Да живеем с цел: Важността на „истинското намерение“
Рандал Л. Рид
Втори съветник в Общото президентство на Младите мъже
Вечер с брат РандалЛ. Рид Духовно послание за пълнолетните младежи по света • 11 януари, 2015 г. • Университет Бригъм Йънг - Айдахо
Благодарен съм да бъда с вас тази вечер. Голяма чест е за мен и съпругата ми да бъдем тук тази вечер. Мисля, че е интересно, че телефонът ми знаеше, че трябва да пътувам до Рексбърг днес. Каза ми какво ще е времето и ми показа списък с хотели и ресторанти в града. Телефонът ми дори ми показа многото атракции, които предлага Рексбърг този уикенд.
Обаче... Сега като се замисля за това, той не посочи моята реч като една от атракциите. Явно по това се разбира, че е смартфон!
Макар че вашият смартфон не ви го е препоръчал, всеки един от вас е избрал да прекара един час от времето си с мен тази вечер - час, който никога няма да си върнете. Ето защо изпитвам огромна отговорност да го направя да си заслужава. Но знам и че това, което ще кажа, няма да е толкова важно, колкото това, на което Духа ви учи и това ще бъде толкова ценно, колкото е отдадеността ви да действате според тези подтици.
Мисля, че ще се съгласите с мен, че е невероятно да живееш в това време. Социолозите нарекоха моето поколение „поколението на бейби бума“, въпреки че това определение сега е неприложимо, следващото поколение - поколение „Х“, а вас нарекоха „У“ или „хилядолетното“. Разпознавани сте по лекотата, с която работите с технологиите и желанието, с което използвате социалните медии, вие сте по–умни и по–образовани от предишните поколения. Тези характеристики ви правят изключително ценни не само за днешното общество, но и за изпълняването на Божието дело.
Вие имате повече избори и повече възможности от когато и да било. Както толкова много неща в живота, това е едновременно благословия и проклятие. Толкова много избори, а страхът от вземането на грешни решения често води до „парализа за вземане на решения“, което е едно от предизвикателствата на вашето поколение. Никога не е било толкова трудно да бъдеш концентриран! С технологиите, когато си купите нещо, то остарява скоро, след като излезете от магазина. Прекалено много хора се страхуват да се ангажират с нещо, защото се питат дали скоро няма да се появи друго по–добро. Затова те чакат, а накрая не избират нищо. В това пасивно състояние те са лесни мишени за отвличане на вниманието. Противоотровата на това, братя и сестри, е темата, по която искам да говоря тази вечер – да живеем с цел: важността на истинското намерение.
I. Цел
Представете си за момент, че се намирате в спасителна лодка в океана, а около вас, докъдето ви стига погледа, има само големи вълни. Лодката има гребла, но в коя посока трябва да гребете? Сега си представете, че в далечината виждате земя. Сега знаете накъде трябва да гребете. Дали гледката на земя ви дава едновременно мотивация и цел? Хората, които не поддържат ясно чувство за цел, са скитници. Скитниците позволяват на вълните на света да решават вместо тях къде да отидат.
Лев Толстой
Животът на великия руски писател Лев Толстой, автор на Война и мир, е пример на това. Лев Толстой имал трудна младост. Родителите му умират, когато той е на 13 години. По-големите му братя го възпитават в алкохол, хазарт и разврат и затова Лев не е усърден в учението. На 22 години той започва да усеща, че на живота му липсва истинска цел и пише в дневника си: „Живея като звяр“. Две години по–късно той пише: „Аз съм на 24 години и още нищо не съм постигнал“. Неудовлетворението на Толстой го мотивира да започне търсене, което продължава през целия му живот, чрез проба и грешка да открие смисъла на живота си – защо съществува.Преди да почине на 82 години, той прави следното заключение в дневника си: „Целият смисъл и радостта от живота ... се състои в търсенето на съвършенство и разбирането на Божията воля“1—и аз бих добавил - изпълняването на Божията воля.
Казват, че двата най–важни дни в живота ви са денят, в който се раждате и деня, в който разбирате защо сте родени.2 Тъй като ние имаме Евангелието, не ни се налага да прекараме целия си живот в опит да открием нашата цел. Вместо това ние се съсредоточаваме да изпълним тази цел.
В Матея 5:48 четем: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец“.
Мисля, че всеки от нас притежава вроден копнеж да се усъвършенства. Но тъй като всички допускаме грешки, мнозина от нас са убедени, че целта на усъвършенстването е непостижима. И би била такава, ако не съществуваше Единението. Саможертвата на нашия Спасител прави съвършенството възможно: “Да, елате в Христа и станете съвършени в Него, и отречете се от всякакво безбожие; и ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, разум и сила, тогава Неговата благодат е достатъчна за вас и вие ще може да бъдете съвършени в Христа“ (Мороний 10:32; курсив добавен).
Нашият Спасител ни е дал надежда, която ни вдъхновява да станем като нашия Отец в Небесата. Вие знаете, както и Лев Толстой открива, че има радост в пътуването към съвършенството. Великата цел се появява в живота ви, когато я превърнете в свой стремеж да следвате волята на Бог.
Старейшина Тад Р. Калистър пита: „Защо е толкова важно да притежавате правилен поглед над тази божествена съдба на благоприличие, за която Писанията и другите очевидци толкова ясно свидетелстват? Защото по-широкият поглед е придружен от по-голяма мотивация.“3
Мисия
Когато бях млад, почти се бях отказал да ходя на мисия. След година в колеж и година в армията имах добра работа в местна болница като рентгенолог. Един ден д–р Джеймс Пингри, един от хирурзите в болницата, ме покани на обяд. По време на нашия разговор д–р Пингри разбра, че нямам намерение да служа на мисия и попита защо. Казах му, че съм малко стар за това и вероятно е твърде късно. Той отвърна, че това не е основателна причина и че самият той отишъл на мисия след като завършил медицинския университет. След това той свидетелства за важността на своята мисия.
Неговото свидетелство оказа важно влияние върху мен. Накара ме да се моля, така както не съм се молил никога преди това - с истинско намерение. Можех да се сетя за много причини да не ходя на мисия: Бях срамежлив - толкова срамежлив, че мисълта да държа прощална реч на събрание за причастието беше достатъчна причина да не тръгвам. Имах работа, която харесвах. Имах възможност за стипендия, която нямаше да бъде достъпна след мисията. И най–важното, имах приятелка, която ме чакаше, докато бях в армията, и която знаех, че няма да ме чака още две години. Аз се молих и молих да получа потвърждение, че причините ми са основателни и че имах право.
За мое разочарование не получих ясен отговор „да“ или „не“, на какъвто се надявах. Обаче ми дойде следната мисъл: „Какво желае Господ да направиш?” Трябваше да призная, че Той искаше от мен да служа на мисия, и това беше повратния момент в моя живот. Щях ли да направя онова, коетоаз искам, или щях да изпълня Божията воля? Това е въпрос, който много ще ни помогне, ако си го задаваме често. Чудесен навик, който всеки от нас да изгради рано в живота. Много често нашето отношение е: „Ще отида там, където поискаш, и ще направя, каквото искаш от мен, Господи, стига това да означава да съм там, където аз искам и да правя, каквото аз искам“.
За щастие, аз избрах да служа на мисия и бях назначен на служба в мисия Мексико Север. За да облекча напрежението, което някои от вас изпитват, мога да ви кажа, че приятелката ми не ме дочака, но аз въпреки това се ожених за нея! Тя е една от най-големите благословии в живота ми. Знаейки, че целта на живота ни е да станем като нашия Небесен Отец, открих, че няма по–добър университет, където да учиш за Божията любов към децата Му от това да бъдеш женен и да имаш семейство. Знаейки това, което знам, ако бях на ваше място, щях да направя всичко възможно да отида в този университет. Чух, че ранното записване е започнало вече.
II. Истинско намерение
Когато синът ни се учеше да ходи, беше ненаситно любопитен. От малкото думи, които знаеше, любима му беше „защо“. Ако кажех, че е време за лягане, той отговаряше със „Защо?“.
„Отивам на работа“.
„Защо“?
„Да се помолим“.
„Защо“?
„Време е да ходим на църква“.
„Защо“?
Беше много мило – първите 500 пъти, в които го каза. Но дори, когато престана да бъде мило и стана малко дразнещо, бях благодарен за честото напомняне да проучвам защо зад (буквално) всичко, което правех.
Не съм сигурен, че е важен игрека като име на вашето поколение, но мисля, че е ценно да смятате себе си за поколението на „защо“. Поколение В днешния свят е важно да осъзнаваш защо правиш това, което правиш.
Живота с истинско намерение означава разбиране на „защо“ и осъзнаване на мотивите за вашите действия. Сократ казва: „Непроученият живот не си заслужава да бъде живян“4 Помислете как прекарвате времето си и често се питайте „Защо?“. Това ще ви помогне да развиете способността да виждате след дадения момент. Много по–добре е да гледате напред и да се питате: „Защо бих направил това?“, отколкото да погледнете назад и да кажете: „Защо, защо направих това?“. Ако единствената причина защо е, тъй като Бог иска да го направите, това е достатъчна причина.
Звезди
Научих важността за истинското намерение, когато бях млад ученик в Семинар. Нашият учител ни отправи предизвикателство да прочетем Книгата на Мормон. За да ни помогне да следим нашия напредък, той направи таблица с имената ни от едната страна и имената на книгите от другата. След всяка прочетена книга се слагаше звезда до името ни. В началото не полагах много усилия в четене и не след дълго открих, че все повече изоставам. Подтикнат от чувство за срам и моят вроден състезателен дух, започнах да чета. Всеки път, когато получавах звезда, се чувствах добре. И колкото повече звезди получавах, толкова по–мотивиран бях да чета: между часовете, след училище, всяка свободна минута.
Това би била чудесна история, ако ви кажа, че се дипломирах първи в класа, но не бях. (Между другото, не бях и последен.) Знаете ли какво получих, като прочетох Книгата на Мормон? Знам, че си мислите за свидетелство, нали? Но не. Получих звезди. Получих звезди,защото заради това я четях. Това беше истинското ми намерение.
Мороний е ясен, когато описва как да разберем дали Книгата на Мормон е истина: “И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение, и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух” (Мороний 10:4; курсив добавен).
Като погледна назад виждам, че Бог е бил напълно справедлив с мен. Защо да очаквам да открия повече, отколкото търся? Никога не спрях и не се запитах защо чета Книгата на Мормон. Аз се носех по течението и бях оставил светските мотиви да ме водят, само за да открия, че съм прочел правилната книга поради грешни причини. Истинско намерение е да вършете правилните неща поради правилни причини.
Чак след години, когато се мъчех да реша дали да ходя на мисия, прочетох Книгата на Мормон с истинско намерение. Ако трябваше да прекарам две години, свидетелствайки за книгата, първо трябваше да имам свидетелство.
Знам, че Книгата на Мормон изпълнява божествената си цел да свидетелства за живота и мисията на Исус Христос, защото я прочетох с истинско намерение.
Притчата за портокалите
Искам да споделя една модерна притча, която ще нарека „Притчата за портокалите“. Докато слушате, помислете на какво ни учи тази история за силата на истинското намерение.
Имало един млад мъж, който имал амбиции да работи за компания, защото плащала добре и била много престижна. Той подготвя своята автобиография и отива на няколко интервюта. Накрая получава стажантско място. След това той насочва своята амбиция към следваща цел–повишение в ръководител, което да му донесе повече престиж и повече пари. Затова изпълнява дадените му задачи. Той идва рано сутрин и стои до късно, за да види шефът му, че работи много.
След пет години се освобождава позиция на ръководител. Но за ужас на младия мъж друг служител, който е работил за компанията само 6 месеца, бива повишен. Младият мъж е много ядосан, отива при шефа си и иска обяснение.
Мъдрият шеф казва: „Преди да отговоря на твоите въпроси, ще ми направиш ли услуга?“.
„Да, разбира се“, казва служителя.
„Би ли отишъл до магазина да купиш малко портокали? На съпругата ми й трябват“.
Младият мъж се съгласява и отива до магазина. Когато се връща, шефът му го пита: „Какви портокали купи?“.
„Не знам“, отговаря младия мъж. „Вие казахте само да купя портокали и това са портокали. Ето ги“.
„Колко струваха?“, пита шефът.
„Не съм сигурен“ - беше отговорът. „Вие ми дадохте 30 долара. Ето касовата бележка, ето и рестото“.
„Благодаря“, казва шефът. „Сега,моля те, седни и внимавай“.
След това шефът вика служителя, който е получил повишението, и му дава същата задача. Младият мъж с готовност се съгласява и отива до магазина.
Когато се връща, шефът му го пита: „Какви портокали купи?“.
„Ами“, отговаря той, „в магазина имаше много видове–малки портокали, портокали от Валенсия, червени портокали, тантарини и много други, и не знаех какви да купя. Но си спомних, че казахте, че на съпругата ви й трябват, затова й се обадих. Тя каза, че ще има парти и ще прави портокалов сок. Затова попитах продавача от кои от тези портокали ще стане най–хубавият портокалов сок. Той каза, че портокалите от Валенсия са пълни със сладък сок, затова купих такива. Занесох ги у вас на връщане към офиса. Съпругата ви много се зарадва“.
„Колко струваха?“, пита шефът.
„Е, това беше другият проблем. Не знаех колко да купя, затова отново се обадих на съпругата ви и попитах колко гости очаква. Тя каза 20. Затова попитах продавача колко портокала са необходими за направата на сок за 20 човека, и бяха доста. Затова го попитах дали ще ми направи отстъпка за количество и той се съгласи! Портокалите обикновено струват 75 цента всеки, но аз платих 50 цента. Ето рестото и касовата бележка“.
Шефът се усмихва и казва: „Благодаря, свободен си“.
Той се обръща към младия мъж, който наблюдава отстрани. Младият мъж се изправя, свива рамене и казва: „Разбрах какво имате предвид“, докато излиза унило от кабинета.
Каква е разликата между тези двама млади мъже? И на двамата е казано да купят портокали и го правят, нали? Може да кажете, че единият е направил малко повече, че е по–ефективен или се е постарал повече. Но най–голямата разлика е в истинското намерение, вместо носенето по течението. Единият мъж е мотивиран от пари, позиция и престиж. Вторият млад мъж е воден от силното желание да зарадва своя работодател и вътрешно задължение да бъде възможно най–добър служител и резултатът е ясен.
Как можете да приложите тази притча в своя живот? Как може вашите усилия в семейството ви, в училище, на работа и в Църквата да бъдат различни, ако мотивирани от обичта си към Него, винаги се стараете да зарадвате Бог и да следвате волята Му?
III. Приложения
Избягване на неща, които ни отвличат вниманието – важността от съсредоточаването
Колко често сте сядали пред компютъра да пишете домашни или работен проект, когато изведнъж се появява реклама на нещо, точно като това, което сте се опитали да си купите наскоро? След това, докато разглеждате онлайн магазините, забелязвате, че някои от вашите приятели са на линия и започвате да си говорите с тях. После получавате съобщение, че приятел е качил нещо във Фейсбук, и вие просто трябва да го видите. Преди да се усетите сте изгубили ценно време и сте забравили защо въобще сте седнали пред компютъра. Толкова често се разсейваме, вместо да действаме. Нещата, които ви отвличат вниманието, ви крадат от времето, което може да бъде използвано за правене на добро. Способността да се съсредоточаваме ни помага да избегнем тези неща.
Знам, че всички обичате да правите тестове. Затова тази вечер ще направя бърз тест на вашата способност да се съсредоточавате. Ще видите два отбора: единия в бяло, другия в черно. Те ще си подават топка за баскетбол, а аз искам вие да преброите колко подавания ще направи отбора в бяло.
[The awareness test video was shown.]
Колко подавания преброихте?
Вдигнете ръка, ако сте преброили 19 подавания. Колко от вас преброиха 20 подавания? Колко от вас преброиха 21 подавания? Колко от вас преброиха 22 подавания?
Правилният отговор е 21.
Всички, които преброиха 21, вдигнете ръка. Останете с вдигната ръка, ако също сте видели старица да ходи, после да прави лунната походка по целия под. Сега останете с вдигната ръка, ако сте видели воин–нинджа да сменя един от играчите в черно. Видяхте ли играчите в черно да си слагат шапки?
Гледайте отново и се съсредоточете върху нещо, което сте пропуснали първия път.
[The awareness test video was replayed.]
След това, това видео ще бъде достъпно чрез социалните медии.
Нашето съсредоточаване в живота е много важно. Както показва този тест, обикновено откриваме, каквото търсим. Или, както казват Писанията: „търсете и ще намерите“(Лука 11:9).
Ние сме толкова съсредоточени в светския живот, че изпускаме целия духовен живот, който е около нас. Може да не успеем да разпознаем духовните подтици, които Светият Дух е нетърпелив да ни даде, за да ни насочва в живота и да благослови другите. И обратно, ако се съсредоточим над нещата на Духа и над това какво е „добродетелно, хубаво или достойно за похвала“ (Символът на вярата 1:13), тогава е по–малко вероятно да се отклоним поради изкушенията и разсейващите неща от света. Най–добрият начин да избегнем разсейващите неща е да се съсредоточим непоколебимо над нашата цел и ревностно да сме заети с добро дело. Внимавай върху какво се съсредоточаваш: не губи време в съсредоточаване да изкачиш планина само за да откриеш, че си изкачил грешната.
Силата на малките неща
Тридесет и пет години след като настроих своята концентрация и реших да служа на мисия, синът ми ме окуражи да посетя Мексико с него и евентуално да открия някои от хората, на които бях преподавал. Отидохме на събрание за причастие в малкото градче, където започна моята мисия, като си мислех, че ще разпозная някого. След събранието попитахме епископа дали познава някого от моя списък с хора, които учих и покръстих. Нито един. Той обясни, че е член само от пет години. Предложи да говорим с друг човек, който е член от 27 години – малко изгледи за успех, но си заслужаваше да опитаме. Прегледахме заедно с него списъка без успех, докато не стигнахме до последното име: Леонор Лопес де Енрикес.
„О, да“, каза той. „Това семейство е в друг район, но идват в тази сграда. Тяхното събрание за причастие е следващото; ще бъдат тук скоро“.
Трябваше да изчакаме само 10 мин. преди Леонор да влезе в сградата. Макар и сега да беше над 70–годишна, аз я разпознах веднага и тя мен също. Споделихме дълга прегръдка и сълзи.
Тя каза: „35 години се молих да се върнеш, за да можем да ти благодарим, че донесе Евангелието в нашето семейство“.
Когато другите членове от семейството й влязоха ние се прегръщахме и плачехме. С периферията на окото виждах сина ми да стои с двама пълновременни мисионери, които бършеха сълзите си със своите вратовръзки.
Докато бяхме на събранието за причастие със семейството, бях удивен да разбера, че епископът беше един от синовете на Леонор, пианистът й беше внук, хористката – нейна дъщеря, имаше няколко младежи от Аароновото свещеничество, които бяха нейни внуци. Една от дъщерите й беше омъжена за съветник в президентството на кола. Друга нейна дъщеря беше омъжена за епископ от близкия район. Повечето от децата на Леонор бяха служили на мисия, а сега внуците й служеха.
Научихме, че Леонор е по–добър мисионер, отколкото ние сме били. Днес децата й с благодарност си спомнят неуморните й усилия да ги научи на Евангелието: важността от десятъка и храмовете, изучаването на Писанията, молитвата и вярата да й се доверяваш. Научила ги е на много отделни малки решения, които с времето са довели до пълноценен, праведен и щастлив живот, а те са научили други на това. Прибавете всичко и това са повече от 500 човека, които идват на църква заради това чудесно семейство. Това е една от многото причини, поради които Господ искаше аз да отида на мисия. Мисията ме научи на вечните последствия от търсенето на Господната воля.
Всичко започна с обикновен разговор на обяд. Често се чудя дали ако д–р Пингри беше по-съсредоточен над кариерата си или други светски стремежи, щеше някога да ме попита защо не искам да служа на мисия. Но той беше съсредоточен над другите и разрастването на Божието дело. Той посади семе, което порасна, даде плод и продължава да се развива прогресивно. Вдъхновените мисли раждат добри дела; добрите дела раждат други добри дела и т.н. във вечността.
В Марка 4:20 се казва: „А посятото на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно“.
Идеята, че малки, простички, но смислени действия могат да имат драматични последствия, е добре подкрепена в Писанията. Алма учи своя син Еламан:
“Великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства. …
… и чрез дребни средства Господ обърква мъдрите и осъществява спасението на много души“(Алма 37:6–7).
Един от най-ранните уроци на живота трябва да бъде, че има голяма сила във влиянието на малките неща, които правим всеки ден. Малките и простички неща действат в живота ви сега, на момента, като го правят или за вас, или против вас. Както Бог използва тези неща, за да ви изгради, така и Сатана ги използва, за да ви разсейва и да ви води бавно, почти незабележимо, извън пътя.
Нашето предизвикателство е, че когато видим чудесно семейство, финансово успял човек или духовен титан, ние не виждаме всички малки простички действия, които са ги създали. Гледаме олимпийските атлети, но не виждаме годините ежедневни тренировки, които са ги направили шампиони. Отиваме в магазина и си купуваме пресни плодове, но не виждаме засаждането на семената и внимателното отглеждане и прибиране на реколтата. Гледаме президент Монсън и други висши ръководители, усещаме тяхната духовна сила и доброта, но това, което не виждаме е простичката рутина, повтаряща се отново и отново. Тези неща са лесни за изпълнение, но е лесно и да не ги направите, особено след като резултатът не е незабавен.
Живеем в моментален свят. Искаме да стигнем директно от засаждането към събиране на реколтата. Свикнали сме да получаваме мигновени резултати: всеки път, когато се налага да чакаме повече от няколко секунди Гугъл да отговори на всеки наш въпрос, ние се дразним, но забравяме, че тези резултати са сбор от работата и саможертвата на поколения.
Алма дава на Еламан съвет, който е много подходящ за нас днес. Като говори за лиахоната и „много други чудеса“, които водят семейството на Лехий „ден след ден“, той казва:
„При все това, понеже тези чудеса се извършваха с дребни средства, то им показа чудни дела. Те бяха лениви и забравиха да упражняват вяра и усърдие, и тогава тези чудни дела секваха, и те не напредваха в пътуването си. …
О, сине мой, нека да не бъдем лениви поради това, че пътят е лесен; защото тъй се случи с бащите ни; защото тъй им беше приготвено, че ако пожелаят да погледнат, да могат да живеят; тъй е и с нас. Пътят е приготвен и ако погледнем, може да живеем навеки.
И сега, сине мой, гледай да се грижиш за тези свещени неща, да, гледай да следваш Бога и бъди жив“ (Алма 37:40–41, 46–47).
Три малки и прости неща
Искам да наблегна на три малки прости начини да „следваме Бог“, които ще ни помогнат да бъдем съсредоточени върху вечната ни цел. Никое от тях няма да ви изненада–чували сте ги много пъти преди. Но аз свидетелствам, че постоянното правене на тези неща с истинско намерение не само има значение, но променя всичко. Ако разберете, имам предвид наистина да разберете, „защо“-то зад тези три прости неща, без съмнение ще ги превърнете в приоритет във вашия живот.
Първо, когато вземаме от причастието, ние често го правим без да вкарваме никакъв смисъл. Докато гледате това видео, забележете акцента, поставен върху запомнянето и помислете защо това е толкова важно.
Старейшина Джефри Р. Холанд: „Когато последната и специална вечеря завършва, Исус взе хляба, благослови го и го разчупи и подавайки го на апостолите, казва:
Исус Христос: „Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.“
Старейшина Холанд: „От преживяното в онази горна стая с наближаването на Гетсимания и Голгота, чедата на обещанието са спазвали завета да помнят Христовата жертва по този нов, по-висш, по-свят и личен начин“. С малка чашка вода ние си спомняме за пролятата кръв на Христос и за дълбините на Неговото духовно страдание.
С парче хляб, винаги разчупен, благословен и предлаган преди водата, ние си спомняме за неговото наранено тяло и съкрушено сърце.
В простия и красив език на молитвите за причастие, които тези млади свещеници отправят, сякаш главната дума, която чуваме, е спомням.
Ако това да си спомняме е най-важната задача пред нас, какво ни идва на ум, когато тези простички и ценни символи ни биват раздадени?
Исус Христос: „И това ще бъде свидетелство за Отца, че вие наистина винаги си спомняте за Мене И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, ще имате с вас Моя Дух.”
Text on screen: Как ще си спомняте винаги за Него?5
Когато винаги си спомняме за Него и спазваме Неговите заповеди, помислете какво влияние върху всеки аспект от живота ни ще има винаги да усещаме Неговия Дух с нас. Представете си как това ще повлияе на ежедневните ни решения и разбирането на нуждите на другите.
Има безброй начини да изпълняваме своето обещание да си спомняме за Спасителя през деня. Как може винаги да Го помните?
Повечето бихте казали: „Моли се и изучавай Писанията“. И бихте били прави, ако, и това е голямо ако, го правите с истинско намерение.
Казването на молитви и изучаването на Писанията са следващите две малки и простички неща, на които бих желал да обърна внимание.
Бог е ясен за това колко неефективни са нашите молитви, когато ги казваме по навик: „И също тъй, човек се зачита зъл, ако се моли без искрено чувство в сърцето; да, и това не му е от полза, защото Бог не приема такива“(Мороний 7:9).
Истинската цел на молитвата е да отвори двустранна връзка с нашия Небесен Отец, като сме готови да последваме какъвто и съвет да ни даде Той.. “Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро; да, когато си лягаш вечер, лягай си в Господа, за да бди Той над тебе в съня ти; и когато ставаш сутрин, нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарности към Бога; и ако правиш това, ти ще бъдеш вдигнат в последния ден” (Алма 37:37).
Молитвата и изучаването на Писанията вървят заедно. Изучаването на Писанията и словата на днешните пророци подпомага личното ни откровение. Примерите и предупрежденията, които откриваме в Писанията, възпитават нашите желания. По този начин ние се научаваме да разбираме разума и волята на Бог.
Древни и настоящи пророци ни умоляват да правим малки и прости неща като молитвата и изучаването на Писанията. Тогава защо всички не ги правим? Може би една от причините е, че не винаги виждаме драматичните негативни последствия, ако пропуснем ден или два, също както вашите зъби не се развалят и не падат първия път, когато пропуснете да ги измиете. Повечето от резултатите – позитивни или негативни, ще дойдат по–късно, след време. Но ще дойдат.
Преди години засадих в задния ми двор две дървета от един вид и с еднакъв размер. Посадих едното на място, където няма много светлина, а другото, където можеше да се радва напълно на слънчевата светлина. През следващата година не забелязах голяма разлика в растежа на двете дървета, но след това със съпругата ми заминахме на мисия за три години. Когато се върнах бях шокиран от голямата разлика! Общият ефект от малко повече слънце всеки ден след време се оказа от огромно значение за растежа на дърветата. Същото нещо се случва и в живота ни, когато се излагаме всеки ден на източника на всяка светлина. Може и да не забележим незабавна промяна, но бъдете сигурни, че промяната се случва във вас, а резултатите ще се появят с времето.
Простичката идея от ежедневното учение с цел и истинско намерение, може да повлияе на всеки аспект от живота ни. Това може да е разликата между това да се мъчиш в обикновен живот или да бъдеш много успешен и да изпълниш критериите на своето създаване.
Често поглеждам назад в моя живот и се чудя защо ми беше толкова трудно да реша да отида на мисия. Беше трудно, защото бях разсеян - бях загубил от поглед вечната си цел. Моите желания и воля не съвпадаха с Божията воля, иначе решението щеше да бъде по–лесно. И защо не са избрани? Ходех на църква и взимах от причастието в неделите, но не се съсредоточавах върху неговото истинско значение. Молех се, но често го правех без да вкарвам мисъл в това. Четях Писанията, но не редовно и без истинско намерение.
Докато слушахте днес, се надявам да сте усетили чрез нашепванията на Духа какво трябва да направите, за да водите пълноценен и съсредоточен живот. Насърчавам ви да следвате тези подтици. Не се обезкуражавайте от това, което вече сте или не сте направили. Нека Спасителят да ви осигури ново начало. Помнете какво казва Господ: „Но винаги, когато те се покайваха и търсеха опрощение с истинско чувство, на тях им биваше прощавано“ (Мороний 6:8; курсив добавен).
Започнете сега. Живейте целеустремен живот. Поставете силата от ежедневното усърдие на място във важните аспекти на живота си. Обещавам, че след една година вие или ще бъдете доволни, че сте започнали, или ще искате да бяхте го направили.
Каня ви да размишлявате върху тези три въпроса. Каня ви да споделите своите отговори в социалните мрежи, като използвате #ldsdevo.
Първо: Можете ли да го направите? Възможно ли е да направите тези три малки и прости неща? Може ли да се стремите да спазвате своя завет да „си спомнят(е) винаги за Него“ (У. и З. 20:77, 79)? Можете ли да отделите време да се молите с истинско намерение и да изучавате Писанията всеки ден?
Второ: Ще подейства ли? Вярвате ли наистина в обещанието на Господ? Вярвате ли, че резултатът от това Неговия Дух да е с вас ще повлияе силно на всеки аспект от вашия живот?
И накрая: Заслужава ли си?
Свидетелствам, че си заслужава и е от огромно значение.. Като вършите тези неща, ще откриете, че най-важното „защо“ зад всичко, което правите е, че обичате Господ и разпознавате Неговата голяма обич за вас. Нека всеки един от вас да намери голяма радост в търсенето на съвършенство и в разбирането и следването на Неговата воля. В името на Исус Христос, амин.
© 2015 by Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 12/14 г. Одобрено за превод: 12/14 г. Превод на “Living with a Purpose: The Importance of ‘Real Intent.’” Bulgarian. PD10053116 112