Да преподаваме ученията на младежи и пълнолетни младежи – Откриващи бележки
Президент Далин Х. Оукс
Част I
Мои скъпи братя и сестри,
Гордеем се да сме част от това събрание на учители в Семинар и институт и преподаватели по религия в нашите университети и колежи. Радваме се, че сте съпроводени от вашите брачни партньори, които са много важни за вашите свещени отговорности да преподавате. Чувстваме се задължени да се обърнем към вас в това необикновено и трудно време – насред пандемия.
Както комисар Пол В. Джонсън ви информира, след моето кратко въведение ще проведем две различни дискусии в остатъка от нашата програма.
В началото искам да обърна внимание на силата на любовта. Защо да обичаме Бог е първата голяма заповед? Първа е, защото е основополагаща за разбирането и следването на Божия план и заповедите Му за Неговите чеда. Нашата любов към Бог и Неговата любов към нас е основният принцип на Евангелието, съществен за това, което ни оказва влияние, и за това, което трябва да помним. Бог ви обича, тъй като сте Неговите учители. Неговите ръководители ви обичат като учители на Неговия план и Неговото слово. И вие обичате своите ученици. Преди много години старейшина Гордън Б. Хинкли обобщава това в едно изречение в реч, насочена към учителите: „Няма по-добър начин да изразяваме любовта си към Бог от това да показваме обич към Неговите чеда, особено към тези, които са дошли… да се учат при нозете ни“1.
Баща ми почина преди повече от 80 години. Какво си спомням най-добре от нашите взаимоотношения? Това, на което ме е научил? Начина, по който ме е възпитавал? Не, най-добре си спомням, че ме обичаше.
По подобен начин вярвам, че вашите ученици ще си спомнят най-вече чувствата, които са усетили, че изпитвате към тях. Ще си спомнят как по любящ начин сте им помагали да изучават Евангелието, да разпознават подтиците на Духа и да прилагат Евангелието в живота си. Любовта е силата, която мотивира преподаването.
Преди 70 години бях за последно ученик в Семинара. Какво си спомням най-добре за моите двама учители във Върнъл, Юта? Не си спомням дори и имената на курсовете, които преподаваха, но си спомням, че и двамата ме обичаха и бяха загрижени за мен като човек.
Любовта има сила: сила да разбираме Единението на Исус Христос, сила да разбираме плана на спасение и сила да обясняваме Божиите заповеди.
Ако нямаме разбиране за любовта, всичко друго, свързано с Евангелието, ще бъде опровергано или ще изгуби сила от изкушенията на противника и силата на светските ценности и хората около нас.
Втората ми тема е вашето отношение към евангелските теми, които преподавате.
Когато преподаваме светски теми, често срещано и допустимо е учителите да представят себе си като експерти по темата. Това не е допустимо, когато преподаваме религиозни принципи. Ние не сме достоверният източник за Евангелието на Исус Христос. Този източник е Светият Дух, член на Божеството, Чиято роля е да свидетелства за Отца и Сина, довеждайки ни до истината. Той просвещава нашите учения. Ето защо, за разлика от преподаването по светски теми, ние никога не трябва да си приписваме заслугата за идея, която укрепва великите истини на Евангелието. Никога, било то в класната стая или другаде, не бива да се държим по начин, който противоречи на вярата или ученията на нашия Спасител Исус Христос. Никога не трябва наш личен интерес дори и в съвсем малка степен да има превес над която и да е тема, която преподаваме.
Преподаваме от обич към нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос и с обич към Неговите чеда, нашите ученици. Мотивацията ни идва от нашата решителност да увеличаваме способността им да чуват и да се вслушват в Него, нашия Спасител.
Свидетелствам за нашия Спасител Исус Христос и се моля Неговите благословии да бъдат с нас, докато напредваме, в името на Исус Христос, амин.