Да преподаваме ученията на младежи и пълнолетни младежи – Обсъждане
Обсъждане Част II – президент Оукс, Чад Уеб, Адам Смит
Президент Далин Х. Оукс: Брат Уеб, радваме се, че сте с нас. Брат Смит. Нека да продължим.
Брат Чад Уеб: Благодаря ви. Вълнуваме се, че сте с нас днес. Благодарим ви за това чудесно послание. Всъщност, слушането на вашите напътствия поражда редица въпроси, които бихме желали да обсъдим. Да започнем с казаното от вас, че израз на обичта ни към нашите ученици е да ги учим на живот според Евангелието и да им помагаме да разбират кое е най-ценно за тях. Как можем да сме сигурни, че сред различните неща, които бихме могли да преподаваме, поставяме начело онези от тях, които ще бъдат най-ценни за нашите ученици?
Президент Оукс: Образователната система на нашата Църква е уникална, заради дадената в Писанията отговорност да се стремим да търсим познание не само чрез учение, a също и чрез вяра.
Брат Адам Смит: Когато се замисля кои са най-ценните неща за преподаване на нашите ученици, се сещам за едно учение на президент Айринг, което бих желал да споделя. Президент Айринг казва: „От всички истини в този откъс от Писанията, върху които може да се наблегне, кои ще помогнат на моите ученици да се доближат до Небесния Отец и Спасителя, (и до) своето спасение?“. След това продължава: „Когато подготвяте урок, търсете в него обръщащи във вярата принципи. … Обръщащият във вярата принцип е този, който води до подчинение на Божията воля“1. Поуката, която черпя от въздействащото учение на президент Айринг е, че най-ценни за нашите ученици са нещата, изграждащи лични и задълбочени взаимоотношения между тях и Небесния Отец и Исус Христос. Трябва да преподаваме на учениците неща, които им помагат да чувстват и разбират евангелските истини, особено истините, отнасящи се до реалното съществуване на Исус Христос, Неговото Единение и Възкресение – и да помагаме на учениците да чувстват, че Исус Христос наистина притежава силата да ги изцелява, утешава, очиства и да им помага. Мисля, че това са най-важните неща, върху които бихме могли да се съсредоточаваме.
Президент Оукс: Въздействащо и вярно.
Брат Уеб: Благодарим ви. Това кореспондира добре с идеята да се грижим учениците да изучават чрез вяра, да действат с вяра и после да получават потвърждение от Светия Дух, че нещата, които учат и според които живеят, наистина идват от нашия Отец в Небесата. Затова благодаря. Президент Оукс, споменахте също за ролята на Светия Дух при нашето преподаване. Затова бих желал да попитам: Какви допълнителни истини относно Светия Дух и Неговото влияние и роля в класните ни стаи бихте споделили с нас?
Президент Оукс: Мисля, че ключова роля за получаване на впечатления от Светия Дух играе обреда на причастието. Защото в заветите, които подновяваме чрез причастието, се съдържа обещанието, че ние можем „винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“. Това е от основно значение.
Брат Уеб: Знаете ли, радвам се, че казвате това. Напомня ми, че когато бях млад учител, прекарвах месеци в изучаване на принципите, управляващи поканата на Светия Дух. Мисля, че имаме добра възможност да продължим да изучаваме тези принципи. Но намирам за най-важно онова, което току-що казахте: как в молитвата за причастието се казва, че ако винаги си спомняме за Исус Христос, можем да имаме Неговия Дух да бъде с нас. И не само докато взимаме от причастието или в неделите, но винаги – включително в нашите класни стаи. Ако се съсредоточаваме върху Спасителя, като си спомняме за Него и за Неговия пример на живот според Евангелието, и черпим от Неговата сила и учения – като си спомняме за Него, каним Светия Дух да участва в учебния процес. Мисля, че основната отговорност или ролята на Светия Дух е да свидетелства за нашия любящ Небесен Отец и Исус Христос, Който има централна роля в плана на Небесния Отец. Така че, ако желаем да каним Светия Дух да присъства в нашите класни стаи, трябва да се съсредоточаваме върху нещата, за които Той би свидетелствал. Това е страхотно. Благодаря ви.
Президент Оукс: И президент Нелсън потвърждава актуалното значение на казаното дотук със следните думи. Той казва: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“2.
Брат Уеб: Благодаря ви. Наистина оценявам казаното дотук, което ме насочва към следния въпрос: Обсъдихме накратко върху какво да се съсредоточават учителите, за да канят Светия Дух. Как да помагаме на нашите ученици да поставят най-важните за тях неща на първо място?
Президент Оукс: Разглеждайки този въпрос през призмата на настоящето, когато ние и учениците ни сме обградени от силно светско влияние, трябва да помним, че нещата от света – нещата, които светът цени, каквито и да са те – имат временна стойност. Постепенно тяхното значение намалява, в сравнение с това на принципите, чрез които разбираме целта на този живот и съдбата ни за вечността. Какво бихте добавили, брат Смит?
Брат Смит: Президент Оукс, докато преподавахте, се сетих за един стих от Писанията, когато Спасителят, преди да влезе в Гетсимания, отправя свещена молитва, казвайки: „А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“3. Ако помагаме на нашите ученици да разберат, че трябва да преценяват къде да прекарват времето си и върху какво да се съсредоточават, това ще им помага ли да опознават и обичат Небесния Отец и Исус Христос? Президент Оукс, сещам се как на една скорошна обща конференция ни учихте да си задаваме въпроса „Докъде ще доведе това?“. И да обмисляме този въпрос в контекста на „Това доближава ли ме до Небесния Отец и Исус Христос?“ и „Води ли ме към изпълнението на моята божествена идентичност или цел?“. Мисля, че тези въпроси формират един добър критерий за всеки от нас. Можем да помагаме на нашите ученици също да разбират този критерий, за да преценяват къде да прекарват времето си и какво да гледат и слушат. Те трябва да избират самостоятелно. Но бихме могли да им помагаме да си задават въпроса: „Докъде ще доведе това и това ще ме доближи ли до Небесния Отец и Исус Христос?“.
Президент Оукс: Колко важно е това и колко полезно би било всички наши ученици да разберат този принцип.
Брат Уеб: Също така, учителите да наблягат върху тези принципи и да свидетелстват за тях, за да канят Светия Дух да потвърждава важността им – не само истинността, но и важността им в живота. В допълнение, бих споменал също и идеята за приложимостта. Всичко, което можем да правим, е да помагаме на учениците да разберат, че тези принципи са приложими в живота им. Понякога ми се струва, че ги обсъждаме, сякаш се съревноваваме за времето и вниманието на учениците. И понякога не поставяме на първо място нещата, които са с най-голяма стойност. Но можем и да помагаме на учениците да разберат как Евангелието действа в живота им. Например, когато бях ученик, разбрах, че ако освещавам Господния ден и изучавам Писанията преди да започна да уча, ставам по-добър ученик, отколкото ако разделям духовното от светското, с думите: „Ще отделям част от времето си за духовното, а друга част за светското“. Но във всеки аспект от моя живот, когато търся подкрепата на Небесния Отец и каня Неговия Дух да ми помага – тогава учениците, че могат да прилагат Евангелието по отношение на всичко, което се стремят да постигат в живота си, даже за неща, които не изглеждат духовни. Вместо да разделят духовното от светското, работят по тях едновременно.
Президент Оукс: Помним как Господ ни учи, че Той никога не дава само материални заповеди. Всички Негови заповеди и напътствия са духовни.
Брат Смит: Още нещо, за което се сетих, докато посочвахте, че програмата за деца и младежи на Църквата е предназначена не само за нашите ученици в Семинара. Тя е мощно средство за прилагане на Евангелието чрез поставяне на практически цели и подпомага всеки аспект от живота ни, в стремежа ни да ставаме по-подобни на Спасителя.
Президент Оукс: Точна така. Сега, бих искал да задам един въпрос на двама мъже, които са професионални учители по религия: Братя, какво научихте с колегите си за преподаването на Евангелието на Исус Христос по време на пандемията, която всички преживяваме?
Брат Смит: Бих казал, най-вече ни беше напомнено и подчертано какви прекрасни учители имаме, че те наистина обичат Бог и учениците си, а те се трудеха извънредно, за което сме им дълбоко благодарни. Също така мисля, че по време на пандемията се наблягаше на служението, което е неизменна част от преподаването на Евангелието. На мнение съм, че все по-добре изслушваме учениците, определяме и отговаряме на техните нужди и способности, обичаме ги такива каквито са и намираме творчески начини да им помагаме да се доближават до Небесния Отец и Исус Христос. Мисля също, че по време на пандемията, когато имаше много трудности, сме наблюдавали как учители, които искрено обичат Бог и своите ученици, дават най-доброто от себе си и получават божествена помощ.
Брат Уеб: Много добре казано. Бих желал да ви благодаря и да изкажа своята признателност. Знаете ли, има наши учители, които се опитват да преподават лице в лице и се учат да преподават онлайн. Те са носили маски, които понякога са неудобни. Понякога са се излагали на риск в работата си, водени от дълбока обич и отдаденост към своите ученици и Небесния Отец. Благодаря ви за жертвите и положените от вас усилия през този много труден период.
Президент Оукс: От името на Първото президентство, също изказвам своите благодарности. Братя и сестри, които преподавате в нашия Семинар и институт по религиозни учения в университетите и колежите, обичаме ви.
Брат Уеб: Благодаря ви, дълбоко ценя вашите слова. Още един въпрос, който желая да ви задам във връзка с неща, които сте преподавали на други събрания: „Защо е важно да преподаваме принципи, а не правила?“.
Президент Оукс: Радвам се, че ми задавате този въпрос. Той ми е любим. В една забележителна рубрика на Church News, Тад Р. Калистър, бивш президент на Неделното училище, казва по въпроса следното: „Първо, правилата често се ограничават до една или може би няколко конкретни ситуации, докато принципите обикновено имат много по-широко приложение. Второ, принципите създават среда, която оптимизира свободата на избор, докато правилата са склонни да ограничават свободата на избор, (а) понякога дори ни налагат какво да избираме“. Бих добавил, че Спасителят заменя ръководещия чрез правила закон на Моисей с по-висшия закон на Христос, който ръководи чрез принципи. Брат Калистър доразвива този принцип по следния начин. Той казва: „Принципите са съвместими с по-висшия закон, а правилата с по-нисшия. Трябва да бъдем постоянно съсредоточени върху преподаването на принципите на учението. Защо? Защото принципите в по-голяма степен ни въздигат до селестиалните висини и в крайна сметка принципите – а не правилата – ще управляват Селестиалното царство“4. С това завършва цитатът.
Брат Уеб: Благодаря и за това напътствие. Има още една полза, свързана с него. Наскоро разговарях с учители, които ми споделиха, че в техните класни стаи възникват – думата, която те използваха беше „раздори“, когато учениците задават повече въпроси и имат различия в своите мнения и гледни точки. Харесва ми напътствието, което ни преподадохте, то ме насърчи да се включа отново в разговора и ми помогна да разбера, че наблягате на преподаването на евангелски принципи, а не на приложения, които променят смисъла си според личните обстоятелства на всеки отделен човек. Да разгледаме предпоставките – преподаване на плана на спасение, преподаване на учението на Христос, преподаване на принципите на Евангелието и свободното им прилагане в собствения живот, с помощта на Светия Дух.
Президент Оукс: Добре казано.
Брат Уеб: Мисля, че това са практични и полезни насоки по настоящата тема, президент Оукс. Благодаря ви. Брат Смит, ще добавите ли нещо?
Брат Смит: Моето мнение е подобно на това, което акцентирахте, брат Уеб. Като преподаваме принципи вместо приложения, насърчаваме учениците да участват свободно в учебния процес съобразно своето индивидуално ниво на израстване, след това разглеждайки даден принцип, да търсят лично откровение за него, да го изучават самостоятелно и да преценяват как най-добре да го прилагат според личните си обстоятелства.
Брат Уеб: Благодарим ви. Един логичен последващ въпрос би бил: „При наличието на всичките светски влияния и гласове, как да помагаме на нашите ученици да се ориентират сред толкова много светски влияния?“.
Президент Оукс: Трябва да осъзнаем, че дяволът е бащата на всички лъжи; в Писанията е наречен „лъжец от началото“5. Най-хитрият начин, по който той лъже, е като смесва лъжите си с доза истина. Така, чрез своята смесица от истина и лъжи подмамва и заблуждава добри хора. Следователно, сред най-ценните неща, които можем да учим в земния живот, са ученията на Светия Дух, които ни помагат да разпознаваме кое е истинно и кое – лъжливо.
Брат Смит: По подобен начин, чрез смесицата от истина и лъжи, противникът също така изважда истината от нейния вечен контекст и мястото ѝ в Божия план. Това увеличава вероятността истината да бъде грешно разбирана или прилагана. Например, президент Оукс, само преди няколко минути вие въздействащо ни преподавахте за принципа на любовта и нейното място в Божия план – колко е важно да обичаме Бог и нашите ближни, и че любовта е истинската мотивираща сила, чрез която Небесният Отец желае да ни подготвя за вечен живот, най-великият от всички Божии дарове. Любовта ни към Бог е силата, която ни мотивира да обичаме безкористно и да служим на другите. Е, когато противникът успява да извади принципа на любовта от контекста му, този принцип може лесно да бъде изкривен. И хора с неправилно разбиране за любовта може да работят за погрешна кауза. Те може дори да се окажат в противовес на Божиите закони и пророци, защото изваждането на истината от нейния вечен контекст създава лъжливо или изкривено разбиране за нея. И по този начин противникът манипулира много принципи.
Президент Оукс: Виждаме много примери за това в заобикалящата ни действителност, нали? Брат Уеб, как в ролята ви на учител разрешавате успешно проблеми, които тревожат вашите ученици, например неудобни теми от историята на Църквата, проблеми, свързани с нестандартните сексуални ориентации, и въпроси, свързани с правителствените ограничения заради пандемията и т.н.? Проблемите са безбройни. Как разрешавате успешно тези проблеми в контекста на нашите религиозни класни стаи?
Брат Уеб: Това е наистина добър въпрос и нещо, с което учителите постоянно се занимават. Бих започнал с това как апостол Павел ни напътства да преподаваме истината чрез любов. По този начин, разбира се, трябва да преподаваме и Евангелието. Трябва да преподаваме Писанията и ученията на съвременните пророци. Трябва да преподаваме истината. За никого не е от полза да преподава неща, които не са истина; това не води до щастие. От друга страна – считам за много важно напътствието от Бог да преподаваме с любов, както отново споменахте тази вечер. Мисля, че е от значение да започнем с взаимоотношенията. Проведени са много изследвания, които ясно ни показват, че обучението на учениците зависи от взаимоотношенията между тях и учителите. Според мен, добрите взаимоотношения възникват, когато учителите с готовност и съпричастност изслушват учениците, за да разбират техните обстоятелства и нужди. Важно е също да осъзнаем, че всеки човек може да допринася с нещо за останалите и е полезно, че се нуждаем един от друг и от опита на другите, за да черпим и да се учим от него. Харесвам този въпрос, защото по него могат да се кажат още много неща. Моят подход е да провъзгласявам истината с любов и да изграждам взаимоотношения, които помагат на хората да имат доверие и да се учат взаимно, като канят и Светият Дух да участва.
Президент Оукс: Казаното от вас за взаимоотношенията ми напомня как неотдавна четох една прекрасна реч на нашия общ президент на Младите мъже, Стивън Дж. Лънд, от скорошна конференция на жените в Университета Бригъм Йънг. Той описва взаимоотношенията като мотивиращото влияние, което можем да оказваме в живота на хората, търсещи модели за подражание и наставници. Старейшина Лънд посочва едно откритие на наши изследователи, че духовното развитие на младежите от Църквата зависи най-вече от качеството на взаимоотношения им, включително с техните родители, връстници и учители. Взаимоотношенията им с църковните ръководители се развиват най-добре по време на уроците в Семинара, Неделното училище и кворумите, където младежите се учат да уважават и обичат своите ръководители и събратя светии6. С това завършва цитатът. В заключение, изброеното дотук по впечатляващ начин потвърждава колко е важно за учителите да преподават с любов на своите ученици. Чрез изграждането на доверие по този начин, учителите укрепват учениците, за да могат учениците сами да намират отговори на въпросите, които ги безпокоят.
Брат Уеб: Благодарим ви. Да, това е същественото условие за нещата, които се стремим да постигнем: изграждането на добри взаимоотношения. И можем да използваме в Семинара споделените от вас напътствия, за да помагаме на учениците да укрепват своите взаимоотношения. Споменахте програмата за личностно развитие на младежите. Можем да ги насочваме да се обръщат към техните младежки ръководители, епископи и ръководители на Младите жени. Да им помагаме да укрепват взаимоотношенията си със своите родители и да стават по-близки с тях, като им говорим за важността на семействата. Всички тези насоки са много важни не само за изграждането на добри взаимоотношения между нас и учениците, но и за укрепването на взаимоотношенията им с хора, които ще ги водят в правилната посока. Благодаря ви за нещата, които споделихте. И така, мисля си как бихме могли да обсъдим още малко как да преподаваме тези основни принципи по начин, който да не обижда или отблъсква младите хора от Евангелието. Нека споделя един кратък пример, за да формулирам зараждащия се в ума ми въпрос. През изминалата седмица ми се обади учител и ми каза, че една майка е дошла при него с искане да бъде освободена дъщеря ѝ от Семинара, защото учителят преподал някои принципи за семейството и важността на семействата. Тази майка била обидена поради текущи проблеми в нейното семейство и не желаела детето ѝ да бъде учено за основната роля на семейството – дори и в контекста на плана на спасение. Учителят бил извънредно натъжен от загубата на тази ученичка и се запитал: „Как да преподавам истината? Как да успявам да правя това в един свят, в който не желаем да отблъскваме хората, но трябва да преподаваме на учениците си Евангелието в чист вид?“.
Президент Оукс: Какъв чудесен пример. Брат Смит, какво ще кажете по този въпрос?
Брат Смит: Ами, мисля си отново за взаимоотношенията, въпреки че преди малко говорихме за тях. Според мен, един ученик, който вярва на учителя си и се чувства обичан от него, ще отвори сърцето си. Понякога учениците поставят защитни стени, ако преподаваме принцип, който не отговаря на тяхната действителност. Защитните стени падат, когато учениците обичат своите учители и им вярват. Затова, повтарям, много е важно. Искам да подчертая коментара към предишния въпрос – да изграждаме добри взаимоотношения с учениците.
Президент Оукс: Точна така. Считам, че е много важно за нас да разберем, че не сме длъжни да се съгласяваме с всичко, което ни се казва – без значение дали от някой ученик, от неговите родители, или от други хора в обществото. Ние не се занимаваме с утвърждаване на всички вярвания на пазара на идеи. На нас ни е възложено да преподаваме истината. Но, вършейки това, трябва да бъдем много внимателни да не отстъпваме никога от възложената ни от Спасителя отговорност да обичаме ближните си. Каквото и да правим, то трябва да бъде в контекста на любовта, за да не влизаме в конфликт с хората, а да прогласяваме нашите учения по такъв начин, че самите учения да опровергават погрешните вярвания. Бригъм Йънг, който е бил доста конфликтна личност, прави едно много добро разграничение, което прочетох наскоро в ученията – или речите на Бригъм Йънг. Той казва следното, цитирам: „Чувствата ми към хората – мъже или жени, никога не са се променяли в зависимост от това дали те споделят моите вярвания или не. Можете ли да живеете в разбирателство с мен? Аз мога, и не съм особено загрижен дали споделяте моите вярвания или не“7. С това завършва цитатът от речта на Бригъм Йънг. Мисля, че този цитат е източник на откровено изявление в подкрепа на факта, че можем да живеем в любов дори с хора, с които не сме съгласни.
Брат Уеб: Да, тези слова идват точно навреме за нашите учители. Според мен, едно от най-важните качества за един съвременен ученик на Спасителя е да бъде способен да не се съгласява, но да продължава да обича хората и да бъде искрен в отношенията си с тях, въпреки различията във вярванията.
Президент Оукс: В допълнение на казаното, трябва да работим така, че любовта, толерантността и готовността ни да прощаваме на околните да не се възприемат от тях като одобрение. Понякога това разграничение е много трудно. От редица различни източници виждаме, че в света на политиката и обществения дискурс изобщо не осъзнават това. Често хората си мислят, че одобряваме дадена постъпка, защото проявяваме съпричастност към хората, участващи в нея.
Брат Уеб: Всички тези неща са свързани помежду си, нали? Връщаме се обратно към взаимоотношенията, изслушването и съпричастността. Също така и към преподаването на принципите. Връщаме се към предпоставката, определяща нашите вярвания и базирана на плана на спасение и учението на Христос, обединяваме изброените неща и правим разграничението, което посочихте.
Президент Оукс: Мисля, че изброените неща са свързани също не само с първата и най-голяма заповед да обичаме Бог, но и с учението на Спасителя: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“8. И след това, втората заповед е да обичаме ближните си. Обичта ни към нашите ближни не променя факта, че на първо място трябва да обичаме Бог и да спазваме Неговите заповеди.
Брат Уеб: Благодарим ви.
Брат Смит: Представям си следната ситуация, в която учителят провъзгласява истината с любов и смело отстоява учението на Христос, но също така обича своите ученици, за да им вдъхва увереност, а учениците вярват на учителя си и го обичат. И дори някои от тях да не са съгласни с даден аспект от учението на Христос, или по-точно казано, с някой принцип на Евангелието, да продължават да посещават уроците. И да продължават да посещават Института или Семинара, защото там се чувстват на сигурно място и могат да развиват вярата си в Исус Христос. Мисля, че това е балансът, който се стремим да постигнем: смело да отстояваме истината и да обичаме хората, които не я приемат, за да превърнем класните стаи и Семинара и института в сигурни места за учениците.
Президент Оукс: Искам да кажа, че хората, участващи в Института и преподаващи религия в университетите и колежите, изпитват изключителна трудност точно с този въпрос. По-големите ученици са по-склонни да мислят за себе си и да влизат в конфликти от учениците в Семинара, например. Но принципите не се променят. Приложенията се различават в зависимост от обстоятелствата и зрелостта на човека, но ние се съсредоточаваме върху принципите.
Брат Уеб: Благодарим ви.
Президент Оукс: Ето един въпрос, който е малко извън темата, но е доста актуален в днешно време: „Как да убедим нашите ученици да изключват мобилните си телефони по време на час?“.
Брат Уеб: Това е чудесен въпрос, пряко свързан със споровете или несъгласията по време на уроците, защото понякога те възникват именно по тази причина, нали? Брат Смит, какво е вашето мнение?
Брат Смит: Според мен, по време на урок със сигурност има моменти, когато учениците трябва да изключват и да оставят настрана мобилните си телефони. Мисля, че можем най-добре да им помогнем да правят това, като преподаваме увлекателно и въздействащо. Старейшина Балард, или по-точно президент Балард, веднъж ни посъветва да преподаваме въздействащо. От друга страна считам, че има моменти, когато можем да насърчаваме учениците да използват мобилните си телефони в учебния процес. С помощта на ресурсите, налични на ChurchofJesusChrist.org и в приложението Евангелска библиотека, можем да насърчаваме учениците да се включват в учебния процес, като използват изграждащо вярата съдържание от телефоните си. Мисля, че това може да се превърне в благословия за тях, когато не са на училище да използват телефоните си за нещо полезно, а не само за игри, социални медии, а някои ученици – като източник на изкушения. И да разберат, че понякога същият телефон може да се използва за изграждане на вяра в Исус Христос. Според мен, за това са необходими вдъхновение и добра преценка от страна на учителите. Мисля, че Господ може да ни подсеща кога телефоните да се използват за изграждане на вярата и кога трябва да се изключват и оставят настрана.
Президент Оукс: Предложението ви да не сме враждебно настроени към мобилните телефони ми напомня за мое далечно преживяване – връщам се 10 или 15 години назад, когато посетих урок на Неделно училище за млади мъже и жени, на възраст за Семинара. Присъединих се, враждебно настроен към мобилните телефони. Обаче, докато оглеждах класа, състоящ се от около дванадесет ученици, разбрах, че в цялата класна стая има само един екземпляр на Писанията. Учениците четяха Писанията и следяха урока на мобилните си телефони. Тогава започнах да разбирам, че ключовият момент не е в забраната, а в добрата преценка.
Брат Уеб: Много добре казано, благодаря ви. Президент Оукс, обичаме да сте сред нас, благодаря за днешните ви напътствия и предлагам да отделим малко време, брат Смит, ако искате първо вие да споделите кратко свидетелство, след това и аз с удоволствие ще свидетелствам, а оставащото време ще бъде за вас.
Брат Смит: Благодаря ви. Като се замисля за свещената възможност, която имаме да преподаваме на младежите и пълнолетните младежи в Църквата и в нейните образователни институции, се сещам за едно учение на нашия скъп пророк, президент Ръсел М. Нелсън. Той казва: „Много от (Божиите) най-благородни духове, дори… Неговия най-елитен отбор… са били запазени да дойдат на земята в това историческо време. … (Те) са сред най-добрите, които Господ е изпращал някога на този свят“9. Бих желал да споделя убеждението си, че младите хора, с които имаме възможността да общуваме, са точно такива, каквито Божиите пророци ни учат, че са. И каква свещена привилегия имаме да им свидетелстваме за реалното съществуване на Исус Христос, за Неговото Единение и Възкресение. Днес свидетелствам за реалността на Единението и Възкресението на Исус Христос, че това е Неговата Църква, че сме водени от Неговите живи пророци, гледачи и откровители, и че реализираме Неговото дело, като преподаваме на младежите в последните дни. Свидетелствам ви за това в името на Исус Христос, амин.
Брат Уеб: Амин. Бих желал да добавя и моето свидетелство за реалността на нашия любящ Небесен Отец и на Исус Христос, който е Спасителят и Изкупителят на света, че това е Неговата Църква и царство на земята. Много съм благодарен, че имам възможността през всеки ден от живота си да свидетелствам за Него и да преподавам на хората Неговото Евангелие. Благодаря на хората, които са ме учили и благославяли чрез своята вяра и свидетелство за Спасителя, и съм много благодарен да участвам в Неговото дело заедно с вас, преподавайки възстановеното Евангелие на Исус Христос. Също така, желая да споделя накратко, че когато мисля за любовта на нашия Отец в Небесата, често се сещам колко много Той обича нашите ученици. Знам също, че нашият Отец в Небесата ви обича, че Той е много благодарен за вашето желание да посвещавате своето време, за да преподавате на Неговите чеда; обича семействата ви и докато продължавате да служите вярно, преподавайки на Неговите чеда, Той ще благославя вас и вашето семейство, както вие благославяте Неговите чеда чрез вашите учения, свидетелства и пример. Благодаря за личния ви пример и за вашия труд, в името на Исус Христос, амин.
Президент Оукс: Амин. Добавям моето свидетелство към свидетелствата, дадени от тези прекрасни служители на Господ. Свидетелствам за Отца и Сина, чрез силата на Светия Дух, че това е Неговото дело и че вие сте Негови служители, колеги преподаватели на Евангелието на Исус Христос. И призовавам небесните благословии върху вас, докато служите на Господ и докато напредвате заедно с вашите семейства към съдбата, която Бог е определил за Неговите достойни чеда: вечен живот. И правя това в името на Исус Христос, амин.
Всички: Амин.