхранва разочарования, които не водят до добри заключения. Страхът вярва, че никой няма да ви разбере и по-лошото – никой дори не пита: „Какъв е проблемът?“.

Страхът в многото си форми се проявява за съжаление в най-жестокото от всички крайни решения– самоубийството.

Миналата година, когато губернаторът на Юта организира специална група, която да се бори с нарасналия брой на самоубийствата в тинейджърска възраст, той помоли президент Ръсел М. Нелсън да възложи задача на църковен ръководител във връзка с това. Президент Нелсън възложи на мен тази тежка отговорност. Научих, че никой не е имунизиран. Самоубийството сред тинейджърите е криза, обхващаща целия свят. Статистиката показва, че самоубийството сега е сред трите водещи причини за смърт при младежите на възраст 15 до 24 г. А също: „Опитите за самоубийство са 20 пъти повече от извършените самоубийства“¹¹. Това, мои скъпи братя и сестри, е жестока статистика.

Всички ние трябва да обърнем внимание на този проблем. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни трябва да направим всичко по силите си, за да променим мисленето, че самоубийството изобщо е отговор. Трябва да говорим с тинейджърите за самоубийството и с обич да им помогнем да не мислят за него като за решение в своя план. Животът на президент Томас С. Монсън бе въплъщение на израза „да спасяваме“. Ние трябва да го приемем като наша отговорност.

Именно това направи Спасителят за всички нас. Той дойде да ни спаси с Единението и продължава да изразява такава огромна любов, като ни изцелява, насърчава и ни дава мир, когато се обръщаме към Него.

Можем да изразяваме любов, ако от това се нуждаят младежите, да им намираме приятел, да ги изслушваме и да достигаме до тях с мила дума или жест. Вероятно ще трябва да работим с техните родители и епископи, за да получат помощ от психолог за трудности, депресия или друга психическа болест. Можем да оказваме влияние в живота им. Особено уязвими на самоубийство са онези младежи и пълнолетни младежи, които имат проблем с пола си. Нуждаят се да бъдат в обятията на техния Спасител и да знаят, че са обичани. Толкова често Господ ни призовава; Той очаква да бъдем Неговите любящи обятия. Трябва да насърчаваме и приятелите им за това.

Самоубийството е така свързано с болката от неизвестни въпроси, скръб, мъка, съмнения и неувереността какво да правят сега. Тези загуби на живот са толкова голяма трагедия, че трябва всички да помагаме по нови и по-ефективни начини, чрез които да проявяваме загриженост към нашите младежи, да сме близо до тях и да ги подкрепяме и съветваме. Просто се опитайте да кажете името „Исус Христос“ в опасна обстановка на човек, който е изгубил надежда. Самото споменаване на името Му с благоговейност може да промени нещата в труден момент.

В някои общности се наблюдават т.нар. „групови“ самоубийства, при които един тинейджър предприема подобни крайни действия, а другите ги възприемат като опция и го следват.

Позволете ми да ви разкажа историята на една тинейджърка от Великобритания, която бе излъчена по BBC News през април 2018 г. Историята е за едно 16-годишно момиче, Хати Спари-Саут, която „вече бе опитала да се самоубие. И тя щеше да се опита отново и вероятно щеше да успее, ако един учител не бе забелязал колко тъжна изглежда тя“. Трима нейни приятели вече бяха отнели живота си. Тя бе страдала от депресия в продължение на две години.

Хати каза: „Повечето време бях супер тъжна. И не можех да спя“. Мрачната картина продължила. Родителите ѝ се били разделили, а майка ѝ все влизала в болница поради здравословни проблеми. Докато всички обръщали внимание на майка ѝ, никой не забелязвал помрачаването в очите на Хати. Никой не я питал: „Как се справяш? Как се чувстваш?“.

Един ден тя отишла на училище, облечена с ужасяваща тениска и току-що си била отрязала цялата коса. Учителката я попитала: „Хей, добре ли си? Как са нещата?“.

Хати отговорила с „Добре“. Но не спряла с това. Някой я бил забелязал. „Всъщност се чувствам наистина зле – казала тя. – Чувствам се наистина тъжна. И все плача“.

И после заплакала, а гримът ѝ се разтекъл по лицето. Но това нямало значение сега, защото някой ѝ протегнал ръка.

Тази учителка задала един прост въпрос, който задавала на много деца. Но при отправянето на сигнал, че е загрижена, Хати се хванала за спасителния пояс. И получила помощ.

По-късно тя обяснява: „Изглежда нещо толкова дребно, но е невероятно въздействащо да кажеш на дете: „Как си?“, когато влезе в класната стая и знаеш, дори и то да каже: „Добре“, че те е чуло“¹².

Моят скъп брат Джефри Р. Холанд казва: „Каквито и да са вашите трудности – умствени, емоционални, физически или някакви други – не гласувайте срещу красотата на живота, като приключите с него! Вярвайте в Бог. Дръжте се за Неговата любов. Знайте, че един ден зората ще изгрее ярко и сенките на смъртния живот ще отлетят. Дори да се чувстваме „като счупен съд“, както казва авторът на Псалми, ние трябва да помним, че този съд е в Божиите ръце“¹³.

Няма шаблон за това кои хора са в риск. Тези младежи свирят на тромбон, пеят в хор, играят във футболни отбори или опаковат покупки след училище. Те идват на църква – някои от тях – те са приятелите на онези, които идват в уроците ви, макар че някои от тях отдавна са отхвърлили за себе си религията. Но има общи неща: разочарование, провал на изпит, раздяла, жертва на насилие, академичен стрес и това, което може да наречем нещастието на подрастващите.

Църквата е приела сериозно самоубийството сред тинейджърите и е създала интернет страница с информация, онлайн видеа, помощни средства за онези, които се чувстват сами, горещи линии и списък с предупредителни знаци, които както при Хати са зов за помощ.

Моля ви запознайте се с тези ресурси и още повече ще изпълнявате призованието си като „(у)чител(и), дош(ли) от Бога“¹⁴.

Как можем да кажем на човек, който страда, че Господ знае как се чувства? Той е поел върху Си вашите лични трудности и нещастия. Той ги е носил вместо вас, за да имате Някой, Който да ви служи с пълното разбиране къде боли и защо.

По-голямото разбиране за Исус Христос ще помогне на онези, които затъват все по-надолу. Неговата любов към тях и изключителното и възвисено място, което е приготвил за тях във вечността е послание, даващо надежда. Той ги обича. Те трябва да знаят това. В Писанията се казва: „Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас“¹⁵. Неговото обещание да е с нас не са празни приказки, запазени само за съвършено чистите и тези от съвета на Семинара. Той ще е с всеки от младежите, всъщност, с всички нас, в най-мрачните ни мигове. Това е силата на Единението и трябва да я преподаваме толкова въздействащо, че да докосва онези, които страдат.

Помогнете на учениците да намерят „стих на защита в Писанията“, който да си припомнят, когато са в опасна ситуация или им трябва силата да се отдръпнат. „Дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас“ ¹⁶ е подходящ.

Животът винаги е бил изпълнен с предизвикателства. Никой не е застрахован. Нито вие, нито аз, нито те. Някои младежи страдат, защото си мислят, че са единствените с проблеми. При всички останали нещата изглежда са наред. Те си мислят, че ако изучават Писанията, спазват заповедите и се молят ежедневно, разочарованията, бедите, липсата на популярност и катастрофите ще им се разминат. Нещата не стават по този начин. Всички биваме подлагани на изпитания.

Проблеми, трудности, изпитания, нещастия, наречете ги както искате, са част от живота на земята, за да ни направят силни. Благословията е, че чрез Единението на Исус Христос пак можем да „дерзаем“¹⁷.

Не допускайте изискванията на евангелското обучение да изместят силата на Духа, който да докосва и насърчава вашите ученици. Подгответе ги да получават вдъхновение и да действат според него. Подгответе ги да получават лично откровение, както подчертава президент Нелсън¹⁸.

Когато го правят, те ще изпитват чудото на Господната насока и помощ, които са реален израз на Неговата любов.

Защо избрах да говоря за самоубийството и неговите спътници – страха, самотата, отчаянието, безпокойството и болката, в благоговейна обстановка като тази? Защото вие, скъпи братя и сестри, сте в корпуса по бързо реагиране и ако не сте, аз ви каня да бъдете. Самоубийството и мрачните му спътници са реални. Силата им нараства сред нашите младежи по начин, който заблуждава дори най-отбраните, които са млади и със светло бъдеще, да повярват, че животът няма цел за тях. Нищо не би могло да е по-далече от истината.

Животът е крехък. Не знаем кога нещо ще се случи на някого, което напълно да ни изненада. Чувстваме се неподготвени и не знаем какво да направим. Но ако този някой е от семейство, в което близките се молят заедно, изучават Писанията и провеждат семейна домашна вечер, тогава средствата, които помагат човек да издържи, са много повече на мястото си. Обаче не правете грешката да предположите, че някой от младежите ни няма да е в риск, дори когато всички тези неща са налице. Един млад мъж се включи в дейност за семейна домашна вечер, на която всеки от семейството трябваше да запише нещо което е от значение за тях. 14-годишният, който изглеждаше много щастлив, написа: „Да знам, че има човек, на когото да разчитам“.

Имам близък приятел, който не посещаваше Семинара, докато не започна последната си година в гимназията. Не посещаваше събранията в Църквата; не беше ходил откакто беше на 13. Тъй като беше певец, той реши да се пробва за хора на Семинара и дори го приеха. (Всеки може да се присъедини към хора на Семинара!) Той не помни никой от уроците. Обаче всеки път, когато запееха, Духът изпълваше стаята и той знаеше, че това е различно от училищния хор, в който пееше в отсрещната сграда. Той чувстваше нещо, което не бе чувствал преди. Чувстваше Духа. Идвайки от разбито семейство без изучаване на Евангелието, той не бе запознат с Духа. Започна да го цени и да разчита на него. Той е непоклатим в Евангелието на Исус Христос, защото „има някой, на който може да разчита“. И сега, години по-късно, той все още често си говори с учителя си от Семинара, който бе „учител, дошъл от Бога“¹⁹.

Вашето преподаване става изключително важно за благосъстоянието на тези от учениците ви, които не получават подкрепа у дома. Това може да са онези, които лично задават въпрос, просто да започнат допълнително евангелско обсъждане, защото е единственото време през деня, когато да имат тази духовна връзка. Моля ви ценете тези възможности и намирайте време за тях.

Изцелението идва чрез Спасителя, Който „слезе по-долу от всичко“²⁰, за да може да узнае „според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“²¹.

Спомнете си как когато Исус нахранва петте хиляди с няколко риби и хляба от обяда на едно младо момче и после се изкачва Сам на планината, за да се помоли. Учениците Му предприемат да преминат Галилейското езеро и с напредването на нощта, Исус отива при тях, ходейки по водата. Виждайки Го, те „от страх извикаха“,²² а Той им казва: „Дерзайте! Аз съм; не бойте се!“²³.

Когато през тази нощ Петър смело слиза от лодката, вслушвайки се в призива на Господ и започва да върви по водата, той дерзае, докато не поглежда надолу и не вижда бурните води. Тогава той извиква от страх.

Исус протяга ръка към него, не с подигравка, а със състрадание. Мороний описва собственото си колебание със следните думи: „Дано Христос (ни) издигне и дано Неговите страдания и Неговата смърт, … и Неговата милост, и дълготърпението Му, и надеждата за славата Му и за вечен живот да почиват в съзнание(то ни) навеки“²⁴.

Той говори на нас, братя и сестри, защото всички сме върху водата.

В една друга ситуация в Новия завет, една група е събрана около мъж, „паралитик, сложен на постелка“²⁵. Господ Исус Христос поглежда към болния мъж и усещайки вярата на събралите се хора, казва: „Дерзай“²⁶.

В тази последна диспенсация Исус Христос говори чрез Джозеф Смит на Своите служители, които са на мисия и са изправени пред опасности и бедствия, казвайки: „Дерзайте, дечица, защото Аз съм сред вас“²⁷.

Джозеф Смит вижда във видение апостолите на мисията им в Англия, „застанали в кръг, много изморени, с опърпани дрехи и подути нозе, свели поглед към земята и Исус, застанал посред тях, а те не Го виждат. Спасителят погледна към тях и заплака“²⁸.

Можете ли да видите модела? Укрепващата сила на Христос се проявява в простотата на това, че Той е винаги с нас. Каквото и да става, Той ще бъде с нас, ще ни утешава и ще ни изцелява, ако идваме при Него и черпим от силата Му да ни спасява. Най-често Той изцелява нараненото сърце. Ние се питаме как се случва това. Отговорът е: „Чрез силата на Единението, упражнявана в живота ни днес, не в края преди страшния съд, а всеки ден, когато се стремим да сме като Него, да обичаме това, което обича Той и да следваме избраните Му пророци“.

Когато изучавам Единението, се опитвам да си представя ужасното състояние на нещата, когато Спасителят коленичи в Гетсиманската градина. Той се моли, „като казваше: Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“²⁹. А споделя за страданието Си: „Не знаеш колко тежки, не знаеш колко болезнени, да, не знаеш колко непоносими“³⁰. Нашите младежи трябва да разбират тези дълбоки думи.

ангел утешава Исус в Гетсиманската градина

„И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше“³¹.

В нуждата Си, поемайки тежестта на всичките ни грехове върху Си, най-лошите ни дни, нашите слабости и разочарования, един ангел се явява да Го утешава. Братя и сестри, Господ ви изпраща „ангелите Си да са около вас, за да ви подкрепят“ във вашите най-тежки моменти³². Скъпи учители, вие можете да бъдете тези ангели.

Преди това, по време на тайната вечеря Спасителят придава яснота на мисията Си и обещава мир, като казва: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“³³. Той е толкова уверен за това, което предстои, толкова уверен при изпълнението на Своята част от плана на спасение, че насърчава учениците Си: „Дерзайте“.

Старейшина Нийл А. Максуел отбелязва: „Неописуемата агония в Гетсиманската градина предстои на Исус; предателството от Юда е неизбежно. После идва залавянето и съдът; разпръсването на Дванадесетте като овце; ужасното бичуване на Спасителя; несправедливата присъда; пронизителния вик на тълпата за Варава, вместо за Исус и после ужасното разпъване в Лобно. За какво да дерзаят? За това, което казва Исус: Той победи света! Единението предстои да се осъществи. Възкресението на цялото човечество е гарантирано. Смъртта предстои да бъде преодоляна – Сатана не успява да спре Единението“³⁴.

Можем да преподаваме истината, казана от президент Ръсел М. Нелсън: „Без безпределното Единение на нашия Изкупител никой от нас не би имал надежда някога да се завърне при Небесния ни Отец. Без Неговото Възкресение смъртта щеше да е краят. Единението на нашия Спасител прави възможен вечния живот, а безсмъртието става реалност за всички нас“³⁵.

Размишлявайте по какъв начин можете да помогнете на учениците си както да разбират силата на Спасителя и любовта Му към всички нас, така и да изпитват уважение към божествения план на Отца. Молете се да им помогнете да знаят, че Единението на Исус Христос е за тях и да разбират каква е ролята му в сложния им живот.

Насърчавайте служба в Божието царство, която носи със себе си Божия дух.

След като служих няколко години в Храмовия отдел на Църквата, аз се радвам да посещавам храма и да виждам опашки от младежи – млади мъже и жени, посещаващи храма, за да извършват кръщения за мъртвите. Като подчертавате в ученията си силата на храма, вие усилвате тази велика възможност да опознаят Исус Христос, да узнаят, че Той е източникът на тяхното „дерзаене“.

Оценявам нарастващия брой наскоро надарени пълнолетни младежи, които служат като храмови работници. Облечени в бяло, в тиха и спокойна обстановка, те стоят на свято място, свидетелствайки за Него, че Той бе, че Той е и че Той ще дойде³⁶. Нашата служба към Господ в храма действително е уникален начин да чувстваме наблизо Спасителя.

Насърчете учениците си винаги да имат валидна храмова препоръка – за ограничено ползване или обикновена, в зависимост от възрастта и обстоятелствата им – и после да споделят чувствата си за това да са в храма, откровението и вдъхновението, които получават, когато те помагат отвъд този живот „за нещата от един по-добър (свят)“³⁷, служейки на онези, които не могат да извършат обредите за себе си.

Скъпият ни президент Нелсън казва: „Когато съсредоточаваме живота си върху Божия план на спасение… и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се или неслучващото се в живота ни“³⁸.

Когато бях ръкоположен за апостол, президент Монсън каза, че ще бъда специален свидетел за името на Исус Христос по целия свят. Приех това сериозно. Сериозно изучавах Писанията, назоваващи Господ с неговите имена и звания. Всичките, които ще споделя с вас, са от стихове от Писанията, които ни напомнят за надеждата, която е в Него. Той е:

Надежда Израилева³⁹.
Светлата утринна звезда⁴⁰.
Добрият пастир⁴¹.
Съветник⁴².
Княз на Мира⁴³.
Избавител⁴⁴.
Светлината на света⁴⁵.
Първосвещеник на бъдещите добрини⁴⁶.
Могъщ да спасява⁴⁷.
Оногова, Който има цялата сила⁴⁸.

Влиянието на Христос е всеобхватно. Той е с нас, когато се колебаем и се стремим да продължим напред. И ако се подхлъзнем, Неговата „светлина, която свети в мрака“⁴⁹ – още едно от имената Му – е по-ярка от всякога. Той ни обича в най-светлите и най-мрачните ни мигове.

Да бъдеш ученик на Исус Христос не е налучкване. Неговият път е добре белязан от Неговите стъпки. Като Го следваме, ще започнем да обичаме това, което обича Той. Когато подновяваме всяка седмица сключените с Него завети, като вземаме от святото причастие, ние увеличаваме разбирането си за Него като Изкупителя на света⁵⁰, Духа на истината⁵¹, Словото⁵².

Преподавайте на учениците си за силата на причастието, особено на непостоянните и онези, които приемат за даденост този ценен обред. Нека благословията за причастието „винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“⁵³ бъде нещо, за което да говорите, така че учениците настина да могат да черпят от изцелителната сила на Исус Христос чрез Неговото Единение.

Освен това, Спасителят говори за Себе Си чрез твърдения, които разкриват както Неговата божествена същност, така и вечните Му роли:

„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“⁵⁴.
„Аз съм способен да ви направя святи“⁵⁵.
„Върша волята (на Отца)“⁵⁶.
„Аз, Господ, … се радвам да почитам онези, които Ми служат“⁵⁷.
„Моята благодат е достатъчна за вас“⁵⁸.
„Ще има(те) мир в Мен“⁵⁹.
„Не бойте се, … защото сте Мои“⁶⁰.

Скъпи приятели, братя и сестри, това е Спасителят, когото познавам, обичам и почитам с цялото си сърце. С цялата си душа свидетелствам за Него и Неговата добрина и милост. Той обещава: „Защото вие сте Ми приятели и ще имате наследство с Мен“⁶¹.

Братя и сестри, действително Исус Христос винаги е решението. Когато разбираме Неговата мисия и Неговото Евангелие, нашата любов към Него, вярата ни и това да разчитаме на Него, ни дават сила.

Еламан добре описва това: „Помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“⁶².

Оставям ви моята благословия да чувствате в живота си Господната любов и да помагате на учениците си да я чувстват. Благославям ви да имате надежда и да „дерзаете“, за да може Господният Дух да пребъдва във вас, да ви вдъхновява и извисява. Благославям ви да се вслушвате в учениците си, да усещате това, което не изричат, както и това, което изразяват и да имате вдъхновението да знаете какво желае от вас Господ. Благославям вашите семейства, вашите съпруги и съпрузи. Знайте, че с братята ми ви уважаваме, разчитаме на вас и обичаме вас и важното дело, което вършите да довеждате души при Исус Христос. Знайте, че Господ е до вас, като свидетелствате за Него, Спасителя на света. Исус Христос винаги е решението.

В името на Исус Христос, амин.