Съвършеният дар
Една година, съпругът ми Роб, около три дни преди Коледа, открива две от каките си в спалнята им, тайно отварящи два от коледните си подаръци. После, след като надзъртат в тях, сестрите му отново опаковат подаръците си. Те казват на Роб: „Ако не ни издадеш на мама, ще ти покажем как да го направиш“.
Накрая той се поддава на изкушението, особено защото под елхата има подарък с размер на баскетболна топка, надписан за него.
Обаче, когато тайно го отнася в спалнята си, подаръкът му изглежда странно лек. Той внимателно го отваря и открива, че в него няма нищо, освен една бележка. На бележката пише: „Знам какво правиш. Не проваляй Коледата си. С обич, мама“. Той си взема поука и това е краят на великото тършуване из коледните подаръци.
Помислете за вашите спомени, красивите гледки, ангелските гласове и незабравимите ухания, които свързвате с Коледа. Още по-скъпи са спомените, които много от нас таят от детските си години за светостта на Коледа – отбелязването на рождеството на нашия Спасител. Тези свещени чувства остават завинаги с нас.
Изпитваме ги винаги, когато мислим за тази малка витлеемска ясла, в която толкова много пророчества от векове насам се сбъдват под звездното нощно небе – когато нашият Спасител и Изкупител идва на този свят като Цар на царете и Господ на господарите.
Често чуваме, че Коледа е за децата, но не сме ли всички деца по сърце? Веднъж една майка и деветгодишната ѝ дъщеря пазарували за Коледа. Докато набързо преминавали през бижутерския раздел на един магазин, дъщерята забелязала огромен надпис, висящ над една витрина. На него с големи червени букви пишело: „Най-ценният подарък“.
Дъщерята прочела надписа, помислила за миг и после се усмихнала. Тя с гордост казала на майка си: „Мамо, знам кой е най-ценният подарък“.
„Така ли?“ – попитала майка ѝ, докато набързо преминавали през тълпата.
Дъщерята наивно казала: „Това е Исус!“.
Майка ѝ по погрешка отговорила: „Не, миличка. Това са диамантите“.
Исайя ни напомня: „И малко дете ще ги води“1.
Използвайки една търсачка в Интернет, намерих хиляди предмети, рекламирани с израза: „Най-ценният подарък“. Обаче колкото и да се опитваме, никой материален подарък няма да трае вечно.
И обратното, искам да ви разкажа един от скъпите ми спомени за двама души, които мисля, че са изключително ценни. Това са родителите ми: Олдо и Елинор Хармън.
Беше снежна зима в малкото ни градче, но това не попречи на татко да заведе семейството ни да потърсим идеалната коледна елха. След като я донесохме у дома и я сложихме в поставката ѝ, с любов поставихме лампичките, коледните ангелчета и гирляндите по клончетата ѝ. Скромният ни дом бе официално готов за започването на Коледа.
Каталозите за играчки пристигнаха по пощата и ние, децата, развълнувано разгръщахме страниците, избирайки си коледни съкровища. Домът ни се изпълни с аромат на меденки и кейкове, а декември бавно се нижеше по коледния календар. Оставяхме изненади по праговете на съседите ни и се опитвахме да служим на нуждаещи се от малко коледна радост семейства.
Всяка вечер, след като си легнех, майка ми прекарваше много време насаме в спалнята си. Чувах само звука на шевната ѝ машина. Тя принципно шиеше толкова много от дрехите ни, че не се замислях особено за това.
Но с наближаването на Коледа, майка ми бе напълно изтощена. Тя се разболя тежко в деня преди Коледа. Когато лекарят каза на баща ми, че ще трябва да остане на легло поне седмица, бях обезпокоена, но и много разочарована. Как може да има Коледа без мама? Как изобщо ще се усеща, че е Коледа? Освен това, кой ще наготви за коледната трапеза?
Докато баща ми се грижеше с любов за майка ми, той осъзна, че задачата по приготвянето на коледната трапеза се пада на него. Отново се притесних! Макар и да беше много мъдър и талантлив човек, готвенето не беше нещо, което му се удаваше.
На Бъдни вечер бях на колене, молейки се майка ми да бъде чудодейно изцелена и коледната сутрин да бъде както винаги – със семейството ни събрано около елхата. Обзе ни отчаяние, когато в коледната сутрин открихме, че скъпата ни майка все още е много болна на легло. Докато отваряхме подаръците си, с изненада открих, че специалният ми подарък бе изобилие от ръчно направени дрехи за кукли, които майка ми бе шила за мен през тези късни декемврийски вечери. Нямах търпение да изтичам при нея и да я прегърна, поради всичко, което беше пожертвала за мен.
Милият ни татко направи всичко по силите си да направи нормална тази Коледа, доколкото това е възможно без мама. И успя. След простичката вечеря скъпият ми татко заспа на стола до камината, докато си играех с братята, сестрите си, и с куклата ми и новите ѝ дрехи. Милата ми майка се възстанови след много почивка и всичко бе наред. Но в живота ми моите родители бяха за мен най-ценният подарък.
Нека обмислим за момент този израз. Подарък, който е най-ценен, няма ли да е идеалният подарък? Първо, един идеален подарък разкрива нещо за подаряващия го. Второ, той отразява нещо относно нуждите на човека, получаващ подаръка. И последно, подаръкът, ако е наистина идеалният, ще запази ценността си завинаги.
Нашият възлюбен Спасител, Спасителят на света, не отговаря ли на тези три изисквания? Подаръкът на рождението, служението и единителната жертва на Исус Христос разкриват ли нещо за Даряващия дара? Разбира се. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“ 2. Нашият Небесен Отец пожертва Своя Син поради чистата си любов към нас, Неговите чеда.
Това, че ни дарява Исус Христос, не показва ли, че нашият Небесен Отец знае точно от какво се нуждаем? Отново да! Ние сме паднали по природа и отчаяно се нуждаем от Спасител и Изкупител. Както учи Нефи, Исус Христос „не върши нищо, което да не е в полза на света, защото Той обича света“3.
А последното изискване за идеалния подарък? Подаръкът трябва да съхрани завинаги ценността си. Книгата на Мормон ясно ни учи, че Единението на Исус Христос е безпределно и вечно4.
Спомняте ли си надписа в бижутерията? Това момиченце интуитивно знае кой е истинският подарък. В един помрачен свят ние гледаме отвъд бижутата към Светлината на Света. Самият Спасител учи:
„Прочее, вдигнете светлината си, за да свети на света. Ето, Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете“5.
„Аз съм светлината, която свети в мрака“6.
Свидетелствам, че Исус Христос е съвършеният подарък – най-ценният подарък. Нека всички пазим в сърцата си тази истина не само през тази Коледа, а завинаги. Той живее. В святото име на Исус Христос, амин.