Духовни послания 2016 г.
Да се превърнеш в човека, който си роден да бъдеш


Да се превърнеш в човека, който си роден да бъдеш

Вечер с президент Ръсел М. Нелсън

Духовно послание за пълнолетните младежи по света • 10 януари  2016 г. • Университет Бригъм Йънг - Хавай

Мои скъпи братя и сестри, очаровани сме да бъдем с вас в този Господен ден. Обичаме ви! И вярваме във вас! Докато предлагам няколко идеи, се моля да използвате своята свобода на избор и да поканите Светия Дух да ви учи.1

Първо, честита Нова година! Това е една чисто нова година. Взехте ли някои новогодишни решения? И – нарушихте ли вече половината от тях? Бихте ли желали това да бъде най-добрата година от живота ви? Годината, в която изпълнявате – по-добре от всякога – решенията, които означават най-много за вас? Бих желала да поговоря с вас за нещо, което вярвам, че ще помогне. Да видим дали ще познаете кое е то:

Помислете за жената, която 12 години страда от неизлечимо заболяване. Тя протяга ръката си към дрехата на Спасителя. Това е единственият ѝ шанс да се изцели.2

Помислете за мъжа в къпалнята във Витесда, който 38 години страда от заболяване и никога не успява да влезе първи в изцелителните води.3

Помислете за учениците на Спасителя, които, обкръжени от страшните вълни, разбиващи се в малката им рибарска лодка, извикват към Спасителя: „Нима не Те е грижа, че загиваме?“4

Какво е общото между тези хора?

Те били отчаяни! Отчаяно се нуждаят Спасителят да ги изцели, да им помогне, да ги очисти, да ги насочва, да ги пази и да ги спаси! Отчаяно се нуждаят Исус Христос да им помогне да направят неща, които те никога не биха могли да направят сами. Те отчаяно се нуждаят да имат силата и властта на Спасителя в своя живот. Познато ли ви е това усещане? Повярвайте ми, на мен ми е познато.

Може би отчаяно сте се опитвали да завършите задание, защото крайният срок е наближавал бързо – или вече е бил изтекъл. Може би отчаяно сте се нуждаели от някого, който наистина да ви разбира, наистина да ви обича. Може би в момента отчаяно желаете да бъдете приети в университет, да си намерите работа или място за живеене, отчаяни сте да се сприятелите с нови хора и да намерите своя вечен партньор.

Така, ето я и добрата новина: Отчаянието всъщност може да бъде чудесен мотиватор.

Пророкът Джозеф Смит очевидно преживява голямо отчаяние в затвора Либърти. Той умолява Господ: „О, Боже, къде си Ти?“.5 Заради това голямо духовно отчаяние Пророкът получава някои от най-вдъхновяващите откровения за тази диспенсация.

Когато отчаяно се нуждаем да бъдем водени от небесата, ние се трудим по-упорито от всякога, за да се свържем с тях. Когато отчаяно желаем да бъдем физически здрави, се храним и упражняваме съобразно. Без извинения! Когато отчаяно ни трябват повече пари, следваме с желание Господния закон за финансите, който, разбира се, е десятъкът!

Обмислете подхода към десятъка на президент Джордж К. Кенън, когато той е бил беден млад мъж. Когато неговият епископ коментира голямата сума за десятък, която бедният Джордж плаща, Джордж отговаря нещо подобно на: „О, епископе, аз не плащам десятък на това, което печеля. Плащам десятък на това, което искам да печеля.“ И още на следващата година Джордж изкарва точно толкова пари, за колкото е платил десятък предишната година!6

Когато отчаяно желаем да се превърнем в хората, които сме родени да бъдем, нашето виждане за живота се променя. Ние се събуждаме от духовната амнезия, която противникът толкова умело ни поднася, и изведнъж виждаме неща за себе си, за другите и за живота, които не сме виждали никога преди. „Увеселението“ и „забавлението“ на света започват да изглеждат почти смешни, може би дори духовно опасни. Започваме да виждаме триковете и капаните на противника такива, каквито наистина са – изкушения, предназначени да ни накарат да забравим нашата истинска идентичност и нашата дестинация.

Започваме да прекарваме времето си различно. Времето във фейсбук не изглежда вече и наполовина толкова приятно както времето в храма. Изпитваме за себе си дълбоката истина, проповядвана от един мъдър президент на храм: „Когато влезем в храма, ние напускаме света на измислиците“.7 Ставаме много по-заинтересовани за вечните истини, на които Господ ще ни научи в Своя свят дом, отколкото за последните сензационни коментари в социалните медии, които могат да бъдат толкова повърхностни и не стимулират ума.

Една будна студентка от Университет Бригъм Йънг ми каза, че е открила отрицателна връзка между това колко щастлива и уверена се чувства и прекараното време в социалните медии. Тя ограничила времето си във фейсбук и казва: „Чувствам се сякаш имам по-добро въображение и по-ясен ум да размишлявам за теми и да водя задълбочени разговори с другите хора. Сега мога да усещам по-силно присъствието на Духа в моя живот, което е най-доброто нещо, което бих могла да искам“.

Когато отчаяно желаем да бъдем самите себе си, използваме технологиите праведно. Ако не знаете как да правите това, посетете LDS.org и научете.

Когато отчаяно желаем да бъдем истинните последователи на Исус Христос, които сме родени да бъдем, ние изведнъж откриваме смелостта и решимостта да премахнем от живота ни всичко, което е нечисто и не е свято! Нашето желание да следваме съветите на нашите ръководители се променя. Ние търсим съвет и с нетърпение се стремим да го следваме с точност! Смирението прогонва гордостта и арогантността. Писанията се превръщат в „най-важният“ ни източник на отговори и успокоение, които може да осъзнаваме, че често сме търсили онлайн.

Искате ли да направите един експеримент за 30 дни?

Ежедневно коленичете и благодарете на небесния Отец за Писанията. Споделете Му онзи въпрос, на който най-много желаете да получите отговор в този ден. Молете се да имате Светия Дух с вас, докато четете. След това отворете вашите Писания – където и да е – и четете, докато не откриете отговора.8 Опитайте това за 30 дни и вижте какво ще стане.

Когато отчаяно желаем да израснем в хората, които Бог се нуждае да бъдем, може да осъзнаем, че ненужен товар ни спира. Този товар може да е духовната болка, която винаги съпътства лошите избори и грехове, оставени без покаяние. Истината е, че грехът, оставен без покаяние, е като магнит за повече грехове! Така че, ако имате нужда от покаяние, започнете сега. Когато, също като бащата на цар Ламоний, желаем да се откажем от всички наши грехове9 (дори от нашите най-любими грехове), тогава отлагането не е фактор, срамът изчезва и ние желаем, дори нямаме търпение, да се обърнем – всъщност, сякаш тичаме – към нашия епископ за помощта, която ни трябва, за да се покаем наистина.

И така, има много малко сигурни неща в този живот, но ето едно от тях: Съществува 100 процента сигурност, че ако се покаем наистина, Спасителят ще ни очисти и изцели - напълно и изцяло!

Старейшина Д. Тод Кристоферсън казва: „Силата на Единението на Спасителя може да заличи последствията на греха в нас. Когато се покайваме, Неговата единителна благодат ни оправдава и пречиства (вж. 3 Нефи 27:16–20). Това е като да не сме се поддали, да не сме се огънали под изкушението“.10

Мои скъпи братя и сестри, обещавам ви, че това е истина! И независимо дали сериозен грях, за който не сме се покаяли, или обезпокоителни слабости, са това, което ни препъва, всеки от нас се нуждае от помощта на Спасителя, за да се превърнем в хората, които сме родени да бъдем. Това просто е невъзможно да се направи без Неговата сила и власт.

Благодарна съм, че нашият Спасител е платил цената за всеки дар на Духа, от който някога ще се нуждаем да ни помага.11 От нас зависи с молитва да открием от кои дарове се нуждаем. Може да се нуждаем от дара на самодисциплината или приветливостта. Възможно е да ни трябва дара на търпението, дара да бъдем изцелени или дара да простим. Може би се нуждаем от дара нашите сексуални чувства да са в хармония с вечните закони. Вероятно осъзнаваме, че не можем да живеем и минута повече без дара на непоклатимата вяра в Господ Исус Христос. Когато отчаяно се нуждаем от който и да е от даровете на Духа, тогава най-накрая ще се помолим с цялата енергия на нашето сърце за този дар.12 И чудесната новина е, че всеки получен духовен дар ни отвежда още една стъпка по-близо до истинското ни „Аз“.

Мои скъпи, обични братя и сестри, истината е, че някой ден вие и аз на свой ред ще се срещнем лице в лице за разговор със самия Спасител. Когато осъзнаем, че това наистина ще се случи, ще пожелаем да направим каквото е нужно, за да се подготвим!

И накрая един въпрос: Какво ще се случи, ако научите, че Спасителят вече се е завърнал на тази земя – че, като част от Неговото Второ пришествие, се е срещнал с някои от истинските Си последователи на няколко чудесни големи събирания13 – събирания, за които светът, дори CNN и дори блогърите, не знаят нищо? Ако разберете, че Спасителят е вече на земята, какво ще пожелаете отчаяно да сторите днес и какво ще искате и ще сте готови да сторите утре?

Моля се тази година вие да имате няколко момента на измъчващо отчаяние, което ще ви побутне напред по пътя, за да станете мъжа или жената, които сте родени да бъдете. Вашата истинска същност е великолепна! Никога не се примирявайте с нещо по-малко! В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Старейшина Ричард Г. Скот учи: „Господ обаче няма да ви насили да учите. Вие трябва да упражнявате своята свобода на избор, за да упълномощите Духа да ви учи.“ (21 Principles: Divine Truths to Help You Live by the Spirit (2013 г.), с. 95–96).

  2. Вж. Матей 9:20–22.

  3. Вж. Йоан 5:2–9.

  4. Марк 4:38.

  5. Учение и завети 121:1.

  6. Вж. Джордж К. Канън, “The Doctrine of Tithing”, Deseret Evening News, 19 авг. 1899, с. 11.

  7. Дъглас Л. Калистър, цит. в Sheri Dew and Virginia H. Pearce, The Beginning of Better Days: Divine Instruction to Women from the Prophet Joseph Smith (2012 г.), с. 65.

  8. Вж. Уенди Уотсън Нелсън, Change Your Questions, Change Your Life (2010 г.), с. 139.

  9. Вж. Алма 22:18.

  10. Д. Тод Кристоферсън, „Тъй и те да бъдат в нас едно“, Лиахона, ноем. 2002 г., с. 71.

  11. Вж. 1 Коринтяни 12–14; Мороний 10; Учение и завети 46. Старейшина Брус Р. Макконки учи, че даровете в изброените глави са само предложения; те са само началото на всички възможни духовни дарове (вж. Mormon Doctrine, 2-ро изд. (1966 г.), с. 314–315).

  12. Вж. Алма 22:15–18.

  13. Вж. Брус Р. Макконки, The Millennial Messiah: The Second Coming of the Son of Man (1982 г.), с. 575.