61:17

Да вкусим светлината

Старейшина Лин Г. Робинз

От Президентството на седемдесетте

Вечер със старейшина ЛинГ. Робинз Духовно послание за пълнолетни младежи по света • 3май 2015 г. • Табернакъла Солт Лейк

Братя и сестри, добре дошли на това духовно послание за пълнолетни младежи по света и по–специално добре дошли на онези от вас, които ще се дипломират тази година от Семинара – достойно за възхвала постижение и доказателство за вашата вяра и любов към Господ. Каня ви да последвате примера на много други, които присъстват тази вечер, и да продължите процеса на духовно познание в местен институт по религия или в университет на Църквата. Обещавам ви, че ще продължите да получавате важни напътствия за всички други жизненоважни решения в своя живот, както и че ще срещнете хора, които ще повлияят значително върху живота ви.

Тази вечер ще ме чуете да свидетелствам за Господ Исус Христос и Неговото Евангелие. Ще ме чуете да използвам думите „Аз знам“. Искам да ви опиша как разбрах, че Той е истинският Син на Бог, Изкупителят и Спасителят на света, и че Неговото Евангелие е истинно.

Също желая и да ви помогна да откриете, че вашето собствено свидетелство за Господ Исус Христос и Неговото Евангелие е по–силно, отколкото предполагате.

Къде е моето свидетелство в спектъра на вярата?

Бих желал да започна, като ви накарам да направите умствена самооценка. Погледнете линията в тази илюстрация и дайте на вашето свидетелство оценка в този спектър на вярата:

Slide from a Powerpoint presentation given by Elder Lynn G. Robbins for May 3, 2015 CES Devotional.

В най-долната част е атеиста. Ще дадем на атеиста нула точки. Най-горе в скалата са 10 точки или това да имаш съвършено знание за Исус Христос и Неговото Евангелие. Къде бихте поставили себе си в този спектър? Подозирам, че мнозина от вас, ще си дадете по–ниска оценка, отколкото заслужавате.

Запомнете оценката, която си давате, за да видите дали тя ще се увеличи по време на тази презентация, докато обсъждаме различни изграждащи вярата аспекти на свидетелството и как всеки от тях ни помага да напреднем в спектъра на вярата и да получим повече мир и щастие.

Алма кани всеки човек да направи първата крачка в спектъра на вярата с „да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате” (Алма 32:27; курсив добавен).

Желание

Следното прозрение илюстрира мъдростта да направиш тази първа стъпка на желание.

През 1623 г. се ражда френският гений, математик и изобретател Блез Паскал. Сред неговите открития е математическата теория на вероятностите, която осигурява науката зад теорията как да вземаме най–рационални решения – логически подход за взимането на оптимални решения. С теория за решенията Паскал проницателно наблюдава, че в играта на живота хората не могат да избегнат най–големия облог: дали Бог съществува или не. Тази теория става известна като Облогът на Паскал, в който личният живот на човек – или по–точно вечният му/й живот – е застрашен, както е показано на тази илюстрация:

В заглавията на колоните има две възможности: или Бог съществува, или не. В редовете също има две възможности: мога да избера да повярвам или да не повярвам.

Възможните комбинации са следните:

Ако Бог съществува и аз вярвам и действам съобразно, мога да наследя вечен живот.
Ако вярвам, а Бог не съществува, не губя нищо.
Ако не вярвам, нито почитам или се подчинявам, а Той съществува, аз се лишавам от вечен живот.
Ако вярвам, а Бог не съществува, не печеля нищо.
Облогът на Паскал гласи, че оптималното решение е да се вярва в съществуването на Бог и че само глупак ще заложи срещу съществуването на Бог, тъй като той има какво да изгуби, а няма какво да спечели.

Блудният син ще спори, че това, което той губи, е шанса да яде, пие и да се весели (2 Нефи 28:7) - малка утешителна награда, като вземете предвид какъв е залогът. Той може да „се радва за кратко време на делата си, и скоро идва краят“(3 Нефи 27:11). Мечтите му за постигане на радост и веселие се превръщат в жив кошмар, когато неминуемо той се събужда и усеща последствията от този живот, като сам открива, че „нечестието никога не е било щастие“ (Алма 41:10), а след това, в деня на Страшния съд, той „ще се изповяда пред Бога, че Неговите възмездия са справедливи“ (Мосия 16:1). След известно време разбира, че е бил заблуден от господаря на илюзиите чрез измамно нещастие, маскирано като удоволствие. Ето защо „сърцето ти да не завижда на грешните“ (Притчи 23:17).

Благодарни сме, че има втори шанс за блудния син – един от чудесните уроци, които Спасителят очаква от нас да научим от тази притча (вж. Лука 15:11–32).

Посадете семето – започнете да учите

Алма описва следващата стъпка:

“Нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми.

Сега ще сравним словото със семе. И тъй, ако дадете място да се посади семе в сърцето ви“ (Алма 32:27–28; курсив добавен).

Засаждането на семето означава, че вие сте реагирали на желанието с вдъхновено любопитство към експеримента. Вие вече сте задействали процеса на изучаване.

Според Писанията, този процес на познание трябва да протече по два начина: „И тъй като никой няма вяра, търсете усърдно и се поучавайте един друг със слова на мъдрост, да, търсете слова на мъдрост от най-добрите книги;търсете познание, тъкмо чрез учение, също и чрез вяра” (У. и З. 88:118; курсив добавен).

Писанията ни казват също и за двата начина, по които ни учи Духа:

„Да, ето, Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух, Който ще дойде върху ти и Който ще обитава в сърцето ти.

Сега ето, това е духът на пророчеството“ (У. и З. 8:2–3; курсив добавен).

Синхронизиране на методите на търсене на познание с начините на изучаване

Преди да се върнем към спектъра на вярата, бих желал да покажа взаимовръзката между двата процеса на търсене на познание и двата начина на изучаване. Използването им заедно ще ви даде някои полезни идеи как да продължим да напредваме в спектъра на вярата.

Когато Джозеф Смит научава за молитвата чрез изучаване, той прочита в Библията: „Ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде“ (Яковово 1:5).

Джозеф научава за молитвата чрез вяра , когато действа според вярата си и отива в свещената горичка и се моли.

На върха на илюстрацията са двата начина на изучаване – ума и сърцето.

Свързване на познание чрез учение с ума

Когато търсим познание чрез изучаване, Господ говори на ума ни под формата на вдъхновяващи мисли. Сред останалите възможни думи, отнасящи се до връзката между „Изучаване“ и „Ум“, можем да добавим следното: мисли, интерес, любопитство, проучване, изучаване, търсене, въпроси и размишляване.

Вдъхновяващите въпроси карат човек да се замисля, а разсъждаването под влиянието на Духа ви отвежда към ново ниво на познание, където изучаването се пресича със сърцето.

Свързване на познание чрез учение със сърцето

Вашето размишление подхранва семето и то започва да покълва, а вие започвате да развивате чувства, вдъхновени от Духа. Сърцето или вдъхновените чувства са онези, които превръщат мисълта във вяра.

Алма го казва по следния начин: „Ако дадете място да се посади семе в сърцето ви и ето, ако то е истинско семе или добро семе, ако не го изхвърлите чрез неверието си, като се възпротивите на Духа Господен, ето, то ще започне да набъбва в гърдите ви; и когато почувствате това движение на набъбването му, ще започнете да си казвате: Това семе трябва да е добро, или че словото е добро, защото започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява разума ми, да, и започва да ми става приятно“ (Алма 32:28; добавен курсив).

Докато обикновено свързваме думата разбирам с разума, множество Писания свързват разбирането със сърцето, както това: „И сърцата им се отвориха, и те разбраха в сърцата си словата, които Той произнесе в молитвата Си“ (3 Нефи 19:33). Като говори за Яковово 1:5, младият Джозеф казва: „Никога пасаж от писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето“ (Джозеф Смит–История 1:12).

С подобни мисли Алма казва: „Сега ето, това не би ли увеличило вярата ви? Аз ви казвам, Да; въпреки че тя не е още израснала до съвършено знание“ (Алма 32:29; курсив добавен).

Тя още не е съвършено знание. Въпреки това, с докоснато сърце, това ни вдъхновява да направим още една крачка в спектъра на вярата. При Джозеф, това го вдъхновява да действа и да приеме духовната покана да се моли. Той „не получава никакво свидетелство, докато вярата (му) не (е) изпитана“ (Етер 12:6).

Свързване на изучаването чрез вяра с ума

Да научаваш чрез вяра изисква да действаш според чувствата и вярванията.¹ Спасителят отправя същата тази покана за изучаване чрез вяра, когато казва: „Ако иска някой да върши Неговата воля ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“ (Иоана 7:17; курсив добавен). В този стих Спасителят учи, че вършенето е действието на вяра, което превръща убеждението в познание. За невярващите, Той увещава: „макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца“ (Иоана 10:38; курсив добавен).

Като говори за познаването, Алма заявява:

„И сега, ето, понеже вие направихте този опит и посадихте семето, и то набъбва, пониква и започва да расте, вие трябва да разберете, че семето е добро.

И сега, ето, знанието ви съвършено ли е? Да, знанието ви е съвършено в това, но вярата ви е спяща; и това е, понеже знаете, … съзнанието ви започва да се просветлява и разумът ви започва да се разширява“ (Алма 32:33–34; курсив добавен).

Действането според вашата вярата ви е дало познание.

Сред останалите думи, които можем да свържем с изучаването чрез вяра и ум, можем да добавим следното: съвършено знание (в това), моля се, покайвам се, променям се, променям държанието си, подчинявам се, преживявания и вкусвам.

Алма използва глагола вкусвам по много особен начин - вкусване на светлина. Слушайте:

„О, тогава не е ли вярно това? Казвам ви, Да! Защото то е светлина; и всичко, което е светлина, е добро - защото е забележимо и затова трябва да познаете, че е добро; и сега, ето, след като сте вкусили тази светлина знанието ви съвършено ли е?

Ето, аз ви казвам, не; Нито пък трябва да сложите настрана вярата си, защото вие само упражнихте вярата си, за да посадите семето, та да можете да направите опит да узнаете дали семето е било добро“ (Алма 32:35–36; курсив добавен).

Вкусването и наслаждаването на светлината е онова, което ви дава съвършено познание за онова нещо или познанието, че семето е добро. Светлината ви кани да дойдете в Христа и „силата Божия, която (извършва) чудеса чрез (вас) … и (ви обръща) към Господа“ (Алма 23:6).

Свързване на изучаването чрез вяра със сърцето

Алма продължава: „И ето, когато дървото започне да расте, вие ще кажете: Нека го подхраним с голяма грижа … с голямо усърдие и с търпение, очаквайки плода му. …

“… Веднага ще можете да откъснете (или да вкусите) плода му, който е най–скъпоценния“(Алма 32:37, 41–42; курсив добавен).

Вкусването на плода ни помага да открием връзката между изучаването чрез вяра и сърцето. Тук сами откриваме, че плодът всъщност е сладък и скъпоценен. Следването на Исус Христос и вършенето на волята Му ни позволяват да вкусим от Неговото Единение и Евангелието по много начини. По–рано през процеса сърцата ни бяха докоснати. Сега се случва „голяма промяна в сърцето“, както е описана от Алма (Алма 5:12) и Духа превръща нашето преживяване и знание в обръщане.

Когато бъдем „обърнати към Господ“ (Алма 23:8), ние следваме Спасителя, като сме кръстени и получим дара на Светия Дух. Когато „вкусим от плода“ на Евангелието, получаваме благословии и изпитваме такава радост и щастие, че искаме да го споделим с другите, точно както Лехий: „И след като взех от плода му, той изпълни душата ми с извънредно велика радост; ето защо, аз започнах да искам семейството ми също да вземе от него; защото знаех, че той бе желателен повече от всички други плодове“ (1 Нефи 8:12).

„Обърнат към Господ“ в буквален смисъл е голямата промяна и трансформация да станем като Исус Христос, като „се отдаде(м) на убежденията на Светия Дух и (да) отхвърлим естествения човек и не стане(м) светии чрез единението на Господа Христа“ (Мосия 3:19). В по–разбираем смисъл на думата, нашето обръщане няма да бъде завършено, докато не израснем духовно „в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяните 4:13). Това ще бъде доживотен стремеж и пътуване към вярата в Него и с Неговата милост и божествена помощ (вж. 2 Нефи 25:23).

Това траещо цял живот обръщане естествено ще изисква неспиращо подхранване от наша страна, за да избегнем разрушителния резултат, описан от Алма: „Но ако пренебрегнете дървото и не мислите повече за подхранването му, то няма да хване корен; и когато жаркото слънце дойде и го изгори, … то ще повехне“ (Алма 32:38).

„Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“ (2 Нефи 31:20; курсив добавен).

Тази велика промяна не означава, че вече няма да имаме въпроси. Въпреки това, веднъж вкусили светлината, въпросите ще създадат у нас желание да продължим да учим, вместо да породят съмнения, които могат да разрушат нашата нарастваща вяра. И който повярва в Моето име, без да се съмнява, на него ще потвърдя всичките Си слова“ (Мормон 9:25).

Въпросите са нещо добро. Те ни карат да размишляваме, да търсим и да се молим. Джозеф Смит продължава да има въпроси през целия си живот. Почти всяка част от Учение и завети е открита чрез него в резултат на въпрос, който той отправя към Господ в молитва, ред по ред и правило след правило. По същия начин се научава и Спасителят: „И Той първоначално не получи от пълнотата, а продължи от благодат към благодат, докато не получи пълнота“(У. и З. 93:13).

Съвършено познание

Да се върнем към нашия спектър на вярата, където определихме най–горната част като „съвършено знание за Исус Христос и Неговото Евангелие“.

Нека изследваме израза „съвършено знание“. Като говори за „вкусването на светлина“, Алма проповядва, че „знанието ви е съвършено в това“(Алма 32:34). В следващия стих, търсете как пророка Мормон използва същата фраза „съвършено знание“, като добавя и своето свидетелство за същата светлина:

„Защото ето, братя мои, дадено ви е да отсъждате, та да различавате доброто от злото; и начинът да отсъдите е толкова ясен, колкото светлината на деня се различава от тъмната нощ, за да можете да знаете със съвършено знание.

Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото; ето защо аз ви показвам начина да отсъждате, защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога. …

И сега, братя мои, виждайки, че познавате светлината, чрез която можете да съдите, която светлина е светлината на Христа, гледайте да не отсъдите погрешно“ (Мороний 7:15–16, 18; курсив добавен).

И двамата пророци свидетелстват, че Светлината на Христос е това, което ни дава съвършено знание за истината. Дори хората по света признават, че имат вътрешно усещане за правилно и грешно. Те приемат Светлината на Христос в употребата на думата „съвест“, която идва от латинската дума conscientia, или „знание в себе си“.²

С тази светлина като наш печат на истината, ние продължаваме да напредваме в спектъра на вярата ред по ред, правило след правило (вж. 2 Нефи 28:30; У. и З. 98:12; 128:21), и „чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко” (Мороний 10:5; курсив добавен).

След малко ще изпробваме експеримента на Алма, за да си спомните какъв е вкусът на светлината и как тя ви дава съвършено знание.

Противопоставянето открива истината

Преди да преминем към експеримента, важно е да разпознаем друг основен елемент от процеса. Ние учим във 2 Нефи 2 че „нужно е да има … противопоставяне във всички неща”(2 Нефи 2:11). Човечеството „опитва горчивото, за да може да узнае цената на доброто“ (Моисей 6:55). Здравето, например, е основно изучаване на неговата противоположност - болести и заболявания; свободата изучава подтискането и робството; щастието е изучаване на мъката, и т.н. И също както мъничкото чудо на светулките, светлината остава неоценена без наличието на мрак.

Противопоставянето е необходимо за нашето образование и щастие. Без противопоставяне истините остават скрити пред погледа така, както приемаме въздуха за даденост до момента, в който не започнем да се борим за него. Тъй като Светлината на Христос е постоянна, много хора не забелязват Духа в своя живот също както онези ламанити 3 Нефи 9:20, които „бяха кръстени с огън и със Светия Дух, но не го знаеха“.

Противопоставянето не само открива или разкрива истината, но показва и присъщата й сила, радост и сладост. Например, блудният син първо трябва да вкуси от тежкия живот, за да разбере какъв хубав живот е изоставил у дома и как го е приемал за даденост в младостта си.

Само чрез болка и болест ние започваме да ценим нашето здраве. Ако сме станали жертва на нечестност, ние оценяваме почтеността. Като преживеем несправедливост или жестокост, започваме да ценим любовта и добрината – всичко със „съвършено знание“, след като сме опитали всички плодове със светлината, която е в нас. Съвършеното знание идва плод по плод чрез противопоставяне на всички неща. Подчиняването на заповедите на Бог обещава най–голямото щастие, растеж, и напредък чрез противопоставяне, не чрез избягване. „Спокойното море не създава опитни моряци“.³

Обмислете това мъдро изказване от Пророка Джозеф Смит: „Като доказваме неистините, истината излиза наяве“⁴

И това от Бригъм Йънг: „Всички факти се доказват и разкриват чрез техните противоположности.“⁵

Експериментът на вярата

Сега, бих желал да станете участници в експеримента, като помислите над няколко „трябва да бъда“ – заповеди, или Христови добродетели, които ще бъдат сравнени с тяхната противоположност. Докато обмисляте всяка една, Светлината на Христос във вас трябва да потвърди в ума и сърцето ви, че всяка Христова добродетел е сладка, а противоположността й е горчива:

Любов срещу омраза, враждебност, противопоставяне
Честност срещу лъжи, измама, кражба
Прощаване срещу отмъщение, негодувание, горчивина
Доброта срещу дребнавост, гняв, грубост
Търпение срещу избухливост, нетърпимост, нетолерантност
Смирение срещу гордост, невъзприемчивост, арогантност
Миротворец срещу създаващ раздор, разделение, провокатор
Постоянство срещу умора, отказване, инат

Това са само част от многото Христови добродетели, но са достатъчно, за да покажат ясно ефективността на експеримента със семето.

Като обмисляте този списък вие разбирате, че сте познали силата, истината и сладостта на всяка добродетел една по една чрез хиляди утвърждаващи опити. Добрият плод идва чрез свое собствено присъщо доказателство и потвърждение – своя вкус! Доказателството е в изяждането, плод по плод и ред по ред, всеки със „съвършено знание“. Може би това има предвид апостол Павел, когато казва: Всичко изпитвайте; дръжте доброто“ (1 Солунците 5:21; курсив добавен). Ако сте въвели тези и други добродетели в живота си, вие сте по–напред в спектъра на вярата, отколкото вероятно си мислите.

Обаче, това е само земно свидетелство, или блясъкът на луната, както аз го наричам. Добрите богобоязливи хора от която и да е религия имат същото свидетелство, защото те също притежават Светлината на Христос, за която Мормон говори, и са приели част от Неговото Евангелие.

Експериментът на вярата – следващо ниво

Селестиалното свидетелство, или блясъкът на слънцето, идва, когато човек търси „пълнотата на Отца“ (вж. У. и З. 76:75–78; 93:19). Когато човек е кръстен и достоен за дара на Светия Дух, той получава по–голямо надаряване със Светлината на Христос, както е записано в този стих от Книгата на Мормон: „Ако това е желанието на сърцата ви, каквото имате срещу това да бъдете кръстени в името Господне, … за да може Той да излее по–изобилно Духа Си върху вас” (Мосия 18:10, курсив добавен).

Президент Дитер Ф. Ухтдорф учи, че „Колкото повече скланяме сърцата си към Бог, толкова повече небесна светлина попада в нашите души.“⁶

„И този, който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка до съвършения ден“ (У. и З. 50:24).

Не трябва да ви казвам, че по–голямото изобилие от светлина подобрява вашето възприятие - вие го знаете. Пророкът Джозеф Смит казва: „Колкото повече човек се доближава до съвършенството, толкова по–ясни стават идеите му и по–голяма радостта му“.⁷

С повече светлина, с която да виждаме, нека да пренесем експеримента на селестиално ниво и да противопоставим някои от ученията, които са уникални за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни с такива, които се намират някъде другаде под мъждукаща светлина.

Бог е наш Отец, и ние сме създадени по Негово подобие срещу не е буквално наш Отец, Той е неземен, непознат
Неговата божествена организация с пророци и апостоли срещу изоставяне на Неговия установен модел
Господ е Бог на реда, управляващ чрез тези, които държат свещеническите ключове срещу объркване, отчаяни гласове, „лъжливи духове“ (У. и З. 50:2)
Свещеническа власт и призовани от Бог срещу степен по теология; избран, нает или самоназначен
Обреди и завети срещу просто водене на добър живот
Невинни деца срещу кръщения на новородени
Книгата на Мормон, втори свидетел срещу Библията, само един свидетел
Храмова дейност за мъртвите срещу запалване на свещ и молитва за мъртвите
Вечен брак и семейства срещу „докато смъртта ни раздели“

Просветляващо е да противопоставяш истина с нейната противоположност. Това помага за разкриване на очевидното, което е скрито пред погледа. Разбираме, че знаем повече, отколкото мислим. Трябва да ни вдъхновява да „търси(м) усърдно в светлината на Христа … и … се хване(м) за всяко добро нещо“ (Мороний 7:19).

„Блажени ония, които, без да видят, са повярвали“ (Иоана 20:29)

Сега нека проверим друг интересен аспект на вярата и свидетелството.

В Ръководство към Писанията е обяснено, че „вярата трябва да бъде съсредоточена върху Исус Христос, за да води даден човек към спасение. …

Това включва да се надявате на неща, които не се виждат, но са истинни (вж. Евреите 11:1).”⁸

Не е ли интересно, че истинската вяра в Исус Христос е да вярваме, без да виждаме, докато светът казва обратното, че да виждаме означава да вярваме.

Естественият човек открива света чрез петте сетива, изисквайки доказателства. И въпреки това Писанията са пълни с примерите на онези, които получават проявления за присъствието и силата на Бог чрез петте си сетива, без да постигнат обръщане във вярата:

Ламан и Лемуил виждат ангел (вж. 1 Нефи 3:29). Те чуват гласа на Господ да „ги укорява извънредно много“ (1 Нефи 16:39). Те усещат силата на Бог, когато Нефи протяга ръка и „Господ ги разтърси“ (1 Нефи 17:54). Те вкусват и помирисват: „Аз ще направя храната ви да стане сладка, че да не я готвите“ (1 Нефи 17:12). Въпреки многото проявления чрез петте сетива, Ламан и Лемуил се бунтуват. Дали виждането е вяра за тях?
Когато Моисей повежда чедата Израилеви извън Египет, те стават свидетели на чума, на огнените стълбове, на разделянето на Червено море, опитват манна – преживявания и с петте сетива. „И въпреки че бяха водени и че Господ, техният Бог, Изкупителят им, ходеше пред тях, като ги водеше денем и нощем, и правеше за тях всичко, което беше нужно на човек да получи, те вкоравиха сърцата си и заслепиха умовете си, и охулиха Моисей и истинския и жив Бог“ (1 Нефи 17:30). Виждането със сигурност не довежда до вяра у тях!
Има много други подобни примери в Писанията, но най–шокиращият пример от всички е духовно бедният, който отхвърля Спасителя в Негово присъствие. „Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него“ (Иоана 12:37; вж. също У. и З. 138:26).

Съществуват твърде много примери за обратното, за да кажем, че виждането води до вяра. Онези, които се надяват на само едно зрелищно преживяване, за да им помогне да определят своето свидетелство, не разбират, че най–великото свидетелство и доказателство за Духа идва при нас всеки ден по много малки начини, като например последния път, когато сте подчертавали в Писанията си. Помислете над това. Причината, поради която сте подчертавали в Писанията си, е защото сте получили впечатление, вдъхновение, едно „Аха!“. Вдъхновеното впечатление е откровение.

Друг пример за откровение е, когато вие сте подтикнати да бъдете мили или да направите добро дело, „всичко, което ви подбужда да правите добро … е изпратено чрез силата и дарбата на Христа“ (Мороний 7:16). Светлината на Христос е постоянна! Вие я опитвате всеки ден. И от тези нашепвания, от тези „дребните неща произлиза онова, което е велико“ (У. и З. 64:33).

„И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“ (Мороний 10:5)

Можете ли да се сетите за някого от Книгата на Мормон, който вижда ангел и започва да вярва? Най–вероятно се сещате за Алма-мл. Един ангел се явява пред него и синовете на Мосия и „се спусна като че ли беше в облак; и той заговори с глас като гръмотевица“ (Мосия 27:11). Знаете останалата част от историята – покаянието на Алма и последвалото служение.

Дали виждането е вяра за Алма? Не. Защо? Защото Алма тепърва трябва да упражни своята свобода на избор и да се научи чрез изучаване и вяра, а и не се е молил още да знае истината. Виждането не е пряк път към вяра или свидетелство, както доказват множеството примери, които току-що споменах. Самият Алма описва как получава своето свидетелство и как той не го отдава на появата на ангела. Всъщност, няма споменаване на ангел никъде в неговото свидетелство:

„И това не е всичко. Не смятате ли, че аз от само себе си знам за тези неща? Ето, аз свидетелствам пред вас, че аз знам, че тези неща, за които съм говорил, са истинни. И как мислите, че знам за тяхната сигурност?

Ето, аз ви казвам, че тези неща ми бяха сторени знайни чрез Светия Дух Божий (светлината). Ето, постих и се молих в продължение на много дни, за да мога аз самият да узная тези неща. И сега самият аз знам, че те са истинни; защото Господ Бог ми ги изяви чрез Светия Дух; и това е Духът на откровението, който е в мен“ (Алма 5:45–46; курсив добавен).

„Повикване за пробуждане“ или бърза промяна в поведението се получава отвън чрез петте сетива, но винаги са краткотрайни, както с Ламан и Лемуил. Трайното свидетелство може да дойде само отвътре, докато се учим чрез обучение и вяра, а Светият Дух посажда Евангелието „във вътрешностите им, и ще го напи(ше) в сърцата им“ (Еремия 31:33). Ето защо нефитите, които макар и да виждат, чуват, и усещат Спасителя по време на Неговото посещение при тях, и да вкусват и помирисват хляба, чудотворно даден им от Него (вж. 3 Нефи 20:3–9), въпреки това „се молеха за онова, което най–много желаеха; и те желаеха да им бъде даден Светия Дух“ (3 Нефи 19:9).

Преди няколко години следната история ми бе споделена от мисионер от възрастна двойка. Случило му се е, когато бил младеж през 60-те години на 20 в. и също показва, че само чрез учение и молитва Светият Дух ни дава свидетелство за истината. Той казва:

„Живеех сам в Прово, щата Юта, в малък апартамент близо до центъра на града. Работех като продавач в малък магазин за мебели в Прово, а това се случи през няколкото почивни дни около Нова година.

Имахме дълъг уикенд за празника. Беше четвъртък, 31 декември , Нова година. Бяха ни дали почивка от четвъртък до неделя и аз бях в апартамента си без планове за празнуване. Приготвях си вечеря, чаках да се изпече и исках нещо за четене. Тъй като нямах нищо в апартамента, отидох до съседния апартамент да попитам младежите, които живееха там (студенти в УБЙ) дали имат нещо – надявах се на копие на Field & Stream (списание за лов и риболов) или нещо подобно. Те казаха, че нямат никакви списания, но имат книга, която може да ми хареса да прочета. Подадоха ми екземпляр на Книгата на Мормон.

Макар да бях чувал за Мормонската Църква (кой в Юта не е?), не бях запознат с книгата. Благодарих им и я занесох в моя апартамент. По време на вечеря аз я отворих и започнах да чета. Признавам, че прегледах няколко части на бързо като се опитвах да открия сюжета. Там имаше имена и места, които никога не бях чувал, и просто не можех да я разбера. Затова след вечеря отнесох книгата обратно и я върнах с думите „Не, благодаря“.

„Помоли ли се за това?“ - единият младеж ме попита. „Да се помоля?“ - отвърнах. „Исках просто нещо за четене, не нещо, за което да трябва да се моля“. Това доведе до интересен разговор за съдържанието на Книгата на Мормон. Те ми казаха, че тя е книга с Писания, книга, за която ако първо се помоля и после прочета с истинско желание да знам дали е истинна или не, Бог ще ми открие истината със силата на Светия Дух.

Възпитан съм като католик и макар неактивен по онова време, здраво се държах за членството си в Католическата църква, защото това бе единственото, което познавах. Единствената молитва, която съм казвал е Божията молитва, „Здравей, благодатна“, и четенето на моя молитвеник – нещо, което не бях правил много, много отдавна. А сега някакви млади мъже ме караха да се моля на Бог, който не познавах и да искам от Него да ми каже дали книгата е истинна или не. Е, какво пък, нямах какво друго да правя, а щеше да бъде много дълъг уикенд. Занесох книгата у дома, отворих си бутилка бира, запалих цигара, паднах на колене и попитах Бог дали книгата е истинна. След това започнах да чета: „Аз, Нефи, бидейки роден от добри родители“.

Имената и местата бяха същите, които бях прочел и преди няколко часа. Единственото различно този път беше, че чувството на недоверие като с магия беше изчезнало. Аз буквално бях в книгата! Можех да видя Нефи; можех да видя братята му и се ядосвах, когато се отнасяха зле с него. Харесвах Нефи! Поздравявах добрите и съжалявах лошите. Четох часове наред и не можех да оставя книгата. Когато накрая погледнах часовника си беше почти 5 часа сутринта. Пожелах си „Честита Нова година“ и си легнах.

Събудих се около осем и тридесет и инстинктивно се пресегнах за книгата. По този начин протече остатъка от уикенда. Подобно на брат Парли П. Прат, мисълта за храна беше досадна, не исках нищо да ме разсейва. Изключих телефона си и четох цял ден, с кратки прекъсвания да похапна. Също като първата нощ, накрая разбирах, че е рано сутрин, спях няколко часа, вземах книгата и продължавах самоналожения маратон. Накрая, около 5ч. в понеделник сутрин, завърших книгата и заспах – изтощен.

Точно преди Коледа онази година бях продал голям килим в района на Американ Форк. Беше специален вид килим и моят шеф искаше да наблюдавам поставянето му. Шефът ми беше бивш епископ от района на Прово и ми бе говорил за Църквата няколко пъти, но аз не се интересувах. Той беше добър шеф, но човек не би искал да го ядосва, защото беше избухлив. Този понеделник сутринта аз трябваше да наблюдавам поставянето на килима. Посоченото време настъпи, а аз не се появих; 9 ч., после 10 ч.

Накрая, около десет и тридесет шефът ми, разярен като бик, дошъл в апартамента ми, влязъл през вратата готов да ми откъсне главата, и като ме видял да лежа на дивана с Книгата на Мормон на гърдите ми, си променил решението. Тихо затворил врата и се върнал в магазина уверен, че той може да задейства поставянето на килима. Малко след 11.30 ч. аз се събудих (без да знам за посещението на шефа ми), погледнах часовника и за втори път за кратък период казах още една молитва. Облякох се бързо (като мислех, че като стигна там вече няма да имам работа), качих се в колата и тръгнах бързо към мястото за работа.

Видях шефа си там и се приближих към него да се извиня. Той се обърна; усмивка се появи на лицето му и попита: „Хареса ли ти книгата?“. Досещайки се какво вероятно се е случило, умът ми се върна към изминалия уикенд и с изпълнени със сълзи очи аз казах единственото нещо, което можех: „Книгата е истинна. Книгата на Мормон е словото Божие“. След това започнах да плача, а той дойде и обви ръце около мен и ме прегърна. Бях кръстен като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни на 22 януари 1965 г.“

Срещнах този добър брат няколко десетилетия след неговото обръщане, докато той и съпругата му отслужваха мисия в центъра за посетители на Мормонския батальон в Сан Диего. Причината, поради която харесвам тази история толкова много, е контрастът между двата му опита да прочете Книгата на Мормон. Първият път, когато започва да чете, е без истинско желание и молитва. При втория опит, с желание и молитва, вече е съвсем различно преживяване.

Има само един начин да разберем дали Книгата на Мормон и Евангелието са истинни, и той изисква повече от любопитство и повече от петте сетива. Той изисква искрено използване на свободата на избор на човек и действане според желанието да знае:

„И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух.

И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“ (Мороний 10:4–5).

Това обещание не се формулира с изрази като „Той трябва“, или „може би“, или „вероятно“. Обещанието е „Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух“.

Друг мъдър принцип, който откриваме в тази история е, че вие не трябва да четете цялата Книга на Мормон, за да се появи свидетелство. Човекът от тази история вкусва светлината на първата страница. Не трябва да изяде цялата пица, за да разбере, че е вкусна. За други, може да трябва да привикнат с вкуса, докато светлината става все по–сладка с времето. Сякаш това казва Алма с този стих: „Защото започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява разума ми, да, и започва да ми става приятно“ (Алма 32:28).

Вашето свидетелство е по-силно, отколкото си мислите, че е

Когато започнахме, ви помолих да оцените своето свидетелство в спектъра на вярата. Надявам се, сте открили, че вашето свидетелство е много по–напред, отколкото сте си представяли. Със Светия Дух за учител, вие сте получавали съвършено знание за много плодове на Евангелието, плод по плод, ред по ред, вашето свидетелство се е усилвало всеки ден.

Колкото повече човек изучава и живее според Евангелието, толкова повече светлина той получава и толкова повече планът на Отца се превръща в Евангелие на разума. Научаваме от собствен опит, че плодът на дървото на живота всъщност е скъпоценен и „най–сладкият, повече от всичко друго, което бях вкусвал дотогава“, и че изпълва душите ни „с извънредно велика радост“ (1 Нефи 8:11–12). Научаваме се да го обичаме заради благословиите, радостта и контрола, които той ни дава върху позитивния изход в живота ни и надеждата за безкрайно щастие като вечни семейства.

Свидетелствам, че знам, и знам, че знам, от Светия Дух, че Книгата на Мормон е истинна. Тя е словото Божие. То е сладко и скъпоценно на вкус. Обичам и ценя вкуса му. Свидетелствам, че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света. Той е наш Спасител и продължава да води и напътства Своите Църква и царство тук на земята чрез живи пророци и апостоли. Свидетелствам в името Му и за тези свещени истини в името на Исус Христос, амин.